След като стана майка, талантливата актриса се връща в театъра и киното
Зрителите на театър "Искри и сезони" на 18 май ще станат свидетели на завръщането на една актриса, която през отминалата година неведнъж и заслужено аплодираха. През януари Виолета Марковска слезе от сцената след последните представления на "Избори до дупка" от Бранислав Нушич" и "Имам нужда от теб" на Нийл Саймън. Беше бременна в шестия месец - факт, останал незабележим за публиката. Днес, вече майка на двумесечния Красимир Ангарски, кръстен на бащата на съпруга й Ивайло, тя отново е готова за любимото си приключение, наречено театър.
В най-близко бъдеще Виолета очаква още едно вълнуващо събитие: премиерата на "Жената на моя живот". Филмът на режисьора Антони Дончев е за трудната любов на двама млади иракчани в днешното сложно и объркано време. По традициите на Ориента те са обречени един на друг още от деца. Животът обаче ги разделя. Среща ги отново след години, далеч в родината. Тя вече е готова да се пожертва за каузата си. Жените камикадзе вече не са изключение. В главната мъжка роля е Суран Ибрахим. "Разбирахме се само с поглед", казва Виолета за партньорството си с него. И това се оказва изключително полезно, защото поради факта, че иракчанинът не знае английски, комуникацията им с думи е доста по-трудна.
Виолета с гордост може да каже, че е единствената българска актриса с награда от Холивуд. В Меката на киното на независимия Холивуд филм фест тя получава приза за главна роля за участието си в "Открадната светлина".
Във филма на режисьора Майкъл Коли Дейвис, познат от сериала "Дързост и красота", Виолета е тринадесетгодишно момиче, принудено насила да продава тялото си. Сцените са жестоки, атмосферата - нечовешка, младата актриса - блестяща, а статуетката, прелетяла океана, и днес краси кабинета на директора на 21 СОУ "Христо Ботев", което тя е завършила.
"От дете се захласвах по лаборантките. Харесвах отмерените им движения, финеса, с който поклащат епруветките, успокояващата стерилност на кабинетите, в които работеха", връща се Виолета назад. Майка й, Наталия Марковска, която след ранната смърт на съпруга си остава единствената опора, надежда и съветник на шестгодишната Виолета, обаче настоява за юридическия факултет. Да знае много езици и да се посвети на науката. Но всичките тези планове са обречени, защото още на 11 малката Марковска играе в първия си филм. На 15 вече е на сцената. Година по-късно я снимат във филма "Хотел България", а като ученичка в 12 клас Людмил Тодоров й дава една от трите главни роли в "Шивачки". Историята я събира с Александра Сърчаджиева и Елен Колева. Така правото и лабораториите остават в графата добри намерения, а пътят към голямата мечта вече е отворен. Веднага след гимназията тя е приета в класа по актьорско майсторство на Веселин Ранков във НАТФИЗ. За четири години изиграва поне петнадесетина малки и големи роли в чуждите продукции, които се снимат у нас. В "Универсален войник" е до Жан Клод ван Дам. Играе и с други световни звезди, за да разбере, че те са хора непукисти, над нещата, талантливи и работливи. "Всяка своя роля съм спечелила след кастинг. Никой никога не ми е проправял пътя напред. Всичко съм постигала с труд", категорична е очарователната дама.
Като дете бъдещата актриса обича да имитира любимките си от телевизията. Днес иска да изиграе нещо смахнато и лудо. На сцената да е героиня от комедиите на Молиер и Шекспир, а в киното да има ролята на Глен Клоуз във "Фатално привличане" или да бъде жена на ръба на лудостта като Джесика Ланг от "Франсис".
"Мога да бъда много смешна на сцената и един ден това ще се види. Нищо не искам на всяка цена. Готова съм да се откажа от главна роля във филм и дори в сериал, ако почувствам, че някой ще накърни достойнството ми. Нещата при мен стават трудно - но не крия, че съм късметлийка. Не обичам да говоря за себе си, да бъде център на внимание. Сега, след като съм вече съпруга и майка и се радвам на толкова много любов, бунтарката в мен като че ли се е поукротила. Винаги съм мечтала да имам син и да му дам цялата си обич. Благодарна съм на съдбата, че това стана. До последния ден преди Красимир да се появи на бял свят, вървях по десет километра. Кръстосвах цяла София. Съпругът ми Иво ми държеше ръката по време на раждането. Подобна подкрепа дава сили и спокойствие", връща се към датата 17 март младата майка. Преди това двамата посещават специално училище, готвят се сериозно за мисията да бъдат родители. Сега пред актрисата е новото предизвикателство. Тя иска да бъде добра майка и да се върне на сцената, към любимата си работа. Да продължи напред, трупайки познание, опит и, разбира се, роли. И малкият Красимир да не бъде ощетен.
През юни Виолета ще превземе още един връх в житейския си и професионален път. Тогава тя ще завърши следдипломната си квалификация по йога в Националната спортна академия. Конспектът за изпита е дълъг и сложен. Древното източно учение, с което се захваща преди шест години, вече е неизменна част от всекидневието й. "То дава възможност човек да се реализира духовно - йога не е фитнес, а философия, нравственост, мъдрост", не се колебае Виолета. За нея то е вече начин на живот. Въздухът и радостта й. Ако не всичко, то поне много. "Не завиждам, не изпитвам злоба, търся хората, които ме превъзхождат, за да се уча от тях. Старая се да живея така, че след години да мога да държа главата си високо вдигната. И да не се срамувам от това, което съм правила", категорична е актрисата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
