Повечето билки и всяко цвете в българските традиции носят в себе си някаква символика и се използват в различни ситуации, с цел защита или магия, разказаха за БТА от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН.
Народната вяра в нашата традиционна култура играе основна роля при възприемането и осмислянето на заобикалящия ни свят. Липсата на научни обяснения, свързани с промените в средата, появата на болестите и природните бедствия, са довели до едно магично, в някои отношения, обяснение за света. Знанието за растенията и техните лечебни свойства са придобити от човека, благодарение на хилядолетен опит. Тези познания са намерили място в немалко легенди и разкази, коментира Росица Балтаджиева, експерт "Образователни програми" в Националния етнографски музей.
Цветята като амулет срещу зли сили и болести
Билките невен, стратур, иглика, трендафил, здравец и други например са момински растения и са възпети в много народни песни. Тези цветя се носят от моми и невести с цел защита, обясни Балтаджиева, като посочи, че традиционните митологични вярвания в змейове, самодиви, болести (на които е даден човешки образ като Баба Шарка), уроки или магии са били много силно изразени. Поради тази причина е било важно хората да могат да се предпазят от тях. Именно тук идват на помощ растенията.
Всички изброени по-горе цветя се използват с цел защита от уроки, магии и различни митологични създания. Например невенът, като много уважавано цвете, се е сплитал на венци, които момите и невестите са носели с цел неприкосновеност от страна на змейове, самовили и различни зли сили. Игликата се е носела от моми и момци, защото се е вярвало, че може да предпази младите хора от змея или змеицата. Цветето росен пък се е носело за защита от самодиви, разказа експертът.
Цветята и билките се берат основно от жени
Събирането на билки е предимно женско занимание, описа обичая Росица Балтаджиева. Билки се берат на много празници, но специално на Еньовден това действие е обредно натоварено. Всички жени са си набавяли растения за нуждите на домакинството от лечение. Най-важно обаче е било с билки да се сдобият всички врачки, билкарки и магьосници. Според народната вяра болестите са 77 и половина. Смята се, че за всички 77 болести има цяр, но за половинката няма билка, която да я излекува. Дори най-вещите билкарки не знаят билката за половинката болест.
В кои обреди са се използвали растенията
Цветята влизат в употреба в много обичаи и обреди, обясни експертът. При сватба във венеца на невестата се слага отново невен. Седеф(че) се поставя във венеца и в пазвата на булката, с цел да е предпазена от лоши очи и магии. Трендафилът от своя страна е градинско цвете, което е възпято в момински и сватбарски песни. Той е белег на красота, младост, радост и се използва при раждане, сватба и годеж.
Омайничето се употребява от момите, за да накарат някой момък да се влюби в тях. Билката расте в нивите, между пшеницата и ръжта, но също и в планините. Името си е получила от това, че при нейната консумация може да омайва хората. Тя е синя на цвят и според вярванията има свойствата да омайва момците и те да полудяват по момите. Подобни цветя, използвани за любовна магия, са любичето (пъстроцветна теменуга) и перуниката. Има билки, които са се употребявали не за любов, а точно обратното, за раздяла. Сред тях са чемериката и тинтявата.
Здравецът – най-предпочитаното цвете в българските традиции
Всички цветя имат специално предназначение, но може би здравецът е цветето, което се употребява почти във всички обредни практики, защото е белег на здраве и радост, коментира Росица Балтаджиева. Използва се при годеж, сватба, раждане, коледарите носят на калпаците си китка от здравец и т.н. Той присъства в по-голямата част от празничните обреди и обичаи. Именно с него се свързват и популярните имена Здравко и Здравка.
Цветята и легендите
Експертът разказа една любопитна и малко позната легенда за билката разковниче. Тя най-често се среща по ливадите. Тази билка, според народната вяра, има силата да отключва всяка врата, дори земята може да се разтвори и да открие имането, скрито в нея. Лошото обаче е, че трудно може да се намери. Билкарките не умеят да го откриват, но има едно горско създание, което знае винаги къде да намери разковничето. Това е костенурката. Любопитен е разказът как билкарките могат да се сдобият с него, коментира Балтаджиева. Според вярването, трябва да се отиде в гората и да се намери гнездо на костенурка, в което да са нейните яйца. То се загражда с плет. Когато костенурката дойде и види, че няма как да премине, тя ще тръгне да търси билката, която може да отвори преградата, деляща я от яйцата ѝ. Щом я намери, я донася, а преградата пада пред силата на разковничето. Костенурката вече може да влезе, оставяйки билката настрана. Тогава идва ред на билкарката да вземе разковничето, което вече е непотребно за костенурката.
„Цветните“ имена защитават децата
Повечето цветя са използвани в традицията, именно защото те имат силата да предпазват и да лекуват. Цветните имена, давани на децата, са отново с цел предпазване, отбеляза експертът. Според представите на българите, женските имена на цветя са и символ на красота и плодовитост. Мъжките пък, като Ясен и Явор, които са имена на дървета, се свързват с опазване на здравите корени и устоите на семейството и приятелството. Любопитно е, че сред архивите намираме имена, които носят цветна символика, но са все по-рядко срещани днес. Такива са Сълза и Сълзица, отнасящи се не към сълзи, а към момината сълза, която се е считала за едно от най-фините и изящни цветя, обясни още Балтаджиева. Като друг пример тя посочи Бисера, което е едно от старите имена, с които е наричано цветето маргарита, и още - Ружа, Незабравка, Теменужка, Роза, Карамфил(ка) и др. Сред модерните днес имена на цветя пък са Калина, Вероника, Лора и Далия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
