Весела Казашка споделя, че носи американската мечта в кръвта си. "Единственият човек с артистични наклонности в семейството ми, за когото знам, е дядо ми по бащина линия. Той беше счетоводител по професия, но блянът му е бил да бъде писател. Написва две книги за концентрационните лагери в Белене, което е причината да емигрира за САЩ през 1982-ра. През 1990-та издава сборник с разкази в България. Чрез дядо баща ми взе зелена карта за всички ни. Татко отиде да живее в Щатите през 1990-а, а аз заминах, след като завърших пиано в музикалната гимназия в Плевен през 1995-а", разказва момичето от Видин. За нея чухме за първи път, когато френската лента "Артистът" взе пет "Оскар"-а. Защото Веси бе асистент-оператор на черно-белия ням хит, режисиран от французина с литовски корени Мишел Азанависиюс.
В биографията на талантливата нашенка фигурират телевизионните мегапродукции "Отчаяни съпруги", "Д-р Хаус", "Закон и ред". Срещала е вече доста холивудски знаменитости. Съдбата я запознава и с големия Ал Пачино по време на снимките на "Ничий син". "Беше невероятна чест за мен. Присъствието и харизмата му като актьор наистина оправдаха всичките ми очаквания като зрител", разказва младата дама.
Веси заминава за Щатите, след като преди това е приета студентка в Далас. Още през есента на 1995-та се записва в колеж със специалност музика. През тази първа студентска година Веси решава да потърси възможност да учи кино - нейна мечта от ученическите години.
Приемат я в местния университет
който може да си позволи финансово, и тя стартира. Според нея в САЩ не е трудно да те приемат да учиш кино за разлика от България. "Не мога да кажа, че се преподаваше добре, по-скоро беше адекватно. Хубавото е, че има техника, която се предоставя на студентите, за да правят късометражни филми - 5-10 до 30 минути. Част от лентите бяха заснети като курсови работи и всеки студент бе задължен да работи в 3-4 различни длъжности в екип. Нямаше тясна специализация. Режисирах един филм, записвах звук на друг и бях асистент-оператор на трети. После работих безплатно като асистент-оператор на всички продукции на състуденти, които търсеха подкрепа", връща лентата Казашка.
През лятото на 1999-та от университета изпращат Веси на курс в Дъблин, което й дава възможност да се запознае с киното и културата на Ирландия. Изживявеното е страхотно. Защото през деня посещават забележителности, а вечер - прословути местни кръчми. Когато се връща в Далас, остава още известно време там.
"Не се чувствах готова да се преместя, нямах професионален опит като асистент-оператор.
Не познавах никого в Холивуд
най-доброто място за работа, както ми казваха преподавателите. Познанствата от университета ми помогнаха да вляза в професионални екипи като стажант, за да добия опит и да науча занаята. След малко повече от година реших, че е време да планирам как да се преместя", спомня си българката.
Така през есента на 2001-ва се установява в Лос Анджелис с единствената цел - да работи в киното. Постепенно всяко ново познанство като нишка я свързва със следващото. Важен момент, който помни и до днес, е първият й ден в сериала "Д-р Хаус" през 2005-та. За нея това е дебютът за централните национални канали. Тук с удивление научава, че няма невъзможни неща при желанието да се постигне нещо. Запомня и американската поговорка: "Когато има воля и желание, има начин."
"Киното тук е известно с техническо и артистично новаторство. Всеки път, когато режисьор изрази свежа идея, отговорът на екипа не е: "Това не е правено преди, не знаем как ще стане", а "Това не е правено преди, аз предлагам". Научих се винаги да търся и намирам разрешение на проблема, какъвто и да е той".
През есента на 2010-та колежката Дженифър, с която Веси се познава от 5 години и е работила в мегапродукцията "Отчаяни съпруги" и по няколко проекта, й звъни. Казва й, че е асистент на френски ням черно-бял филм със сравнително малък бюджет, но много интересен като сценарий и с хубави хора. Търси втори асистент и предлага на Казашка да я вземе. По това време обаче Веси работи като допълнителен асистент в "Закон и ред". Това значи, че не е от редовния екип, но я викат почти всяка седмица за 2-3 дни на работа. Не мисли дълго. Предложението е примамливо и приема.
"Творческата работа над "Артистът" беше много различна от обикновените холивудски продукции. Тук има неписано правило, което разделя така наречените творци в екипа - актьори, продуценти, режисьори - от "техническия" персонал с невидима стена. В повечето случаи актьорите и режисьорът рядко водят свободни разговори с хората или делят маса в обедната почивка. Много често екипът се смята за заменим,
докато "звездата" е незаменимa
При снимките на "Артистът" това го нямаше. Всеки се чувстваше част от изработването на нещо важно и знаеше, че работата му е ценена от всички. Водещо беше усещането за задружност и удовлетворението от всеки изминал работен ден", разказва българката. Според нея свежият сценарий и черно-белият и ням подход са донесли петте оскара на "Артистът".
Веси Казашка днес е горда, че е в сърцето на световната киноиндустрия. Постигна холивудската си мечта, защото се ръководи от ясната мисъл: "Необходимо е човек да има ясна и действителна представа за способностите и призванието си в живота. Но никога да не се задоволява с по-малко."
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
