Преди седмица Вельо Горанов, признат преди години за най-добрия мим на света, навърши 70. Животът му е достоен за филмов сценарии защото актьорът е сред най-нестандартните личности в артпространството ни. От върха на славата, минава през сблъсък с ъндърграунда през 90-те, и е стигал до дъното на битието. Пререканията му с боса от СИК Поли Пантев, застрелян на о.
Аруба преди 15 години, едва не коствали живота на Горанов. Всичко започнало, когато мимът е директор на "Сълза и смях", а театърът отчасти имал статут на частна фирма. След като махнали Горанов от управата на фирмата, тя подписала договор с Поли Пантев театърът да бъде превърнат в дискотека. Когато връщат Вельо Горанов на поста, той отива в СИК да се представи и да поиска част от парите от дискотеката, тъй като по договор те трябвало да се делят. Два понеделника подред той се явявал пред Пантев, който го изхвърлил. "На третия ден неговите хора ме качиха в мерцедесите и ме закараха на Витоша. Хвърлиха ми дрехите, вързаха ми ръцете и краката и ме оставиха там, навръх Коледа. Седях към 2 часа и половина. Измъкнах се - аз съм пантомим", разказа артистът в "Тази неделя" по bTV.
След премеждието той отишъл в бара на "Мария Луиза", където чул, че ходят мутрите, пак да си иска парите. "Ти си луд", му казал Поли Пантев, но все пак започнал вече да си плаща наема. Когато навръх Нова година Ганеца извадил автомат и стрелял в дискотеката, театралният директор решил да прекрати договора. Пантев му казал, че досега с него са разваляли договори "само с краката напред", но Горанов му отговорил, че ще е първият, който ще го направи. В крайна сметка успял.
Друга голяма драма в живота на Горанов е инцидентът в дискотека "Индиго". Всъщност шапитото на неговия пантомимен театър е опънато на стадион "Юнак", където се намирала злополучната дискотека. Тя плащала наем на артиста. "С наема си върнах кредитите, с които направих театъра. Но след инцидента в дискотеката, започна следствие. И докато то се водеше, циганите обраха железата, наркоманите го запалиха и така аз гръмнах някъде с около половин милион долара. Там вече стигнах дъното. Станах клошар, някъде около 4-5 години", продължава разказа си актьорът.
Към театъра го връща Стефан Данаилов, който го назначава отново в "Сълза и смях". Малко след като се пенсионира, Вельо Горанов установява, че е заразен от вирусен хепатит Б.
"Лекарката ми каза - след известно време ме чака латентен край. Отлях си отново железата (с които мимовете тренират мускулите си и носят постоянно по себе си) и влязох в залата. 6 месеца тренирах. Първата ми работа беше да дойда в театъра и да играя "Един мим разказва". Ако мога да се справя, значи съм във форма. Станах 69 килограма, изиграх го, и досега съм на сцената. Сцената ми даде живот", добави майсторът на безмълвното изкуство и се разплака спонтанно пред камерата, без обаче да се смущава от сълзите си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
