Петък,

Ян Енглерт искал Катя Паскалева за „Осъдени души“

От: Агенция Стандарт -
A
A
A

Ян Енглерт, който играе в 100 филма в Полша, но първо става известен из Европа като отец Ередия от „Осъдени души“, облича расото на йезуитския свещеник в инфарктна ситуация. 32-годишният изключително красив, сексапилен и харизматичен актьор трябвало да играе Джордж Уинки – онзи първичен янки, който пребива с бокс Карлито в кръчмата в една от въвеждащите сцени ни кинохита. Енглерт пристига в София за проби на костюми -  американецът, в чиято кожа се кани да влезе, е не само брутален, но и сравнително елегантен тип. Една вечер, малко преди полунощ, бащата на проекта Въло Радев го вика – Ядвига Янковска-Чешлак, избрана от него за Фани Хорн, не искала да прави проби с колеги, които не са поляци. Енглерт, разбира се, отива - и само час по-късно е обявен за отец Ередия, в чиито образ е самият религиозен фанатизъм и самата мъжкарска чувственост. Въло Радев по-късно ще каже, че рядко е срещал подобна комбинация между висок интелект и талант. Но, както се знае, първоначалната му идея е Омар Шариф да се превъплъти във висшия божи сановник, а Жаклин Бисе да е смъртоносно влюбената в него англичанка. Но след като култовият продуцент Дино ди Лаурентис се изказва компетентно, че тази история не е за неговия мащаб, ситуацията се променя. Омар Шариф се отказва, а Жаклин Бисе не желае да участва без свой световноналожен колега. Но пък Въло Радев е последният човек, който би позволил някой друг да екранизира любимия му роман на Димитър  Димов. Той вече е видял Ядвига Янковска-Чешлак в „Трябва да убием тази любов“ на Януш Моргенщерн и решава, че тя е неговата Фани. Но докато всичко се забърква и избистря, Ядвига получава покана от мастит постановчик да се включи в спектакъла му за Народния театър - и без много хамлетовски терзания се качва на самолета за Варшава. Така Въло Радев – артистът, за когото киното беше завладяващо разказана приказка,  остава само с отец Ередия. И се започват безкрайни проби с актриси от България и Европа. „Най-добре си паснахме с Катя Паскалева. Много исках да си партнираме с нея. Но Въло държеше за по-хладен, по-аристократичен типаж“, разказва Енглерт. Снимките закъсняват с година, а Ян постоянно лети между двете столици. И тогава кинаджия от Будапеща препоръчва Едит Салай – дамата, която се разписва само веднъж в аналиите на седмото изкуство: като Фани Хорн. По-възрастните телевизионни зрители в Унгария я помнят в „Краят на Вечността“ по Айзък Азимов.  „Мисля, че след „Осъдени души“ тя се омъжи за французин и замина за Париж – нито сме се чували, нито сме се виждали“, коментира Енглерт. През първия месец на снимките той говори на микс между полски, руски и български. След това обаче учи целия си текст на български – за да улесни синхрона между движението на устните си и гласа на Коста Цонев. „С него се запознахме едва на премиерата. Но докато работехме в София, постоянно гледах представления – и се убедих, че наистина той е най-подходящият“, спомня си Енглерт. Виолета Донева пък дава сластния си тембър на Фани Хорн.
Камерите се въртят между  „Златни пясъци“ и Варна – там е военният лазарет, в Прага, Будапеща и Дубровник.  „Въло ми дърпаше здраво юздите – като ездач, който владее коня. Не допускаше никакви своеволия, постоянно призоваваше за сдържаност. Беше като Бог – йерархията беше неумолима. Сега, като директор на Народния театър във Варшава, ми се иска да се държа като Въло. Хората много го обичаха, въпреки че беше крайно взискателен, искаше всичко да става бързо и качествено. И понеже самият той беше отличен оператор, държеше изкъсо и Христо Тотев – често настояваше някои неща да бъдат заснети по неговия си начин“, спомня си Енглерт. В сферата на светските клюки самият той не крие, че е имал и романс в България, но джентълменски спестява името на дамата.  
На среща със зрители през 2015-а за 40 години от премиерата на „Осъдени души“, Енглерт споделя нещо крайно интересно. Още през 70-те на миналия век феноменалният кинаджия Въло Радев мечтае да снима „Кво вадис“ – епохалният роман на Хенрих Сенкевич за Нерон и гонените от него първи християни. И понеже е наясно, че подобна мега продукция е възможна само за голяма индустрия, започва да навива Йежи Кавалерович, който вече е снимал „Фараон“ по Болеслав Прус. „Но той му отвръщаше, че в Полша няма почва за подобен филм, че дори не знае дали би могъл да открие и подходящи актьори“, връща събитията Енглерт. Както се знае, „Кво вадис“ на Кавалерович излиза през 2001-а – годината, в която Въло Радев напуска грешния ни свят. Но доста време преди да отлети към рая, той дълго се кани да работи по „Поручик Бенц“, където отново смята да покани Ян Енглерт. Междувременно, през 1984-а, полякът се вихри в крими сериал, събрал професионалисти от няколко соц кинематографии.  Негов режисьор е Васил Мирчев, наричан българският Фелини – отдавна забравен от нищо непомнещите медии. Освен игралните си филми и телевизионната „Неочаквана ваканция“, той е човекът, който получава „Златна палма“ в Кан през 1965 година за късометражния си „Асинус“. Та по сценарий на Цветана Стоянова Васил Мирчев дирижира екшъна, който се развива в Западен Берлин в началото на 80-те. Сюжетът е следният: екстремистка група извършва атентати и банкови обири, а по следите й е комисарят Мюлер – Роман Вилхелми. В България е заловен опасен член на групата, който е екстрадиран и предаден на немската полиция – терористът от Германия Хенрих е Ян Енглерт. Немски, унгарски, чешки и полски актьори са на терен заедно с Борис Луканов, Стойчо Мазгалов, Досьо Досев, Стефан Илиев, Иван Джамбазов, Радко Дишлиев, Лъчезар Стоянов, Кольо Дончев, а себе си играят Димитри Иванов и Иван Гарелов. „Но за да вляза в цялата тази компания, трябваше да получа международния си паспорт, който беше „арестуван“ заради военното положение през 1981-а. Без него нямаше как да работя извън Полша – а снимките бяха в Австрия и Германия.  Беше голям парадокс – всеки ден минавах границата и се озовавах на Запад, за да се върна вечерта през същата тази граница. И всеки ден ме обискираха И на излизане, и на прибиране, като се стигаше до така наречения „личен телесен контрол“. Един от служителите веднъж ме покани на водка, за да се извини: „Не се сърди, но отблокирахме паспорта ти и сега отговоряме за теб“, разказва Ян Енглерт. Преди време сериалът се завъртя по международния канал на БНТ, но мина някак незабележимо.   
От 23 март Ян Енглерт е Доктор хонорис кауза на НАТФИЗ. Неслучайно твърди:  „Аз знам кои са моите врагове в Полша, а в България имам само приятели." Актьорът, режисьор, сценарист и професор три мандата е ректор на Театралната академия във Варшава (1987-1990, 1990-1993, 1996-2001).  „Оставаш духовно безсмъртен само чрез своите ученици“, категоричен е той. От 2003-а е директор на Народния театър във Варшава. 
 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички