Йоана Буковска отново е героиня на световния драматург Ингмар Бергман. Тя е Ева в „Есенна соната“ на Плевенския театър „Иван Радоев“ - 20 години, след като беше Хелена в постановката на Младен Киселов в „199“. И тогава, и сега спектаклите са по превода на Васа Ганчева. Днес Буковска си партнира с Мариета Калъпова, Камелия Хатиб и Адриан Филипов под режисурата на Детелина Станева, а другите в екипа са художникът Теодора Федя Цанова и композиторът Петя Диманова.
„В работната ми тетрадка стои единствена дума: чувствата. Търсех връзка, която има силен емоционален заряд и която нито за миг не се управлява от разум или външна логика. Мисля, че я намерих в отношенията майка и дъщеря, свързани една с друга от омраза, обич, гузна съвест, неразгадаемо поведение. Нищо не е явно или очевидно, те се търсят пипнешком, удрят се, казват неистини, казват истини, надяват се и изпадат в отчаяние, накратко – държат се като човешки същества. Да станеш свидетел на такъв поток от душевни и телесни движения би трябвало да е изкушаващо. Или пък не?“, пише Ингмар Бергман за пиесата си „Есенна соната“.
Какъв е ефектът върху човек от чувството на непринадлежност към съществото, с което се идентифицира и самоопределя в първите етапи от живота си – майката? Пораства ли човек, който се е чувствал изоставен и самотен в детството си или застива в момента на травмата? В какво се превръща реалността, ако човек продължи да живее с чудовищата от ъглите на детската стая? Какво следва след като съживим труповете в гардероба? Възможна ли е прошката? Върху тази вихрушка, ту овладяна, ту отприщваща разрушителната си мощ, се изгражда и развива тази история за любовта като изначална човешка потребност.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
