Йоанна Темелкова е сред най-красивите млади и талантливи актриси у нас. Неслучайно тя ще е дъщерята на Джаро в "Под прикритие" на БНТ. С Мартин Гяуров от две години живеят заедно и са колеги в театър "София". Чаровничката е родена под знака на Везните в София. Завършва НАТФИЗ в класа на Ивайло Христов и Пламен Марков. Започва работа в бургаския храм на Мелпомена, наречен на великата Адриана Будевска. Това е летящ старт в кариерата и безспорно признание за качествата и надеждите, които й се възлагат. Защото всеки знае, че Бургас е Меката на театралите. Днес Йоанна играе в "Коварство и любов", "Сън в лятна нощ", "Тирамису", "Агнес", "Скачай", "Напразни усилия на любовта".
Но освен сцената и Мартин, Йоанна има доста други страсти. Най-важната от тях е спортът. Неслучайно беше забелязана във вторник на националния стадион "Васил Левски" на мача България-Чехия.
Не ми се говори, плаче ми се
писа във Фейсбук след позора Йоанна. И добави: "Аз вече съм от "Лудогорец". Макар, че сърцето ми е синьо - от дете съм от "Левски".
Йоанна е изключително непосредствена и общува едно към едно. Не се изживява като хубавица. "Преди време, когато за първи път започнах да забелязвам възхитените мъжки погледи, се почувствах доста странно - едва ли не ме хвана срам. Мина време, пораснах и незнайно защо станах агресивна към тези хора. Веднъж даже с крясък тръгнах към едно момче, което ми беше подсвирнало, толкова се бях вбесила от наглостта и липсата на възпитание. Сега, сега вече не чувам", споделя тя. И добавя, че всяка секунда е влюбена - в живота, в колегите си, в семейството си, в театъра и естествено в Мъжа!". С Мартин се виждат и вкъщи, и на сцената, така че няма мърдане. Засега се въздържат да говорят за брак, но те си знаят.
Гяуров-внук, който става все по-добър под прожекторите, също пести излишните фрази в бъдеще време.
"Има хора, които непрекъснато нещо планират - живота си, целите си. Те са много педантични и последователни. Никога не съм бил като тях. Не чертая перспективи. Нe съм кариерист. Не знам дори дали съм дорасъл да говоря за това, но не се виждам като човек, който се бута на всяка цена да получи роля или признание. Като студент бях болен от амбиция. Исках да докажа, че съм перфектен, но с времето разбрах, че професията не е състезание. Колкото и да ми е вменявано, че човек трябва да бъде избран за ролята, която му приляга. Дано един ден стигна дотам, че да знам кое е най-добре за мен. Приемам предизвикателствата и гледам да се справям с всяко едно от тях достойно." Мартин никога не спекулира с фамилията си - а и няма защо, доказва себе си, а не легендата.
"Избрал съм пътя си в България - нещо, с което се гордея. И пак е театър. Знам, че винаги ще ме преследва завист. Че
винаги ще има някой, който чака моя провал
Като студент прочетох в някакъв форум, че такива като мен изкарват по две години в театъра и после не издържат. Е, аз карам вече осма и се чувствам по-добре от всякога. Ако някой мисли, че съм в театър "София" само заради името си, да дойде да ме гледа и тогава да прецени. В границите на моите ценности славата не е успех. Ще ми се да бъда забелязан, а не да изглеждам натрапен, колкото и романтично да звучи. Със сигурност не мисля, че ще я карам спокойно. Имам идеи, но засега са само в мислите ми. Все пак съм изиграл много роли от всякакъв тип. Истински актьор се става с много повече време труд."
Йоанна го подкрепя на сто процента. Той нея - също. Мартин не е останал особено изненадан, когато това лято тя отишла да кандидатства в Алма Матер. Сега записа "Право" в Софийския университет "Свети Климент Охридски". При това се класира на общо основание.
Двамата не споделят дори битови подробности от личния си живот. Тя мълчи като боабаб, дори когато я попиташ какво готви в кухнята. Да не говорим за теми от сорта на "ревност".
"Ако за единия ревността е разбираема и оправдана, в същото време за другия може да бъде пълен абсурд. Говоря чисто теоретично. Разбирам и двете страни. Ако някога съм ревнувала, то е било към трети субект, а не към човека, с когото съм. В подобни моменти изпитвам отвращение към женския пол, нищо повече.
Не съм се била за мъж никога!
Моят принцип е: Ако не те обичам, няма да съм с теб. Любовта е нещото, което прави хората силни и сигурни в постъпките им", казва Йоанна Темелкова.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
