Вежди Рашидов, който от десетилетия триумфира с творбите си по света, най-после открива собствена галерия – на „Симеоновско шосе“ 97к, една от най-дългите улици в София, на която досега няма подобна локация. Идеята за новия проект е на д-р Снежана Бахарова, съпругата на Вежди. Известната кардиоложка неотдавна му казва, че в навечерието на 70-я му рожден ден е време да помисли за собствено арт пространство извън интимността и поверителността на ателието в дома им. Идеята е в арт галерия „Вежди“ да бъдат представяни най-големите живописци и ваятели от различните генерации в българското изкуство.
Първата изложба, естествено, е на самия Вежди - 30 скулптури, акварели и рисунки. „Леки и въздушни, едва доловими със своите светли тонове, под които прозира белотата на листа, или напластени, плътни и материални, акварелите на Вежди Рашидов често се съчетават с гваш или рисунка с молив, за да се подчертае силата на формите и играта на хармонията на цветовете. Загатнатите едва доловими силуети и детайли оставят място за въображението. В скулптурите също е намерен точния баланс на изявена пластичност и емоционален заряд. Деформираните човешки и животински образи с разнообразна фактура и патина, дори и когато са разчленени, запазват своята експресивна сила, лиризъм и жива сетивност“, коментира експозицията Аделина Филева.
„Винаги съм смятал, че в трудни моменти на изпитания човечеството се е обръщало с упование в изкуството и така е давало тласък за развитието му. Много неща в живота са преходни, но артистът и неговото творчество остават завинаги. Културата е тази, която надживява времето“, споделял е неведнъж Вежди Рашидов.
Самият той тъкмо завършва Академията в София, когато в столицата се появява някой си Тилсен от Канада. Той обикаля ателиетата, за да открие свежи, млади и непознати таланти. Случайно вижда работа на Вежди на „Шипка“ 6 в общ проект на дебютиращи артисти.
„Дойде и купи 10 мои пластики. По това време работех в магазинче под наем на улица «Зайчар» в Западен парк, екзотично ъгълче на пазара. Нямаше тоалетна, пикаехме в мивката. Показах на Тилсен няколко работи и се молех дано нещо да му хареса и да купи нещо, че беднотията беше голяма. Той ми каза: „Ако взема 10 ваши творби, ще ми направите ли отстъпка?“ Мислех си: „Абе, да дава 200 долара и да отнася каквото иска“. Тогава той ми обясни, че плаща по 1000 долара на парче. Това бяха първите долари, които виждах на живо и държах в ръцете си. След това отидох в Берлин, за да правя изложба в малка галерийка“, връща лентата Вежди. Първата му световна награда е от Равена, където има триенале, посветена на Данте Алигери – по трилогията Божествена комедия. Рашидов случайно попада там, но съвсем закономерно прибира отличието.
Портретът е тънка материя – чрез него пращаш послание за образ във времето. Той е задължителен за всички култури. Нито една от тях не минава гратис. Между забележителните портрети на Вежди са на култовия каталонски архитект Гауди, на близкия му приятел, поета и художника Георги Трифонов, на Емил Стойчев, Сезар, Енчо Пиронков... Неслучайно в залите на “Арт диалог” на Жорж Екли в Париж – така наречения „малък Лувър“, където има над 5000 скулптури и над 8000 графики от цял свят, са поставени 30 произведения на Вежди Рашидов.
„Животът има смисъл, само когато осъществиш важни и значими неща. Той няма смисъл, ако мойте скулптури не могат да бъдат видяни. Нямам време дори да чуя за малодушните и безинтересните за история страхливци. Талантът и възможностите проличават в изграденото. То ще остане за внуците ми и за техните внуци. Признанието не е чак толкова важно. Естествено, би било прекрасно някой да ти каже „Браво“. Но познавам народа си и малко се съмнявам, че това ще се случи. Но в историческия план това няма кой знае какво значение, става дума само за морал“.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
