Светлин Русев е художник на съзерцанието и вкаменената динамика. У него има нещо магическо, мистическо и есхатологическо. Той е творец на изключително дълбоките символно-философски послания. Трагическата вглъбеност по странен начин се съчетава с лирическата възвишеност. Един от най-проникновените художествени критици - Богомил Райнов, много точно още при появата на първите работи на Светлин Русев посочва, че при него "прозаичното и обичайното зазвучават с интонацията на сурова поезия".
В творбите на този художник усещаме как магнетично го привлича темата за всечовешкото Страдание, Смирение, Милосърдие, Всеопрощение. Във философски план него винаги го е занимавала темата за Пиета - изкуплението, състраданието, саможертвата, вселенската любов. Тези фундаментални състояния се опитва да превъплътява в своите творби Светлин Русев.
През годините той непрекъснато е устремен към психологическите параметри на изобразяваните персонажи. В това отношение много благодатни за анализ са редица портрети. Например портретът на Кирил Петров поразява с вътрешния драматизъм, който излъчва неговата личност. Може би наблюдавайки статива с поставената на него недовършена творба, големият художник разсъждава за безсилието на човека пред тъмните стихии или невъзможността да се постигне вътрешната хармония. И Васка Емануилова (1975) изглежда също тъжна и замислена. Светлин Русев търси невидимите проявления на характера на големия творец. Впечатляващи са внушенията в портрета на Богомил Райнов (1970). Художникът е уловил суровостта и вътрешната амбивалентност на характера на писателя. Първият план показва лице, чиито черти издават непреклонност, твърдост на характера, едва ли не жестокостта на обвинител. Натрапва ни се странен паралел с прочутата творба на Ел Греко - "Великият инквизитор". Но при по-внимателно вглеждане откриваме разяждащото съмнение, което гложди съзнанието на персонажа. Има ли отговор на вечните въпроси, които никой век не разреши? Какво може да направи прашинката, наречена Човек, в секундата, която Абсолюта й отпуска в този живот на Земята? Може би само да следва гласа на Интуицията и да търси Светлината на Сърцето си. Този удивителен портрет поставя фундаментални философски въпроси.
Светлин Русев се интересува от скритото напрежение на образите, затова при него композицията винаги е раздвоена между динамика и статика. С годините този художник върви към своеобразно скулптиране на пространството. Всяка негова творба звучи като психопластичен етюд, който има за главна цел вглъбяването в духовния живот на индивида, аргументирането на своеобразния морален ригоризъм на персонажите. Така може да си обясним и движението от топлите цветове, характерно за неговите работи, към оловносивата тоналност. Редица художници и художествени критици са посочвали първопроходческите идеи на Светлин Русев при работата с цветовете. Милко Божков например говори за "раздиращия писък на червеното върху изпепелените баири". В "Лето 885. Изпращането на св. Методий" (1980) ни поразява скритото напрежение в сблъсъка между Земното, Телесното, и Възвишеното, Нетленното. Тялото Методиево сияе, сякаш е планински кристал. То е своеобразен контрапункт на замислените, страдащи изпращачи на великия човек към Отвъдното.
За Светлин Русев съдбоносна тема е отношението Изток-Запад. Той винаги се е интересувал от пречистващата сила на страданието; знае, че източната философия носи разбирането за освобождаващата функция на душевната болка, на терзанието, на съмнението, което символизира постоянното търсене на истинския Път пред човека.
При портретите на Светлин Русев откриваме дълбините на духовния пейзаж, а у пейзажите и натюрмортите - човешката същност. Повечето от заглавията на художника неслучайно са натоварени с особен подтекст - "Поклонение", "Размисъл", "Предчувствие", "Пробуждане", "Очакване". Йордан Радичков отбелязва присъствието на своеобразно религиозно чувство у Светлин Русев. А Дора Валие изрично подчертава постигнатото неразчленимо единство между дух и голо тяло. Серията голи тела, които през годините създава художникът, представляват реещи се в бялата тишина на миражните сънища пластически метафори. Те хем са безплътни, загадъчни, призрачни, хем са сякаш издялани от мрамор антични, езически статуи.
Йордан Радичков много проникновено е усетил, че персонажите на Светлин Русев, макар тихи и замислени, са на "прага на някакво очакване, на самия предел". А Пол Гуверньор говори за "светлината на изпитанието". Най-ярко и въздействащо е това при образите на Ванга. Трепет и пиетет, възторг и надежда движат авторовото вдъхновение при изграждането на лика на пророчицата. Не можем да не припомним тук "Прощаване с Ванга" (1998). Тънките червени или черни линии, минаващи през лицата на оплаквачите, приличат на светкавицата на тъгата и болката. Тук е сугестирано цялото трагическо усещане за невъзвратима загуба на духовния феномен.
Ако се върнем към нашето първоначално твърдение, че Светлин Русев е художник на съзерцанието и вкаменената динамика, ще видим, че той наистина е творец, който болезнено и драматично усеща пулсациите на Историята, вълнува се от злощастните перипетии на българската съдба. Но бидейки подчертано национален, самобитен, в същото време е и космополитен.
В края на ХХ и началото на ХХт век Светлин Русев организира редица натоварени със скрит смисъл изложби, в които ни поразява полифонията на изображението. Всяка една от тях споделя с имащия очи да гледа важни послания. Извън канона е не само пластическата медитация на големия художник, който съзерцава благородни и заредени с вътрешна светлина образи (дали на светци, дали на светски личности, дали просто музикално-поетически видения), които дискретно и съвършено лишени от суетно самооблащение се представят за "камерни упражнения". При класическия рисувач винаги камерното упражнение е класическо. Новите експозиции на Светлин Русев са не само своеобразен римейк на негови видения, сътворени върху дърво, мрамор, камък и друг материал, но и поредният му зов за духовно вглъбяване. Ако човекът иска постоянно да преоткрива себе си, да търси главното свое предназначение, да осмисля свръхзадачата си като мислеща тръстика и концентриран слънчев лъч в царството на непроявената пустота, смята творецът Светлин Русев, то неговото усилие следва да бъде не само импулсивно, предизвикателно-експлозивно, но и съзерцателно-съзидателно, медитативно-вглъбяващо се.
Всяка поредна изложба на Светлин Русев е ново и следващо стъпало в неговите несекващи духовни изследвания, посветени на Пътя. Нека да си спомним, че години наред Светлин Русев е магически завладян от пластическия сюжет "Има такъв път". Това е не само поредица от негови пейзажи, рисунки, натюрморти, акварели, масла, но и постоянно духовно усилие в една мегапластическа поредица, прескачаща от изложба в изложба, да се осъзнае и осмисли главното предназначение на Човека, загадката на неговото съществуване.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
