Стефан Цанев пише прочутата пиеса преди 30 години, въпросите в нея нямат отговори и днес
Асен Шопов режисира "Тайната вечеря на Дякона Левски" в Армията, премиерите са на 18, 19 и 20 април
Веселин Калановски отново облича дрехите и изрича сакралните реплики на Апостола на свободата. Отличният актьор за втори път влиза в кожата на нашенския Исус Христос в "Тайната вечеря на Дякона Левски". Стефан Цанев пише пиесата преди 30 години, но истините за българския модел и характер, които изрича известният драматург, звучат като камшичен удар и днес. Сега спектакълът на Асен Шопов ще се превърне в хит от афиша на Армията. В Благоевград все още се говори за "Тайната вечеря на Дякона Левски", която прочутият режисьор поставя преди време. Именно там за първи път Калановски се слива с образа на светеца, който увисва на бесилото - без никакъв опит да бъде спасен от своя народ. През арт сезоните има още двама актьори, които отлично се справят със сложната мисия в "Тайната вечеря" - незабравимият и прекрасен Антоний Генов в Народния и Даниел Цочев във версията на БНТ.
Премиерите в Армията са на 18, 19 и 20 април. "Тази вечер ще се опитаме да изиграем най-трудната си роля - тази на съзаклятници в името на святото дело на Апостола на свободата. До днес никой не е успял, едва ли ще успеем и ние. Защото всеки от нас, всеки от вас, всеки българин носи този човек в себе си, и каквото и да ви покажем, вие ще викате: "Не, не е това!" А кой е той всъщност? Няма по-известна и същевременно по-неизвестна фигура в нашата история. Не, това не е словесен парадокс. Защото наистина - какво знаем за Левски?".
Така започва "Тайната вечеря", построена на принципа "театър в театъра". Публиката ще види и ще чуе Ботев, Матей Миткалото, Панайот Хитов, Димитър Общи, Наталия Каравелова, майката на Левски, свидетели от съдебния процес срещу Дякона. Всичко се разиграва в единствена нощ - тази преди обесването. Тя е изпълнена с подозрения и терзания, обвинения и признания - те започват оттогава и продължават да дълбаят ума и чувствата на нацията и до днес. Партньори на Калановски са Георги Новаков, Стойко Пеев, Александър Дойнов, Милен Миланов, Нети, Георги Къркеланов, Тигран Торосян, Радосвета Василева, Веселин Ранков, Иван Радоев, Иван Налбантов...
"Пишейки тази трагедия преди 30 години, покой не ми даваше един въпрос. Той не ми дава покой и днес: Защо този човек, когото сега смятаме за велик и за светец, в когото сега се кълнем - защо тогава, приживе, е бил изоставен, да не кажа предаден, почти от всички? Защо повечето му сподвижници свидетелстват против него в турския съд? Само от страх ли? Във възрожденската ни иконография Каравелов е умният, Ботев е геният, Левски е храбрият. Според мен, най-умен е Левски. Със своите идеи той изпреварва времето си поне с един век и разминаването му с неговите съвременници е било неизбежно. Никой друг, освен Левски, не се е опитвал да надникне отвъд свободата. За разлика от всички други той е вярвал, че ние трябва сами да се освободим "с една обща революция". И Раковски, и Каравелов, и Общия, и Бенковски, и Стамболов, и Ботев дори - ако трябва да си говорим честно - са гледали на четите и на легиите, на бунтовете и на въстанията само като на повод да се предизвика намесата на великите сили - за да ни освободят, както, впрочем, бе освободена България. А после? Само Левски е казвал: "С една обща революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република", коментира Стефан Цанев. И добавя, че фразата на Левски "Няма да гоним турския народ, ни вярата им", е било равностойна на Исусовата "Обичайте враговете си!" - само че не абстрактна, а конкретизирана. Цанев припомня за още един завет на Апостола, който обаче никак не е удобен на днешните властници. Левски казва: "Бъдещата ни държава трябва да управляват умните, а не заслужилите". Въобще разминаването на Дякона със своите е толкова болезнено, че неслучайно в някой от последните дни на декември 1872-а на една от последните странички в джобното си тефтерче той е написал: "Народе????". Стефан Цанев пита: "Почуда ли е това? Изненада ли? Недоумение? Или ужас? Или е питал нещо народа? Какво го е питал? Тези въпросителни ще продължат да скърцат в нощта на нашите съвести като бесилки. Кой ще отговори?".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
