Вера Шандел с два филма

Вера Шандел от 19 април събира червени точки в нова роля – като продуцент. Певицата първо се разписва под „Малко късмет за по-късно“ – по мотиви на Палми Ранчев от едноименния сборник с разкази и новели. Лентата надниква зад кулисите на бокса, разкривайки 24 часа от живота на двама бивши състезатели. Боксът в България става все по-популярен след възхода на братя Пулеви и хората започнаха по детайлно да следят случващото се на ринга, казват от екипа. В ролите са Цветан Алексиев, Явор Борисов, Филип Трифонов, Стефан Денолюбов, Глория Петкова, Маргарита Хлебарова. Оператор е Димитър Костов, а музиката е на Гаро Ашикян. „Късметът е този, в който, ако вярваш –го има. После зависи в какво си вярвал – защото вероятно това си получил!“, споделя режисьорът Александър Смолянов и определя филма като история за бокс, но не само. „Предисторията вече е на десетина години. Бяхме петима приятели и всеки написа по един сюжет. „Тилт” беше един от тях. Във времето останахме двамата с Чавдар Живков (сърежисьор на филма), с когото създадохме сценария - всеки със „своя” герой, с неговата житейска съдба. И в един ден в един град двете съдби се пресичат“, разказва Александър Смолянов. Интересното е, че Явор Борисов се присъединява към продукцията на по-късен етап, но се впуска в приключението със сърце, душа и тяло - напълнява с 10 килограма за снимките, които пресъздават миналото, а след това отслабва с 15 – за кадрите от настоящето. Той е бивш боксьор и тренировките, на които се отдава в продължение на 3 месеца, му помагат да изгради достоверно героя си. Цветан Алексиев също тренира месеци наред за своята роля.
Второто заглавие, на което Вера Шандел е продуцент, е „Животът е безкраен танц“. Под приятелския, различен и чувствителен поглед на белгийския режисьор Андре Шандел, музикантите Андрония Попова (Рони), Десислава Андонова, Вера Шандел, Михаил Йосифов (тромпет), Велислав Стоянов (тромбон) и Димитър Шанов (контрабас) отронват зрънцата на спомените, надеждите и бляновете си. Филмът разказва за тези, които останаха в България, верни на мечтите си. Не отстъпиха на разочарованията, нито на вика на запада. Историята се опитва да открие това поколение и да покаже – това е надеждата, която носи филмът - че то не е изгубено. „И двата проекта са много специални за мен. „Малко късмет за по-късно“ е първият игрален филм, на който съм продуцент - отне доста време, но най-накрая стигна до големия екран. Научи ме на хиляди неща. Филмът за „Сентиментъл суингърс“ е много личен, защото разказва нашата история – на Рони /на която посвещаваме лентата/, на Деси и моята. Разказва не само за нашето трио, но и за нашето поколение и това го прави социален. Затова и решихме в навечерието на 30 години от падането на Берлинската стена (тридесет години е времето на едно поколение), да го разпространим по кината. За нас наистина животът е безкраен танц, въпреки и може би благодарение на трудностите, с които се сблъскваме всеки ден“, категорична е Вера Шандел.