Гъсти гори и прозрачно море омайват в Пелион
Стане ли дума за туристическа Гърция, първото, за което се сещат българите, са курортите на Халкидики и Паралия Катерини. Но само малко по-на юг, по бреговете на залива Пагаситикос, природата е различна, разнообразна и вълнуваща. Планината Пелион се издига направо от водите на Егейско море, склоновете й са стръмни и покрити с гъсти гори. Да, гори, въпреки всеобщото мнение, че в южната ни съседка от векове има само скалисти чукари. Сърповидният полуостров, разположен на изток-югоизток е зелен, прорязан от стръмни пътища, които се вият змиевидно и карат ушите да заглъхват. Планината е приютила 24 селища - малки селца и градчета, в които времето е спряло. Най-високата точка на планината Пелион е 1624 м, но усещането е за много повече именно поради стръмния терен. На 1300 м в центъра на планината се намира ски центърът "Пелион", който се посещава много активно от туристи и през пролетта. На тази височина при ясно време може да се видят едновременно и Егейско море на изток, и синевата на залива Пагаситикос на запад. Ски курортът е построен през 1967 г., има шест писти и шест лифта. Туристите в тази част на страната са предимно гърци от южната част и островите, които лятно време идват в планината и по прохладните брегове. На второ място са англичаните, скандинавци, германци. Те предпочитат да правят планински преходи пеша и на велосипед, трекинг, много популярни са ездата и гмуркането. По-възрастните просто се разхождат в горите по различни по трудност маршрути. Атракция е парното влакче "Мутзурис", което се движи по билото на планината и открива прекрасни гледки. То обаче се движи само през сезона, т. е. от юни до септември.
Според гръцката митология, по тези места е бил домът на племето на кентаврите, предвождани от мъдрия Хирон - учител на Язон, Асклепий и Орфей. Когато се спускате или изкачвате по стръмните прохладни склонове на Пелион, всеки миг очаквате да зърнете за миг някой от митологичните полухора - полуконе - дотолкова мястото е запазило своята девствена непристъпност. По склоновете на планината са накацали снежнобелите къщи на малки селца и градчета и само те разнообразяват плътната зеленина на горските масиви. Полите от листа се потапят в морето на изток и запад и правят на места морската ивица непристъпна от сушата. На други обаче, предимно по западната част на полуострова, има прекрасни плажове, в равната част между тях и планината са разположени едно до друго курортните селца и затворени новопостроени комплекси като "Леда", което прилича на късче от рая, отрупано с рози. Който обича тишината, усамотението и иска да забрави шума и праха на големия град - това е неговото място.
Същото може да се каже за селцето Визица, което обаче няма никакъв досег с морето и до него се отива по стръмен, осеян с остри завои път. На места дори е толкова стръмен, че автобусът минава само благодарение на майсторството на шофьора. Затова пък крайната точка си струва - заобиколено отвсякъде с гори, Визица прилича на рицарско селище. Големите стари къщи в центъра на селото са превърнати в хотели, като най-автентична е кулата от 1719 г., принадлежала на местен събирач на данъци. Първите три етажа са от камък с малки прозорчета, едва последните два еркерни ката са удобни за живеене. Собственичката разказва нещо, което самите ние не знаем - че в България, в Странджа има село със същото име. И предполага, че вероятно хората, основали двете Визици, идват от едно и също място, бягайки от турското нашествие.
В Пелион и на морския бряг преобладават малките бутикови семейни хотелчета, всяко от които е уникално и се различава от останалите. Те са красиви, уютни и в редки случаи са обзаведени модерно. Преобладават старинните легла, кокетни масички, дори балдахини, съчетани обаче със съвременни удобства и перфектна чистота. Навсякъде има цветя, зеленина и въздухът е кристално чист. Тишината и спокойствието, както и автентичността са запазената марка на градчетата и селцата в целия регион. Има за всеки вкус - бунгала или двуетажни къщички, които са в затворени комплекси, но въпреки това имат самостоятелен вход и тераса с изглед към морето или планината, на малки улички или в центъра на селището. Йоргос Зафирис е собственик на комплекса "Аглаида" в края на малкото селище Цагарада. Курортът е сравнително голям за местните мащаби, разположен е на горист хълм, но всички бунгала гледат към морето отвисоко така, че то изглежда наистина необятно. Къщичките са самостоятелни, всяка има голяма дневна с кухненски бокс с всичко необходимо, маса за хранене, камина с кресла, голяма тераса, прозорчета с дантелени перденца и плътни дървени капаци. Спалнята е сенчеста и тиха, банята е снабдена с всичко необходимо. В дневната има и допълнително удобно легло за дете или трети човек. В комплекса има кафе и ресторант, в който се сервира вкусна домашна храна. Ако българите се мислим за ненадминати майстори на баниците, опитайте тези в "Аглаида" - със сирене, спанак, праз, и пак ще говорим. Непосредствено до ресторанта е големият басейн на комплекса, от който също може да се любувате на морето отвисоко. Тъй като брегът е стръмен и горист, до плажа може да се стигне най-бързо и лесно с кола. Комплексът се обслужва като семейна фирма, Йоргос собственоръчно пренася куфарите на туристите до бунгалата. В ресторанта работят всички, а дясната му ръка е младокът Янис, който му е като син и когото познава от 8-годишен. Янис известно време е работил в туристическия бизнес в Шотландия и Лондон, за да придобие опит и да усъвършенства английския. Зафирис е председател на Асоциацията на хотелиерите в областта и казва, че това, което най-много им помага, особено в кризисните времена, е фактът, че са заедно и си помагат. В туризма в Гърция се работи много, часовете на работния ден не се броят. Комплексът "Аглаида" се върти от 6-7 души заедно със собственика, като всеки прави всичко. Дъщерята Матина, която следва в Атина, но си идва при всяка възможност, също се включва. А когато има особено големи групи, идват да помагат и колеги от близките хотели и ресторанти. Въобще в Пелион взаимопомощта е издигната в политика. Тъй като в туризма държавата няма никаква намеса, браншът разчита на себе си (над 50 процента от населението се изхранва от туризма). И не само той - така се прави и продава зехтинът от многобройните маслинови плантации - само чрез кооперативи, в които също всичко се прави заедно.
Ябълковото сладко е местен специалитет
Освен туризма и маслините тук е царството на ябълките. Има и много черешови, лимонови и портокалови дръвчета. От местните дребни, но много сладки и сочни сортове се правят прочутите пелионски сладка от цели ябълки, конфитюри и пайове, за които дори имат поръчки от чужбина - само чрез кооперациите на местните производители. Това позволява да се спестяват големите разходи за посредници и прекупвачи. Същото важи и за маслините - в района на Волос има 3-4 фабрики за преработка на маслини в зехтин, две от тях са големи и поемат значителна част от реколтата в региона. В областта Магриция на западния бряг на полуострова има особено много маслинови насаждения. Благодарение на кооператива обработката на плодовете и реализацията на продукцията става бързо и с малко разходи. Това производство също е изцяло частен бизнес и държавата изобщо не се намесва. Най-голям производител на зехтин и маслинови продукти в Гърция е остров Крит, а продукцията от Кносос е с най-високо качество. От 5 кг маслини се получава 1 литър зехтин като продукцията от първото пресоване е най-качествена - т. нар. екстра върджин.
Храната в областта Тесалия, където се намират Волос и планината Пелион, е характерната за Гърция - вкусна и богата на риба и зеленчуци. В градската таверна на градчето Загора, което е нещо като център и най-голям град в областта, гощават царски. Домакините обаче не пропускат да отбележат едно много характерно за района блюдо - салатата с цитиравла. Това е водорасло, което се вади от морето и се маринова като туршия. Прибавя се предимно към зелена салата, но може и в други. На масата наред с нея има и класическа гръцка салата с плочка "българско" бяло сирене, домати, лук, чушки и маслини. Сиренето, естествено, е гръцко и много вкусно, защото там не правят компромиси с качеството. Преди това на масата се слага нарязан топъл, току-що изпечен бял, черен и царевичен хляб. Не липсва и дзадзики, позната у нас като салата "Снежанка". Като предястие поднасят и кюфтета от нахут. Следва нещо като нашенската каварма - свинско и агнешко месо, дроб, дреболии, изпържени с много лук и подправки. Към основното ястие се брои и голяма чиния с пържени кюфтета от свинско месо и традиционните пържени картофи. Всичко това се полива с традиционното ципору (местната ракия), узо, бяло, червено и вино розе - според вкуса. За баницата вече споменахме, а за десертите - просто няма как да се стигне до тях. Таверната се намира на централната улица и си личи, че е любимо място на месното население. Загора се смята за голям град - в него целогодишно живеят над две хиляди души, тук се намира и полицейският участък на областта. На градския площад има няколко огромни чинара на няколкостотин години - изкорубени, но прекрасно поддържани. Същото важи и за улиците и фасадите на сградите, за които се грижи общината. След 16 часа вече нищо не работи с изключение на аптеката, от която българите бързат да си купят лекарства, които са доста по-евтини от нашите.
"Арго" ви на порт Волос
В самия Волос, на пристанището, може да се види напълно възстановеният митичен кораб "Арго". Той е точна реплика на някогашния платноход, с който Язон е поел към Колхида (днешен Кавказ) в търсене на златното руно. Репликата е строена четири години - започнат през 2004 г. и завършен през 2008 г. Материалите, технологията и размерите са досущ като на истинския, следвани са точно древните описания на историци и създатели на митове. Той е с 50 весла, направен е от тиково дърво и е сглобен без никакво желязо в пристанището на Волос. Когато корабът се движи, това дърво издава приятни звуци и затова митът гласи, че корабът пеел, за да не заспят гребците. През 2008-а новият "Арго" тръгна на пътешествието на Язон до бреговете на днешна Грузия, но не по същия маршрут, защото Турция не разрешила да се мине през нейните териториални води. Така стигнали само до остров Итака. Зад веслата са застанали хора със всякакви професии, които днес се наричат аргонавти и са основали Асоциацията на аргонавтите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
