Бяхме с Невена Коканова в Рупите, когато светицата каза "Да", разказва топрежисьорът
Стилиян Иванов, който има дипломи от ГИТИЗ и ВИТИЗ, е автор на десетки телевизионни предавания, документални филми за Ванга, Вера Кочовска, Емил Димитров, Лили Иванова, Хачо Бояджиев, Валя Балканска, ансамбъл "Пирин"... Подписва културно-историческите продукции "Траките" и "Истината за Орфей" от поредицата "Пътят на човешката цивилизация". В тях чрез археологически обекти, музейни експонати, богата картография, анимационни сцени, възстановки с актьори и интервюта, снимани в Индия, Турция, Египет, Гърция, България, Италия, Германия и Швейцария, е разказано за еволюцията на човешкия дух и вяра - от древността до наши дни. Всъщност това са ленти в стила на Би Би Си - микс от утвърдени научни теории, философия, приказни истории, мистика. Стилиян нарича Орфей "Учител по безсмъртие", който разкрива на тракийците и елините скриваната дотогава истина, че "душата е божествена и безсмъртна и идва на този свят, за да се усъвършенства." "Реформаторът говори за всичко онова, което векове по-късно Христос разяснява пред юдеи и римляни. Заради дръзките си думи и за свободата, която те давали на хората, Орфей е наказан - но не от боговете, а от жриците на господстващия тогава култ към Богинята Майка. Неговият тъжен край е стократно повтарян. Човечеството винаги постъпва така, когато чува нови думи и идеи", коментира Стилиян Иванов. Преди време в Крим пък беше една от премиерите на неговия филм за Болшой театър.
По покана на руснаци и украинци от полуострова Иванов проведе поредния си мастер клас по документалистика и интернет журналистика със студенти от филиала на Московския университет. Преди броени дни излезе новата му книга "Рецепти за щастие", посветена на гуруто на лечебното хранене Лидия Ковачева и нейната последователка д-р Емилова. Стилиян, който преди години беше експерт във "Веселина" и изпълнителен директор на Би Би Ти, всяка седмица пише коментари в "Уикенд". Известният режисьор откровено се увлича по езотериката. Но никога през годините не спекулира с близостта си с Ванга или с Вера Кочовска. Нито веднъж не ги е запитал какво го очаква в живота или в кариерата. Единствен път, преди да отпътува за Египет за поредна киноекспедиция, святата жена от Плевен го пита: "Накъде си хукнал с тези колене?" Точно тогава Стилиян има болки в краката - и отлага пътешествието. В подходящ момент Вера му подхвърля тема за размисъл: "Човек може без много неща, но не и без приятели". Тогава той се решава на известни промени в обкръжението си.
- Стилиян, вие и вашите екипи през годините сте снимали филми за някои от най-изявените ни сънародници - докога БГ обществото ще забравя своите най-ярки личности?
- Дотогава, когато научи истината за миналото си, приеме я без предразсъдъци и заживее без чувство на обида и вина. Отхвърлянето на авторитети е пряко свързано с невъзможността да признаеш собствените си слабости и да защитиш истинските си качества - а не тези, които би желал да имаш.
- Какво все още не знаем за Ванга - днес, 20 години след смъртта й?
- Не знаем почти нищо за личните й радости и болки. Всеки отиваше при нея с надежда за помощ и да намери отговор на собствените си терзания. Дори и днес, десетилетия след смъртта й,
когато говорим уж за нея, изразяваме собствените си страхове
или вяра.
- При какви обстоятелства общувахте за първи път с пророчицата?
- От многото ми срещи с леля Ванга, някои от тях по лични поводи, ще запомня не първата, а последната. Деня, преди да бъде транспортирана в правителствена болница, тя сложи точка на нашите снимки за документалния филм, който правех по нейна заръка. Не отговаряше на въпросите. Напразно се опитвахме да спечелим още някоя друга дума. След близо час мълчание леля Ванга каза: "Като направите филма, сложете и моето име там. Нека хората знаят, че съм говорила за доброто на целия народ. Нека да не се ядосват за това и онова. Нека да са издръжливи като златото и сладки като захарта." Никой от нас не знаеше какво ще последва. Дори я уверявахме, че като направим филма, първо при нея ще дойдем. Тя се усмихна и махна с ръка - като за благословия сякаш. Но гледайки кадрите след дни, видях, че това е махане за сбогом.
- Остана ли "нещо" извън вашия филм за нея?
- Откровено казано, леля Ванга не отговаряше на нашите въпроси, които предварително си бяхме наумили. Когато камерата работеше, тя сякаш не беше с нас, а от някакво далечно място отправяше послания - думи за Любовта, за Приятелството, за Вярата, за парите... Ние не разбирахме защо се случваше, но приемахме с уважение решението й да каже това, което тя иска. Месеци след началото на снимките, когато тя си отиде от видимия свят, разбрахме защо тя говореше всичко това.
- Как тя изобщо се съгласи да я превърнете в героиня на документалния ви проект?
- Нямаше ясно отправена покана от мен към леля Ванга за този филм. С голямата актриса Невена Коканова бяхме решили да снимаме документален разказ за нея, но когато й отидохме на гости в Рупите, нямахме смелостта да питаме. Говорихме си за какво ли не, но не и за филма. На тръгване, когато й целунах ръка, леля Ванга каза: "Това, за което сте дошли, ке стане".
- Що за човек беше тя?
- Не мога да кажа що за човек е леля Ванга, защото нямам дързостта на другите разказвачи за нея. Но мога да използвам думата "необяснима".
- Нацията все още ли е разделена на две в отношението си към Ванга: за половината народ тя е светица, за другата половина - фигура в схемите на ДС?
- Ченгетата навсякъде виждат ченгета - така както свестните хора навсякъде виждат светци.
- Какво е най-важното послание на Ванга към България според вас?
- Ще преразкажа думите й, казани в моя филм:
Да не бъдем завистливи. И да не лъжем, че вярваме в Бога
- Кои нейни мъдрости забравяме?
- Без Вяра не може! Без Вяра сме нищо!
- Как си обяснявате култа в Русия към Ванга?
- Това не може да бъде обяснено. Можем само да се поучим как не трябва да забравяме тези, които приживе лекуваха телата и душите на хиляди.
- Съществуваше ли някакъв тип комуникация между Ванга и Вера Кочовска, с която също бяхте близък? Какво казваше всяка от тях за другата?
- Вера говореше с огромно уважение за леля Ванга. Но във филма, който направих за Кочовска, не разказах нищо за техните срещи, защото уважих желанието й - да не влизам в тази част от личното й пространство. Простащина е журналисти и режисьори да изваждат на показ нещата, които техните "герои" са споделили в личен разговор.
- Кои са съветите на вашия тв гуру Хачо Бояджиев, които продължавате да спазвате и до днес?
- Да правя нещата така, както на мен ми харесват - защото така или иначе никога няма да мога да угодя на всички. А и какво от това, че ще се хареса на другите, ако самият аз не съм удовлетворен от него.
- Вие сте сред малкото кинаджии, с които Емил Димитров споделяше душевни терзания. Кои, според вас, са най-големите мистификации около неговото житие-битие? Оплакваше ли се, или беше "над нещата"?
- Последния път, когато се видяхме с Емил, обсъждахме предстоящите снимки на видеоклипа "Ако си дал". Вече бях заснел други два върху негови песни - "Моя страна, моя България" и "Писмо до мама". Само след дни трябваше да снимаме в Народния театър. Но той си отиде. Но не се отказахме от клипа - в голяма част от кадрите присъства огромен самотен роял на празнично осветената сцена: внушение, което, мисля, че не се нуждае от обяснение. Снимайки документалния филм за Емил, останах впечатлен от позитивния му поглед върху живота. И от убеждението му, че ако има втори шанс, пак би го изживял по същия начин - със същите грешки, същите любови и същите радости и разочарования.
- Каква е връзката между политическите кризи в България и прогнозите от сорта на "Кармата ни ще бъде изчистена - скоро започва възход"?
- Надеждата за по-добро съпътства човешката цивилизация от хилядолетия. Или поне от третото хилядолетие преди Христа, когато древни автори от Шумер и Акад написали на глинени плочки, че "Няма страшно! Хубавото предстои!".
- Имате ли собствена рецепта за щастие?
- Да спреш да се съизмерваш с другите. Всеки има свой път на развитие и свое си щастие. Трябва само да имаш смелостта да бъдеш себе си.
- Покрай вашите продукции за траките, и не само, сте правили много проучвания - мислите ли, а и има ли доказателства, че по нашите сегашни земи са се раждали повече личности с необикновена енергия, отколкото, примерно, при съседите?
- Живеем в благословена земя. Само
егоизмът и завистта ни заслепяват
да не видим това.
- Защо тук и сега не може да се появи, примерно, нов Дънов?
- Много са "необикновените" ни съвременници, но шумът на еднодневките, които задръстват медиите, пречи да ги видим. Посредствеността на самопровъзгласилите се за "журналисти" сгъстява мъглата около светлите личности на днешна България.
- Вие често сте гневен: заради мръсотията в София, заради безумията в държавата, заради "чудесиите" в телевизиите - очаквате ли промяна? Въобще възможна ли е тя?
- Въпреки позитивната ми нагласа към живота, аз съм реалист. Промяната ще дойде, когато сегашните деца поемат управлението на държавата в свои ръце. Защото старозаветната притча за 40-те години митарстване през пустинята е пророческа за всеки богоизбран народ - родените в робство не могат да създадат свободна държава. Те трябва да загинат по пътя към нея, а децата им, създадени в съмнения и очаквания, да са основата на новото общество. Между другото - от столетия в християнската езотерика "Израил" се интерпретира не като наименование на определен народ или държава, а като наименование на всички "хора на духовния свят, любимци на Бога". Българите винаги сме се смятали за "по-близки до Бога".Така че май ще трябва преди меда да опитаме жилото.
- Над какво работите в момента?
- Завършвам третата част на документалния филм "И това е България", чиято премиера ще бъде през септември. А доакрая на годината ще бъде готова моята трета книга, в която ще разкажа за мистичните места на България.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
