Тодор Живков гордо ни показваше критики за главните му роли в читалището, връща лентата известният актьор
Васил Стойчев, който идващия вторник черпи за 80, никога не е бил изкушен от светската суета, типична за повечето "заслужени" и "народни" артисти от близкото социалистическо минало. Затова надали ще предпочете разточителни чествания, макар че има право да погали егото си на изкушен от музите - след десетки роли на сцената и запомнящи се участия на екрана.
Да кандидатства в Академията, той замисля още като ученик и елитен рецитатор. Но тъй като се дипломира в икономическия техникум в Лозенец, попада под ударите на тогавашния закон за висше образование - продължението е само по специалността, никакви флиртове и глезотии извън "сериозните" науки. И отива в Икономически институт "Карл Маркс". През учебната 1953/1954 Стойчев вече участва в драмсъстава, ръководен от абсолвентите от Държавното висше театрално училище "Кръстю Сарафов" Димитрина Гюрова и Николай Савов. Те са неговите първи режисьори. "Носталгията е не толкова към младостта, колкото към уникалното чувство, което изпитва човек, припомняйки си хоби и мечти, които превръща в професия. В самодейността вложихме и оставихме най-чистата и безкористна любов към изкуството", категоричен е днес той. И понеже си е късметлия от малък, а законите в България се променят по-често от сезоните, през 1954/1955 е приет Академията в класа на професор Филип Филипов. Негови кумири са Апостол Карамитев, Андрей Чапразов, Ирина Тасева, Спас Джонев, Йордан Матев, Мила Павлова, Ружа Делчева, Маргарита Дупаринова, Любомир Кабакчиев... Учителите са Владимир Трендафилов, Георги Стаматов, Борис Михайлов, Иванка Димитрова.
Стойчев влиза в Народния театър, за да преживее следващия почти половин век сред знаменити личности и изключителни таланти в уникалната творческа атмосфера. "Не деля кариерата си на "преди" и "след". Театърът не дели публиката си на "преди" и "след". Тя за нас винаги е била "Нейно величество", категоричен е той. Но споделя, че от първия до последния миг на кариерата му, от разпределението в бургаския театър "Адриана Будевска" до пенсионирането в Народния, трупите поставят и играят само онези пиеси, които получават зелена улица от министерството и съюза на артистите.
"Имаше спрени спектакли, съкратени колеги и режисьори, многобройни реформи и закрити сцени. Но ние с Виолета никога не сме били потърпевши. Бяхме щастливи да играем в една от първите постановки на новия тогава Театър 199 - "Кой се страхува от Вирджиния Уулф" на Едуард Олби. Каква беше изненадата на световноизвестния драматург, когато на срещата ни в Народния след "Козата или коя е Силвия?" той разбра, че в "199" сме изпреварили премиерата на филма с Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън през 1966 г."
Стойчев разказва, че Народният е бил слабост на Тодор Живков още от младежките му години. "Той много се гордееше, че е играл главни роли в читалището. Дори ни показваше отзиви в пресата за въпросните представления. Идваше често да гледа новите постановки. Между хората, с които общуваше бяха Стефан Гецов, Николай Гяуров, Георги Калоянчев." През 1993-а Народният понася най-големия си удар - министерският съвет решава да пенсионира наред, навършили съответната възраст. Така първата ни сцена се лишава от лъвиците Таня Масалитинова, Славка Славова, Мария Стефанова и Виолета Бахчеванова, която е в абсолютно върховна форма. Тогава Стойчеви наистина се убеждават, че техният дом е тяхната крепост.
Народът е запленен от цар Калоян
Стойчев остава в историята на родното кино като магнетичния цар Калоян. Дако Даковски го избира в конкуренция с вездесъщия Стефан Гецов, любимец на Тодор Живков. Младокът е само на 25, когато получава ролята в първия наш цветен историческия филм. Току-що е назначен в Народния, където дебютира в "Пред буря" и в "Иван Шишман". Снимките започват през лятото на 1961-а в Созопол, но прекъсват през 1962-а заради смъртта на режисьора, който е и съсценарист на сагата с Антон Дончев и Димитър Мантов. Захари Жандов и Юри Арнаудов довършват "работата" и през януари на 1963-а из цяла България има премиери. Тогавашният интерес към филма сега изглежда невероятен - прожекциите в софийските салони са без прекъсване от 10 до 20 часа.
"Четях много за Калоян. Но бях най-запленен от писанията на професор Васил Златарски - за великия цар, за големия военачалник, чийто битки се изучават в световната тематична история, за изключителния дипломат, чиято кореспонденция с Папа Инокентий Трети е уникална игра между равни. През 1972 г. Народният гостуваше във Велико Търново на Царевец точно, когато археологът Въло Вълов откри гроба на Калоян", разказва увлекателно Стойчев.
Откакто се помни, все е женен
Васил Стойчев и Виолета Бахчеванова са вероятно най-стабилната двойка на своята генерация. "Съдбата се оказа много благосклонна. В деня, в който ме приеха в Академията, срещнах Виолета Бахчеванова - приятел, състудент, колега, партньор, съпруга, майка на децата ми, тъща на зетьовете ни и маминка на внуците ни. Та затова казвам, че от както се помня, съм все женен!", не се колебае Стойчев. Той обаче не дава акъл на домочадието - въпреки че Десислава и Биляна, Атанас Атанасов и Кеворк Хоросиан, и четиримата наследници от третото поколение са свързани със сцената. Баща ми казваше, че съветите са само за тези, които ги искат. Може би идва време, когато ние ще искаме съвети от децата си!", философски е настроен той. Признава, че с Виолета никога не са разделяли професионалния и личния живот. През цялото време са били заедно - на репетиции и представления, в грижите за фамилията. "Професията ни донесе голямо удовлетворение. Това е истината. И като се обръщаме назад, виждаме само хубави неща. Радваме се, че и децата ни са с любов към театъра. За нас не съществува нищо извън него и семейството".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
