Да гледаме напред и положително във всяко едно отношение е най-важното нещо, казва популярната и обичана българска звезда Йорданка Христова, която днес празнува 80 години.
„Последните пет, шест и повече години празнувам в Царево, където стана трагедията, точно за това нищо не ми е приповдигнато“, разказва изпълнителката в интервю за БТА.
„Толкова се радвах на това възклицание на Мичмана – "Бог е българин!", когато всякакви такива големи катаклизми минаваха покрай нас, но вече виждам, че и нас ни достигат, и това е просто ужасно.
Не знам какво ще правим... Много сме злоупотребили с отношението си към нашата земя. Така че тя вече ни отмъщава за нашата безотговорност и ужасно отношение към нея“, казва още Йорданка Христова.
„Йорданка Христова: Завинаги“ е наречен концертът, с който на 21 ноември тя ще отбележи 60 години на сцена. Събитието е в зала 1 на НДК, в София.
Йорданка Христова пред БТА – защо Царево е особено близо до сърцето й, как посрещна личния си празник, за равносметките, за баланса между личното и професионалното, за пътуванията, за ненаписаната биографична книга и за подготовката на концерта през 21 ноември.
Г-жо Христова, как посрещате рождените си дни? Какво правите на този специален за всеки човек празник?
- Малко ми е неудобно да говоря за рождения си ден. След това, което се случи в Южното ни Черноморие. Някак си, съм доста притеснена и разтревожена и... Как да кажа, като всички нормални хора, нали разбирате...
Слава Богу, здрава съм, което е най-важно за момента. Иначе, най-различно е било през годините. Много често съм празнувала в чужбина, в последно време доста често го празнувам в Царево. Последните пет, шест и повече години, съм точно там, в Царево, където стана трагедията. Точно за това нищо не ми е приповдигнато.
Но това си е една прекрасна дата. Добре, че съм във форма, добре че мога да посрещам, да се готвя за такъв юбилей на 21 ноември. Така че всичко е различно. Нищо особено не правя на рождения си ден. Нямам някакви планове. И тъй като животът ми е изпълнен с много срещи, с много фойерверки, концерти, цветя... Дори понякога ми е по-приятно да съм усамотена и да не съм сред толкова много хора. Това е нормално. Не знам дали само аз мисля така, но мисля, че и много мои колеги също предпочитат така, по-дискретно...
Не знам... Може би с възрастта се менят тези неща. Когато бях млада, въобще не обръщах внимание на тези неща. Сега, не че ме притесняват тези много години, но даже се питам възможно ли е наистина да съм стигнала до такава възраст... Такива неща ме вълнуват – дреболийки, в сравнение с всичко по света.
Това означава ли, че рождените дни са време за равносметка?
- Какво да Ви кажа... Да, обикновено така се казва – равносметка, юбилей. Може и от тази гледна точка да се погледне. За мен е важно да гледаме напред и положително във всяко едно отношение. Така е по-леко, така може да посрещаме повече. Равносметката е ясна – човек би трябвало от постъпките си, от деянията, и от това, което оставя – да си вади заключения и поуки. И когато ги има, спокойно може да гледа напред, и това е най-важното – да си усмихнат и да гледаш спокойно напред.
Опитът ли е най-големият инструмент, чрез който успявате да намерите баланса между личното и професионалното?
- Мисля, че не е само опитът. Може би е някакво решение, може би е някакъв талант. Но е много трудно. Изключително трудно, особено за жените. Така смятам аз. Защото ние, освен професията, имаме семейство, деца, съвсем други задължения... И е много трудно да си добър навсякъде. Винаги едното е за сметка на другото.
Но когато вече си празнувал много, и когато си създавал, и имаш семейство и деца, и отговорности, много по-лесно успяваш да балансираш нещата и да насочваш енергия, и опит там, където има нужда. За да не се луташ безразборно. Да бъдеш по-разумен и по-точен, и насочен, и концентриран в такива моменти. Но е трудничко, наистина...
Как върви подготовката за концерта на 21 ноември?
- В момента се занимавам повече с рекламата, с тези важни неща. Защото, някак си, това лято избухна целият културен живот. От лятото до Нова година е пренаситено с всякакви изяви. Освен това, нови избори предстоят малко преди концерта. Така че е много важно да се ориентирам в рекламата на моя концерт – къде, как и какво.
Концентрирала съм се точно какво бих пяла, но започнах да променям. И ако Ви кажа сега точно какво ще правя, сто на сто няма да е същото, което ще пея след почти три месеца. Все ми се струва, че трябва да е нещо по-различно и така ми хрумват най-различни идеи, непрекъснато...
А кога ще четем биографичната Ви книга?
- Направо ме е срам да говоря за това, защото още за 30-годишнината от професионалния ми живот обещах да напиша трилогия, но ме завъртя животът... И пеене, и пътуване, децата пораснаха и аз се разпътувах изключително много. На няколко пъти, през петилетки, защото тогава правя концерти, се насочвам към тая тема, защото все пак съм обещала... И така започвам, продължавам, стигам донякъде... Няма да мога да я издам сега, абсурд... Просто защото променям, не съм съгласна с това, което съм написала. Непрекъснато пиша нови неща и не знам кога ще стане... Започнала съм я, доста съм напреднала, но няма да мога да я издам сега, за съжаление. Може би след концерта...
Успях само един албум да издам и тези много концерти, които направих, и основната подготовка за 21 ноември – това е, което успях...
Какво си пожелавате?
- Нали знаете, че аз си пожелавам само мир и здраве. Това е, което си пожелавам от много години насам – да съм здрава. Вече започвам да „скърцам“, като всички хора на моята възраст – оттук, оттам, разни двигателни проблеми, такива дреболийки, които няма начин да не се появят. Това е – да съм здрава и мир да има. Да няма епидемии, да ни задминават такива природни бедствия, ако е възможно.
Толкова се радвах на това възклицание на Мичмана – ,,Бог е българин!‘‘, когато всякакви такива големи катаклизми минаваха покрай нас, но вече виждам, че и нас ни достигат, и това е просто ужасно. Не знам какво ще правим... Много сме злоупотребили с отношението си към нашата земя. Така че тя вече ни отмъщава за нашата безотговорност и ужасно отношение към нея.
- - -
Йорданка Христова е родена на 10 септември 1943 г. в София. През 1964 г. завършва първия випуск на Студията за естрадни певци в класа на Милчо Левиев, заедно с Борис Гуджунов, Мария Мицева, Маргарита Радинска. През 1963 г. дебютира на сцената с песента „Серенада“ по музика на Иван Маринов и по текст на Николай Николов. Аранжиментът е на Милчо Левиев, който дирижира оркестъра на Българското радио и телевизия. През 1963 г., заедно с Милчо Левиев и естрадния оркестър на Българското радио и телевизия, записват песента „Една красива грешка“, а през 1964 г. – песента „Съседът тромпетист“ по музика на Петър Ступел. И двете са по текстове на Радой Ралин. През 1963-1965 година Йорданка Христова пее в основаната от Вили Казасян формация „Студио 5“, където той лично я кани.
С оркестъра на Българското национално радио през 1964 г. е нейното първо турне в Румъния. След него тя е поканена в оркестър „София”, създаден същата година. Тя е първата солистка на оркестъра и остава в състава до 1967 г. От 1964 до 1970 г. Йорданка Христова е солистка и на оркестър „Балкантон", с който през 1965 г. записва песента „Калинка-Малинка" по музика на композитора Петър Ступел, която й носи голяма популярност. Пее и в естрадния оркестър на Българската телевизия и радио. След 1970 г. има концертни изяви с различни състави. От 1982 до 1986 г. е солистка на естрадния състав „Феротон“ към културния дом на металургичния комбинат „Кремиковци".
ПЪРВИ „ОРФЕЙ“ – ПЪРВА НАГРАДА
С първото си участие във фестивала „Златният Орфей“ през 1966 г. Йорданка Христова печели първа награда с изпълнението си за песента „Делфините" по музика на Димитър Вълчев. Девет нейни песни са получавали награди от фестивала "Златният Орфей".
Това са „Песен моя, обич моя“ по музика на Йосиф Цанков, която печели трета награда през 1967 г., „Облаци" по музика на Йосиф Цанков (трета награда, 1968), „Балада" (музика – Найден Андреев, трета награда, 1973), „Безсъница" (музика – Емил Георгиев, първа награда, 1975), „Жена" (музика – Димитър Вълчев, втора награда, 1975), „Аз съм сила и нежност" (музика – Янко Миладинов, 1976), „Есенни плажове" (музика – Александър Бръзицов, втора награда, 1976), „Не си отивай" (музика – Виктор Райчев, трета награда, 1976).
През 1993 г. Йорданка Христова е удостоена с голямата награда на фестивала „Златният Орфей“ – за цялостен принос.
ПЕСНИ НА 18 ЕЗИКА
В репертоара си Йорданка Христова има над 350 песни, изпълнения на 18 езика, сред които на китайски и азербайджански. Има над 20 издадени албума.
Сред най-известните й песни са „Делфините" (1966), „Облаци" (1968), „Янтра" (1969), „Тъмночервена роза" (1971), „Не вярвай на сълзите" (1973), „Балада" (1973), „Изповед (1973), „Колко радост има" (1975), „Аз съм сила и нежност" (1976), „Пред есен" (1979), „Тежък характер" (1979), „Патешка история" (1982), „Разкаяние" (1982), „Обичта продължава" (1984), „Пипи – дългото чорапче" (1985), „Влюбена в живота" (1989), „Там някъде в душата" (1991), „Гергьовден" (1995), „Като испанка" (1995), „Изгарящ танц (2001), както и дуетите – „Влюбени“ с Борислав Грънчаров, „Жена“ с Бисер Киров и „Човек се ражда в светлина“ с Боян Иванов.
През годините е работила с композиторите Тончо Русев, Зорница Попова, Александър Йосифов, Найден Андреев, Морис Аладжем, Александър Бръзицов, Стефан Димитров, Петър Ступел, Вили Казасян, Борис Карадимчев, Атанас Бояджиев.
ПЕЯ, ЗА ДА ПЪТУВАМ
„Пея, за да пътувам, обиколила съм 110 пъти земното кълбо", казва за себе си Йорданка Христова. Концертната й дейност над 60 концертни турнета в над 40 страни по света, сред които Русия, Канада, Куба, Никарагуа, Белгия, Франция, Швейцария, Германия, скандинавските страни, Чехия, Унгария, Гърция, Кипър, Египет, Сирия, Ливан, Алжир, Испания, Япония, Китай, Индия.
През 1974 г. тя е първата българка, която един месец представя страната в програмата „България на Айфеловата кула“ в Париж, Франция. Същата година е и първата българска естрадна изпълнителка, поканена да пее в Монреал, Канада.
Изключително популярна е в Куба. Първото й посещение там е през 1967 г. с оркестър „София", заедно с Ирина Чмихова, Красимира Минева и Ангел Тодоров. Същата година е поканена на първия фестивал във Варадеро.
През следващите години отново посещава Куба, заедно с Емил Димитров, а през 1970 г. отново е поканена на фестивала във Варадеро. През 1974 г. издава в Куба албум изцяло на испански език. Превърнала се в любимка на кубинците, хиляди деца в страната са кръстени на нея. Йорданка Христова оглавява фондацията „Хосе Марти" в България , на която е председател от учредяването й през 1996 г.
ТЕАТЪР И КИНО
През цялата си музикална кариера Йорданка Христова успешно съчетава пеенето с участия в игрални филми и театрални постановки. В началото на кариерата си през 1965-1966 г. с оркестър „София“ обикаля на турнета, наречени „Шлагерна пътека“. В групата са и хумористите Петко Карлуковски, Пенчо Петров, Георги Раданов и Георги Попов. На концертите, освен със стари шлагери, те забавлявали публиката и с кратки етюди. Йорданка Христова имала чисто актьорски задачи и кратки реплики.
През 1966 г. тя се снима във филма на Людмил Кирков – „Шведските крале", в който изпълнява ролята на певица, пеейки един от първите си хитове – „И да искаш, и да не искаш". През 1967 г. участва в спектакъл на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“ с Георги Калоянчев и Стоянка Мутафова, изпълнявайки песен. През 1984 г., в постановка на Народния театър „Иван Вазов“, изпълнява прочута циганска песен.
През 2006 г. певицата участва в един от филмите на Андрей Слабаков – „Ерудитъ". През 2008 г. излиза документалният филм „Куба е музика", в който Йорданка Христова представя историята на болерото и неговите последователи.
МИСИЯ
От 1985 до 1990 г. Йорданка Христова е председател на Дружеството на естрадните изпълнители при Съюза на музикалните дейци. През този период й предлагат званието „Народен артист", но тя го отказва, за да не се свързва с ръководната й длъжност. Затова на много от почитателите, които я питат дали е заслужила или народна артистка, тя отговаря, че е „международна".
Йорданка Христова е била член на международните журита на фестивала „Златният Орфей" – от 1976 г. до 1990 г., а от 1993 до 1998 г. – на фестивала „Славянски базар". През 2007 г. е председател на журито на риалити формата Music Idol, през 2010 г. е жури в шоуто „Байландо – сцена на мечтите", а през 2017 г. е част от журито в предаването „Като две капки вода“.
ПРИЗНАНИЕ
Йорданка Христова е носител на специалната награда на журито и наградата на град Брашов от фестивала „Златният елен" (1968). Има втора награда и специалната награда на журито, като представителен изпълнител на „Балкантон" – на фестивала в Сопот, Полша (1971). Получава втора награда на „Шлагерфестивал" в Дрезден (1972). Лауреат е на голямата награда „Златният микрофон" на фестивала в Истанбул, Турция (1979).
През 1975 г. е удостоена със званието „Заслужила артистка". Тя е носител на годишната награда „Кристална лира" за поп и рокмузика за 2000 година – на Съюза на българските музикални и танцови дейци.
На 21 юли 2010 г. е удостоена с орден „Стара планина" (първа степен) за заслугите й в областта на културата и изкуството. Почетен гражданин е на София (от 28 октомври 2004 г.). През юни 2017 г. е „БГ радио“ й връчва наградата „БГ вдъхновител".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
