Явор Гърдев: Умира се и от любов

Явор Гърдев: Умира се и от любов  | StandartNews.com

"Нашият дом е театърът. Ние живеем в него. Неметафорично. Буквално. Веднъж стъпили в театъра, моментално го разпознаваме като мястото, което сме обитавали далеч преди да ни има и в което без съмнение ще останем завинаги. Установяваме го мигновено и окончателно. Още в незряла възраст. Където и да хвърлят пъповете ни, накрая те падат там.
Един сади дърво, друг вдига къща, a трети сковава сцена, за да заживее на нея. Неметафорично. Буквално. Растем, съзряваме, стареем и умираме в театъра. Застанали в кръг около сцената, хванати за ръце, събрани в една световна душа. Ние, отиващите към театъра, всъщност се връщаме у дома". Това написа Явор Гърдев за програмата на "Чайка" - неговия спектакъл, с който следващата седмица започва летоброенето на сцената в НДК, наречена на любимия Учител - Крикор Азарян.

"Като малък страшно много ходех на театър. Изгледал съм почти всяко представление в София. Винаги съм бил наясно как всички тези спектакли са се отразили върху моята същност, върху формирането ми като личност. До 11-и клас вече бях наясно кое не ми харесва - много е важно да го знаеш. Когато осъзнаеш какво не искаш да правиш, това много помага за режисурата - защото ти просто затваряш тия врати. Казваш си: Никога няма да избера това, което не ми се нрави. И ти остава тесен коридор, в който се опитваш да намериш какво всъщност ще правиш", споделя Явор в "Умно село".

Гърдев споделя, че се завръща към Чехов, мотивиран от желанието да го разкодира в адекватността на ХХI век. Така, както се завръща към Шодерло дьо Лакло и Хайнер Мюлер за "Квартет: Опасни връзки след края на света" по великия френски роман. И за двете му постановки в НДК - в театър "Азарян" и в зала номер едно - билетите се разграбват като топъл хляб. За Чехов бяха обявени още три дати: 16 ноември от 19:30 часа, 21 ноември от 23:00 часа и на 25 ноември от 21:00 часа. Следващите дати за "Квартет" са 3 и 4 ноември.

- Явор, беше ли ви страх досега от Чехов, та за първи път поставяте негова цяла пиеса?
- Да. Беше ме страх. Непосилната му лекота ме държеше в сакрално благоговение. Един-два пъти се замислях да опитам, но нито имах възможността да избера идеалния състав, нито бях достатъчно зрял за да съумея да проявя справедливост към всички персонажи от пиесите му.
- Кой или какво провокира смелостта ви?
- Най-вече и преди всичко възможността да събера тази трупа. Чехов е възможен за интерпретиране само под формата на споделен жизнен опит. Малкото общество, което ще изиграе този спектакъл, е носител на идентичен опит. Светът на този автор е непостижим без изграждане на общ микроклимат -тоест без трупа.
- Какво е театърът за вас?
- Дом. Изначално. Никога не съм се съмнявал, че ще живея там. Още в детската градина знаех.
- Какъв бяхте в детските представления - актьор или режисьор?
- Актьорорежисьор.
- Азарян е работил и като обущар - мислили сте някога да бъдете някой друг освен артист?
- Да, имах и такива временни отклонения. Едно от силните изкушения, на които се поддадох временно, беше археологията. Няколко поредни лета по време на гимназиалния курс копаех в некропола на Дуранкулак с български археолози и в римския град Никополис ад Иструм с британски екип. Археологията обаче остана по-скоро романтичен спомен от летни изкушения в периода на половото съзряване. След това значително по-сериозно се заех с философия и защитих магистратура - но университетът тесен за мойта душа бе. Някъде по това време даже бях жертва на илюзията, че театърът и киното не са достатъчно сериозни занимания за мен - но това бяха грешки на растежа. Изкуството е страховито сериозна работа и единствената от изброените, пристрастяването към която, може да доведе до съдбовна зависимост.
- Разкажете за първата си и последна среща с Азарян. Кои негови думи никога няма да забравите?
- Първата ми среща с професор Азарян беше на приемния изпит в НАТФИЗ. Той беше член на комисията. Наложи ми се да премина през няколко от кръговете на ада. Трябваше да изиграя кратък текст на Толстой. След множество мъки, на които справедливо бях подложен от извънредно взискателната тогава комисия, докаран почти до психологически крах най-накрая успях да постигна нещо що-годе приемливо. Професор Азарян беше човекът, който в настъпилото гилотиниращо затишие произнесе утешителното: "Добре, моето момче." Не беше най-окуражаващата похвала на света, пък и аз не я заслужавах особено. Но беше нещо, за което се хванах като удавник за сламка, за да доплувам до професията.
- Кога сте в мир със себе си, за да правите театър - според завета на професора?
- Никога. Аз все още правя театър, защото не съм в мир със себе си. Ако бях в мир със себе си, страхувам се, изобщо нямаше да упражнявам тази професия. Тя е невротична по длъжностна характеристика. Оказва се, грях ми на душата, че правя театър не според завета. Този завет изисква мъдрост и способност за смирение. Надявам се един ден да ги притежавам. Още не.
- Какво искате да ни кажете с "Чайка"?
- Какъв е смисълът да гледате "Чайка", ако тук ви съобщя какво искам да кажа с нея? Какъв би бил смисълът да репетираме и играем, ако можехме вместо това да свеждаме смисъла на великите пиеси до кратки формулирани послания? Авторите от калибъра на Чехов не отправят послания - напипват пулса на света, усещат болките му и изпитват радостите му като свои. Вдишват миазмите му, за да издишват красота.
- Дали зрителите през 1896-а, когато са освиркали "Чайка", са по-различни от днешните?
- Нямам представа - но нищо чудно, седейки в салона на Александринката, тогавашните зрители да са се поддавали на самозаблудата, че са меродавните арбитри на добрия вкус. Времето - велик обезличител! - отдавна е затрило пенснетата и капелите им, но е удостоило "Чайка" със 120-годишен несекващ триумфален полет по целия свят.
- Какво е най-важното за публиката във вашия "Квартет"?
- Щом като няма да се мине без формулиране на послания, да се пробвам все пак... Струва ми се, че има смисъл в усилието
да пренесем любовта отвъд смъртта. Ето това искам да кажа на публиката.
- До къде може да доведе войната между Мъжа и Жената?
- До смърт от любов.
- Какво, според вас, е модерно в момента в театъра?
- О, нищо ново - новите форми.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай