С общ тираж от над 200 хиляди трите й романа се превърнаха в абсолютен феномен, а срещите й с читатели по време на протичащите и в момента гостувания в цялата страна, са доказателство, че публиката обича не само да чете, а и да слуша Виктория Бешлийска.
Независимо дали гостува във възстановено читалище в малко селце, в книжарница или на сцената на форуми като TEDx и Dev.bg, авторката на „Глина“, „Сърце“ и „Нишка“ безпогрешно намира път към своята публика. Посланията й са насочени към позитивното, но са и възможност да осмислим и надскочим кризите, с които ежедневно се сблъскваме. Именно това е и една от темите в скорошно интервю на Бешлийска за „Литературен вестник“.
В последните години себецентрираността предизвиква кризи от всякакво естество – казва тя в разговор с Мария Калинова. Важи и в личен план, където в основата на проблема е модерната ситуация на откъснатост от всички и всичко, и в полето на литературния диалог заради свободата да изразяваме онлайн мнение, което бързо се чува, но в повечето случаи не е базирано на личен досег с книга, ситуация, човек или идея. Като автор Виктория Бешлийска не се страхува да се изправи срещу наглед провокативните въпроси за романите си и за полемиките, които предизвикат те именно онлайн. Открито адресира и неоснователните сравнения на книгите й с тези на Мария Лалева и Розмари де Мео (Единственото, което смятам, че ни свързва, е популярността на книгите ни сред съвременните читатели.), и обвиненията, че е част от теченията, насочени към фасадното славно минало (Боравя внимателно с източници и факти, разчитам на консултанти, защото целя да бъда максимално близо и точно до историческата епоха. Винаги посочвам и източниците си. В моите романи няма „славно минало“, засягам периоди на кризи, и то през призмата на „обикновения човек“.)
Наред с откровените отговори за собствените си произведения, пред вестника Виктория Бешлийска поставя и важни теми за литературната ни общност – като въпроса за така необходимата активна и достъпна за читателя литературна критика: Уви, в сферата на литературната критика ми се струва, че отсъстват авторитетите – споделя тя. - И мълчанието на хора, които имат компетентността да очертаят мястото на един или друг съвременен автор в литературата, води до крайностите в изказванията на другите.
Самата Бешлийска – това личи от всеки неин роман – предпочита да изследва множеството пътеки и светлосенки между крайностите и ги преплита със смели авторски решения като емблематичните остарели български думи в дебютния „Глина“, непопулярна тематика – като исихазма в „Сърце“, специфична структура и преки литературни препратки като тези към Яворов и Господинов в „Нишка“.
Може би в градината на литературата днес има някаква належаща нужда да се върнем към тези преди нас, да ги очертаем и назовем, а сетне и себе си чрез тях – казва тя пред „Литературен вестник“.
Всъщност героите ѝ в „Нишка“ правят точно това. И доказват, че Силата на съвременната литература е в това да създава културни движения (буквално да движи!) и да помага на хората да намират единен език и пътища помежду си.
Пълния текст на интервюто можете да откриете тук: https://bit.ly/4dPgSm7
Онлайн публикациите на Виктория Бешлийска можете да следите в авторския й профил „По дирите на думите“: https://www.facebook.com/PoDiriteNaDumite
Повече за романите й тук: https://www.soft-press.com/author/716/
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
