Мъжът на масата в дъното до прозореца е около 40-годишен, с високо чело и тъмнокестенява коса, сресана встрани и назад, с пъстри, изразителни очи и много жив поглед изпод гъстите вежди. Красив е, без съмнение, но и малко странен в сравнение с другите редовни посетители на кафе-сладкарница "Дунав" в едноименния хотел в центъра на Русе. Тук се събира елитът на града - артисти, музиканти, лекари, адвокати. И с дрехите, и с поведението си всички те излъчват вроден аристократизъм. Нормално, все пак са жители на Малката Виена, както наричат града им по онова време.
А този мъж е облечен небрежно и още по-небрежно седи - с единия крак, подвит под него на стола. Край масата му винаги има много хора, на които той разпалено обяснява нещо, като
непрекъснато движи ръцете си
без да изпуска неизменната цигара, сякаш дирижира. Какво ли им разказва? Дали за пътешествия в далечни и непознати земи, или пък пикантни истории от градския живот? Не. Странният мъж на масата в дъното до прозореца говори за музика, за класическа музика. При това е толкова сладкодумен, че всички го слушат със зяпнали уста. И да, той наистина е диригент, главният диригент на Русенската филхармония. Това е Илия Темков или Темкиша, както му казват колегите и приятелите. Прякорът също издава, че този човек е различен, замесен от друго тесто.
Кафе-сладкарница "Дунав" отдавна я няма. Но русенци (и не само те) още помнят Темков, неговите разкази, лектории и концерти, благодарение на които някои от тях са станали професионални музиканти и диригенти, включително и световноизвестни, а други са
паднали в плен на това изкуство
научили са се не просто да слушат, а да чуват музиката, да я разбират и обичат.
Необичайна личност! Уникална! Темкиша наистина е единствен и неподражаем! Човек заряд. Абсурден и правдив. Безкрайно конфликтен и трогателно сговорчив. Фантаст и реалист. Мечтател и безукорен практик. Великодушен и безпощаден. Непресъхващ извор на идеи, роден инициатор и организатор, човек на светкавичните асоциации, с реактивна мисъл.
Думите са на големия български диригент Добрин Петков. На маестро Петков може да се вярва не само заради огромния авторитет, с който се ползва в България и по света. Двамата с Темков освен връстници и колеги са и близки приятели - нещо, което се среща рядко в тези среди.
Не по-малко интригуващи са спомените на следващото поколение музиканти, срещнали тази уникална личност като деца, ученици, студенти.
Една магия имаше около Илия Темков.
Беше много обичан и уважаван човек
Това чувствахме още като деца, а детската душа не може да бъде излъгана. Умееше да общува както с младите таланти, така и с хора, които не бяха чували за класическа музика. Имаше мисия да образова. Създаде великолепен оркестър, доведе световни диригенти и направи музикалния живот в Русе един от най-вълнуващите в България, казва световноизвестната пианистка и завеждащ клавирната катедра на Mannes School of Music в Ню Йорк, САЩ, проф. Павлина Доковска.
Беше много умен, но ненатрапчив. Към него изпитваха не само уважение, но и в известен смисъл страхопочитание, защото имаше остър език. Притежаваше такава енергия и обществена всеотдайност, каквито рядко ще видите в другите, дори и да са много велики. Повечето са правили всичко само за себе си. Темков не направи нищо за себе си.
Мисля, че даже и жилище нямаше
споделя проф. Пламен Джуров, композитор, диригент, преподавател в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров".
Според проф. Боянка Арнаудова, музиколог, музикален критик и педагог, Илия Темков е бил най-колоритната фигура в Русе. Беше забавен и сладкодумен, непосредствен и ерудиран, но скромен - никога не парадираше с това, което знае и може. А то не беше малко. Всички много го обичаха, спомня си проф. Арнаудова.
А за проф. Георги Спасов, прочут флейтист и преподавател в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров", Темков е един от русенските възрожденци. Никога няма да забравя благата му физиономия, много ерудираното му говорене. Имаше големи познания в областта на теорията на музиката и не само. Четиримата професори са част от моите събеседници, чрез които искам да ви представя единствения и неподражаем Илия Темков. По-нататък ще им дам думата отново, както и на други, които са го познавали.
Да си призная, колкото повече се ровех в архивите
и с колкото повече хора разговарях, толкова по-трудно ми се струваше да сглобя портрета на тази необичайна личност. Темкиша просто не влиза в никакви рамки. Бил е не само диригент, а и музиковед, музикален педагог, композитор, дописник и главен редактор на вестник. Умеел е безпогрешно да открива млади таланти, сякаш е провиждал в бъдещето през магическа кристална топка. Отстоявал е принципите си, без да мисли за последствията. Възхваляван и критикуван, отстраняван от работа и изключван от Партията, обект на професионална завист и скалъпени доноси, вечно преследван от безпаричие. И всичко в името само и единствено на Нейно Величество Музиката.
Затова ще ви поведа по неговия път от тясното жилище на софийската улица "Кирил и Методий" до диригентския пулт на десетки сцени в България, Румъния, Германия, Австрия, Полша, Югославия, Чехословакия, СССР, Унгария. Ще надникнем и в някои от многобройните зали, в които е разказвал за музиката и е показвал красотата й пред деца, ученици, работници, както и в редакцията на един вестник.
(Б. р. Заглавието на откъса от книгата на Нейка Кръстева е на "Стандарт").
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
