Йосиф Сърчаджиев реди монолог от видеозапис, който е много важен за "Книга за изгаряне" - новата премиера в Театрална работилница "Сфумато", втора част от програма "Терминал 2". Текстът е на Георги Тенев и Иван Добчев, въпреки че темата е изключително същностна за Йоско - голямата вина на българската интелигенция за несъстоялия се преход и за подмяната на промяната. Действащите лица в спектакъла на Добчев са писателят в емиграция - Кънчо Кънев, Първия (водач и емигрант) - Цветан Алексиев, Втория (сомелиер и емигрант) - Васил Ряхов, Третия (пиротехник и емигрант) - Даниел Рашев, Четвъртия (шофьор на камион и емигрант) - Цветан Даскалов, преводачката - Александра Василева. И Сърчаджиев е Учителя - който разнищва действителността и не очаква нещо да се промени.
"Опитвам се да открия механизма на метаморфозата - как изгнанието се превръща в послание, както казва Бекет. Срещал съм много изгнаници. Самият аз често съм се изживявал като изгнаник, макар че никога не съм напускал/бягал от Отечеството. Но никога не съм усещал патоса на Посланието в окаяните вопли на просто напусналите България, нито пък съм се изживявал като Пророк заради отчуждението и неразбирането от средата, в която съм имал нещастието да се пръкна. Когато хората се чувстват нещастни, започват да се наричат българи - звучи като злъчна шега, но в нея има и истина. Затова вероятно и тези, които са емигрирали, и тези, които остават, но се усещат като "вътрешни" емигранти, приемат това състояние на нещата като Орис", коментира Добчев. Той използва формата на представяне на книга. В постановката на прицел са интелектуалците, които са били/би трябвало да бъдат духовните водачи на протеста, на съпротивата срещу всичко онова, което подменя демокрацията с плутокрация, свободата със зависимост. Професорът нарича спектакъла "биография на една несбъдната Революция".
"Вирусите - компютърни, епидемични, на екстремизма или фанатичната вяра/неверие - които съчинявахме по време на писането и на репетиционния процес, няколко пъти ни връхлитаха от новините. Реалността изпреварва въображението. И това е най-голямото доказателство, че изкуството не може да бъде бягство от лошата актуалност на света, не е зона на уют и сигурност, бариера пред действителността", казва Георги Тенев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
