Британската класика „Вкус на мед“ от Шийла Дилейни е новият хит в афиша на Армията. Режисьор на спектакъла е Красимир Спасов, художници са Красимир Вълканов и Мария Диманова. Още с първата си премиера през 1958 година в Англия, пиесата предизвиква истинска буря. Замислена като роман от 19-годишната си авторка и преработена набързо за сцена, драматургичната творба оказва дълбоко и трайно въздействие върху поп културата на Острова и вдъхновява артисти от класата на „Бийтълс”. В края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век, останали в историята като времето на сърдитите млади хора, Дилейни е водена и от идеята да съживи театъра, за да се стигне до табутата. Неслучайно във „Вкус на мед” за пръв път от сцената се говори честно и открито за живота на средната класа, засягат се теми като междурасовата любов, а в действието се появяват бременна тийнейджърка и гей. Всичко това шокира, но и възхищава публиката и донася моментално слава на авторката. А когато през 1980 година включват „Вкус на мед“ в гимназиалната програма, новите поколения „сърдити млади“ се идентифицират с главната героиня. 18-годишната Джозефин живее с майка си, която обаче е увлечена много повече от новия си любовник – с 10 години по-млад от нея, отколкото от радостите и проблемите на дъщеря си. Водена от порива да изживее романтиката на първата любов, да усети вкуса на меда, Джо открива нежност при чернокожия моряк Джими. В сюжета обаче не се набляга толкова на материалното битие, колкото на душевните травми, нанесени от „пресметливата“ реалност. Пиесата оставя у зрителите усещането за отмъщение на обществото към младите хора и техния наивен стремеж към щастие, към тяхната повишена емоционалност при възприемане на света, противоречаща на благоразумния компромис. Да припомним, че словосъчетанието „сърдити млади хора” е използвано за пръв път по повод пиесата на Джон Осбърн „Обърни се с гняв назад”. Това е и пиесата, с която Красимир Спасов яростно и категорично заявява себе си в самото начало на театралната си кариера. И днес, когато светът отново е запалил фитила на социалния протест и търси път за преодоляване на нов вид самота и отчуждение, режисьорът се вдъхновява от гневния протест срещу съсловните прегради, лицемерието и несправедливостта.
„Удивително явление е тази пиеса. Много са добрите творби в английската даматургия, но „Вкус на мед” заема особено място в следвоенната история на британския театър. Вероятно защото заедно с Осбърновата „Обърни се с гняв назад” полага началото на творческо направление, преобърнало из основи възгледите и стила за това как трябва да се пишат пиеси за театъра. „Разгневените млади” и техните произведения се превръщат в световно литературно явление. Шийла Дилейни, тинейджърката от Манчестър, написва „Вкус на мед” преди да навърши 19. Невероятно, но факт. Направо удивителна е способността й да „разказва” обкръжаващата я действителност толкова достоверно, с толкова яростна критичност и невротична енергия на отрицанието, че драматичното в историята й буквално свисти като запален електрожен; и същевременно с каква нежност и топлота, с какво разбиране и мъдрост се вглежда в интимния свят на своите персонажи, в техните проблеми и преживявания. И, Боже Господи, с каква любов ги приема и приютява в обятията на човечността! Всичко е любов – това е за нас „Вкус на мед”. Това е и любовта от пръв поглед, но и трудният път на любовта към ближния, това е възможността и способността да се научиш да обичаш. Посвещавам този мой спектакъл на състудентите ми от актьорския клас - Цеца Манева, Илка Зафирова, Жоро Георгиев, Добри Добрев и Радослав Стоилов – те първи в българския театър изиграха „Вкус на мед” на голямата сцена на ВИТИЗ през 1966 година”, казва Красимир Спасов. Неговите актьори днес са Стефка Янорова, Гергана Плетньова, Стойко Пеев, Владислав Виолинов и Владимир Матеев. „Историята е за това как не можем един без друг. Само театърът на човеколюбието остава вечен в епохата на материалното. Без обич и без вяра нищо не може да бъде постигнато“, категорична е Стефка Янорова. „Смисълът е в това да останеш близък с другия – иначе си осъден на самота“, коментира Гергана Плетньова.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
