- Новата цивилизация убива духа на българите, казва големият актьор, който празнува в любимото си село
Вечният бунтар Йосиф Сърчаджиев празнува 75 сред уюта, хармонията и природата на любимото си село Кирчево. Големият актьор, който през последните години не спира да режисира, преди началото на извънредното положение прие овации за премиерата на „Криворазбраната цивилизация“ в арт храма на Стара Загора. Докато възраждаше пиесата на Добри Войников в Града под липите в стила на класическия мюзикъл, преживя дори хирургическа интервенция в местната болница. Съпругата му Райна Томова направи не само драматизацията на текста, писан преди век и половина, но и сътвори стиховете за песните, чиито композитор е Андрей Дренников.
„Всичко, което преминава в нашия свят, идвайки от Запада и Изтока, се събира в прекрасната ни страна и създава какофония в душата и мислите на хората. Много от тях загубват ума и дума, защото не разбират какво става – а то, ужким модерно и красиво, се оказва зло, което действа пагубно. В държавата ни толкова много всичко е объркано - и, уви, тази нова цивилизация убива духа на българите“, коментира Сърчаджиев преди премиерата в Стара Загора. „Но сатирата е кривото огледало на скритата човешка същност, от което няма как да се избяга. Дайте власт на простака и тогава му скройте шапката. Защото по единствена постъпка може да се отсъди за цялостната личност. А когато от подобни човеци зависи съдбата на нацията, нейния просперитет, духовния й ръст - или опростачването й, тогава - ако не може да направим нищо друго – може поне да ги осмеем. Но в тази моя професия ме докосват добротата и любовта. Дяволчето в мен също остава живо – без него не може, то е другото ни „аз“. За къде са ангелите без дяволите?“, философства Сърчаджиев. И признава: "Обичам да плача, когато гледам театър, а не да събирам 2 плюс 2 - равно на 4".
Днес Йоско, който има около 100 роли в театрите, телевизията и киното, все още вярва, че не се е отказал от играта. Ако има мечтана роля, то това е Сирано дьо Бержерак. Наясно е, че няма как да му се случи, но твърди, че който няма мечти, заспива от скука. „Изчистил“ е миналото от главата си – убеден е, че остава само мигът, който е най-великото нещо. Разбрал го е на връщане от Отвъдното - след инсулта през 2004-а. Тогава вече по различен начин осъзнава някои от загадките на двата свята, видимия и невидимия. Въпреки че и на по-млади години има драматична случка - за малко да се удави, но Стефан Данаилов му спасява живота. Приятелят е до него и когато се бори с последиците от инсулта в болницата.
„Изора земята, за да се убеди, че правят за мен най-доброто. А едно време много често пътувахме четиримата - те с Мери, ние с Райна. Когато бяхме заедно на море, с Ламбо плувахме всяка сутрин.
Той беше доста по-бърз от мен. Веднъж се схванаха и двата ми крака. Взех да викам: "Ламбо, спри, не мога да продължавам", а той ми отвърна: "Не се прави на идиот". Но като видя, че не се шегувам, се върна, за да ме изкара на брега“, разказвал е Йоско.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
