Преживяхме културен шок, казали французите след обиколка на 37 музея
Уредих на вечеря българската изложба в Лувъра. Това разказа за "Стандарт" министърът на културата Вежди Рашидов. На 15 април в 4 зали на легендарното крило "Ришельо" на най-посещавания музей в света ще заблестят 1628 бисера от тракийските чудеса на България.
Историята на първата българска изложба в Лувъра започва като на кино. След заседание на министрите на културата в Брюксел Вежди Рашидов се запознава с Анри Лоарет - тогавашният директор на световния музей. Двамата са поканени на тузарска вечеря в елитен ресторант. Лоарет, един от най-престижните арт експерти в Европа, бързо разбира, че общува с прочут скулптор. Вежди му разписва свой каталог и така се заражда едно голямо приятелство. Някъде между второто и третото блюдо на гурме менюто Вежди започва да разказва без подкана за наследството по нашите земи - обяснява му колко цивилизации са минали от тук и какви следи са оставяли.
"Тогава Лоарет въобще не беше наясно. Казах му съвсем прямо и без особена дипломация, че Франция не познава България, останала зад Желязната завеса. Директно му заявих, че е време Лувърът да представи на света нещо разтърсващо, че е време за голямата сензация. Той, естествено, ме слушаше и гледаше със светска ирония. Нямаше как да бъде по друг начин - все пак беше шеф на самия Лувър, самочувствието му беше подплатено с най-изумителните сбирки от древността до наши дни", връща лентата Вежди. И споделя, че най-трудно било да убеди Лоарет и екипа му да дойдат в България, за да се убедят "на живо" в думите му.
"Бях предупредил Лоарет, че в България го очаква огромна изненада. Той, естествено, не ми вярваше. И когато реши да дойде с хората си, постави няколко условия. Най-важното между тях беше: три дни без никакви журналисти. И на свой ред ме предупреди - всичко ще се изясни на официалната вечеря. Ако той казва само "Наздраве", значи нищо не му е направило впечатление. И ги поведох - от Созопол, през долината на тракийските царе и Велико Търново до НИМ, Археологическия и Криптата на "Невски". Показахме им всички възможни места и колекции. Лоарет първо остана удивен от страната ни. Въобще не подозираше къде е попаднал - на кръстопътя между няколко световни култури.
Но ние нямаме навик да се показваме пред света. Безотговорни сме пред страната си. Нейното популяризиране никак не ни вълнува.
В началото на въпросната вечеря, преди която бях леко изнервен, Лоарет мълчеше. Дори не казваше "Наздраве". И в един момент се разприказва. Призна, че той и хората му са изумени. А на мен ми каза: "Ти спечели. Вече имам идеи за вашата изложба в Лувъра".
Жан-Люк Мартинез - изключителният експерт, който наследи шефството в Лувъра, по-късно сподели: "Вежди, тогава всички ние бяхме под въздействието на културен шок".
Идеите за изложбата се оформят по време на обиколката на Лоарет. Той лично посещава 37 музея и археологически обекта.
Следват няколко делови срещи. Каталози и албуми пътуват за Париж. "Ние сме единствената страна в света, която подписа петгодишен рамков договор с Лувъра. Следващите експозиции ще бъдат посветени на византийското и ориенталското изкуство. За всяка от тях ще има отделен договор с конкретни клаузи. Но нека никой не забравя, че всичко е резултат на конкретно и лично общуване. И да не си въобразява, че се случва лесно - иначе досега вече да имало наша изложба в Лувъра".
Севтополис оживява в Париж
Представяме съкровищата от "Голямата Косматка", показваме живота на одриси, гети, трибали
Проф. д-р Тотко Стоянов, катедра по археология към СУ "Св. Климент Охридски"
Доц. д-р Милена Тонкова, ръководител на Департамента по тракийска археология при Националния археологически институт с музей при БАН
Проф. д-р Тотко Стоянов и доц. д-р Милена Тонкова са българските куратори на изложбата "Епопеята на тракийските царе. Археологически открития в България", която представя България в Лувъра от 15 април до 15 юли 2015 г. Концепцията на изложбата и подборът на експонатите са направени от тримата френски куратори - президентът на Лувъра д-р Жан Люк Мартинез и специалистите от Департамента по гръцка, етруска и римска древност д-р Александър Баралис и д-р Негин Матий, както и от проф. Стоянов и доц. Тонкова.
Изложбата на тракийската култура в Лувъра ще бъде най-значимото събитие в културния календар на България през 2015 г. Фокус на изложбата е Одриското царство. За пръв път ще бъде представен пълният гробен инвентар на богатите погребения на тракийски аристократи от некрополите при Дуванли, Калояново-Чернозем и Маломирово-Златиница, които илюстрират формирането на одриската аристокрация и Одриското царство, икономическата мощ на владетелите му и висшата аристокрация от V до началните десетилетия на III век пр. Хр. За разлика от обичайния подбор и експониране, главно на предмети от благородни метали, в тази изложба гробните комплекси са представени в тяхната цялост, за да се демонстрират всички елементи на тракийските погребални обичаи - инсигнии на властта, комплекти от банкетни съдове - метални и глинени, защитно и нападателно въоръжение, украса на конската амуниция, накити и аксесоари и дори дребни глинени предметчета с магическо предназначение.
Център на изложбата е царското погребение в могилата "Голямата Косматка" край Шипка, считана за гроб на Севт III. Бронзовата глава на царя - шедьовър на античната скулптура, е централен акцент на изложбата. До нея ще бъдат представени
шлемът с името на царя
и неговите наколенници, разкошният златен венец, богато инкрустираните със злато меч и ножница, златна чаша, сребърна и бронзова кана, амфори за вино, златните апликации от конска амуниция, нишките от златотъкан килим, изящната пиксида с форма на мида от сребро с позлата, стригила, алабастрони, части от ризница, оръжия.
Части от архитектурната и живописната декорация на гробниците от Стрелча и Мъглиж и фотоси от Казанлъшката гробница ще допълнят представата за разнообразните като форма и украса гробници на одриската аристокрация, за чието създаване са били ангажирани вещи гръцки архитекти и художници.
Наред с богатите и представителни гробни комплекси на тракийските аристократи за пръв път акцент е и градската култура. Ще бъдат представени два основни градски центъра от земите на одрисите - градът при Ветрен, известен като емпорион Пистирос, търговски и занаятчийски център, обитаван от траки и гърци, и Севтополис - столицата на Севт III, пример за възприемането в Тракия на елинистическото градоустройство, архитектура и бит.
Друг акцент в изложбата са археологическите свидетелства за възприемането и използването на гръцкия език, както от царската канцелария -
каменни плочи с официални договори
от Пистирос и Севтополис, така и от населението на тези селища - фрагменти от глинени съдове с графити с тракийски и гръцки имена и кратки текстове.
Специално място е отредено на инструментите на майсторите занаятчии, торевти и ювелири, открити във всяко значително тракийско селище от земите на одриси, гети и трибали.
Представени са и политическите и културните центрове на могъщите съседи на одрисите - гетите на североизток и трибалите на северозапад. Фотоси на царската гробница с Кариатидите и артефакти от града ще представят столицата на гетите Хелис и аристократичния й некропол, проучвани през последните 30 години в резервата "Сборяново". Царственият инвентар на гробница II от Могиланската могила във Враца, представен в максимална цялост, ще илюстрира мощта на трибалските царе от времето на сблъсъка им с Филип II и Александър.
Изкуството на гети и трибали
ще бъде представено с известните съкровища от Рогозен, Борово и Летница, с находки от Могиланската могила, както и с новооткритото златно съкровище - гробен дар от Свещари.
В изложбата е отредено място на крайбрежните гръцки градове, неделима част от територията и културата на Тракия. Представени са различни гробни находки от некрополите на Одесос, Месамбрия и Аполония. Скулптура, теракоти, рисувани гръцки съдове, златни накити, апликации от слонова кост за саркофаг ще представят многоликия живот в гръцките колонии. Хвърлен е мост към техните контакти с Вътрешна Тракия.
В центъра на четвъртата зала, показваща многообразието на тракийската култура, ще блести златното Панагюрско съкровище.
Важен дял от изложбата е визуализирането на тракийските религиозни представи и ритуални практики - видени както чрез митологичния разказ върху съдовете от Рогозенското съкровище и апликациите от съкровището от Летница, така и чрез малките "магически" предмети от глина от гробните комплекси от могилата Мушовица и Могиланската могила.
Изложбата ще е и на български
И българският език влиза в Лувъра. Еднакво голям текст на френски и на български ще има под всеки от експонатите от уникалната тракийска изложба. Също така - и съкратен вариант на английски. Това е възможно в резултат на нова разпоредба в Европейския съюз, уточни за "Стандарт" един от кураторите на изложбата проф. Тотко Стоянов.
В момента френската страна подготвя изключително луксозния богато илюстрован каталог на изложението. В него статии имат над 60 учени като само българските имена са над 50.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
