Париж винаги провокира блянове за естетска хармония и влюбеност - независимо от това дали попадаш за първи или за 15-и път в него. Лувърът винаги предизвиква мераци за всемирна любознателност - независимо дали влизаш за първи или за 15-и път в този музей на вечността. Колкото повече обикаляш из залите в търсене на изгубеното време, толкова повече потъваш в Сократовото "Аз знам, че нищо не знам". Умът трескаво рови в подсъзнанието, за да навърже видяното, сетивата се пълнят до преливане и наслада. Красотата и класиката нямат необходимост да бъдат обяснявани - често това е невъзможно. Пътуването към себе си, историята и съвършенството може да започне или от входа на улица "Риволи", или от голямата пирамида от стъкло и стомана.
Още при строителството й през 1989-а - в чест на 200 години от Великата френска революция - тя е тотално заклеймена и разгромена от консерватори и догматици като кощунство спрямо изяществото и духа на традицията. Има много столичани, на които името на американеца от китайски произход Йо Минг Пей продължава да действа като червено на бик. Те ненавиждат претенциозната според тях грозотия и винаги са готови за дебат по темата. Тогава, през 90-те, Пей е толериран лично от президента Франсоа Митеран. Вестник "Фигаро" от онези дни цитира анкета, която разкрива 90% одобрение на парижани за модернизацията на пространството. Но в същото време тези, за които Лувърът е другото име на френската столица, са против пирамидата. Правителството информира, че макетът на Пей ще бъде изложен за публичен диспут. Без да дочака финала му, Митеран сам решава Пей да пристъпи към реализацията. Просто президентът постъпва като кралете, управлявали Лувъра през вековете.
"Пирамидата е идеална форма, разположена извън времето. Не е много важно дали е в пустинята или в центъра на мегаполиса. С характерната й липса на стил тя се прицелва към изкуството на всички епохи по цял свят. Няма нищо общо с Египет, а с човешкия опит", мотивира се маестрото на архитектурата. Там, в непосредствена близост до култовата пирамида, в залите на самостоятелното "крило Ришельо", на 15 април ще бъде открита тракийската изложба.
Може да бъде напълно разгледан за две седмици
Дълго време управляван от държавата, неотдавна Лувърът получава права за самоуправление. Днес в него на площ от 60 600 квадратни метра съхраняват близо 400 000 артефакти - от тях са изложени над 350 000 различни колекции: Древен Египет, Гърция, Етрурия и Рим, Близкия изток, ислямско изкуство, скулптури, декорации, картини, гравюри, графики. Тук е и Мона Лиза на Леонардо да Винчи, вероятно най-известната картина в света - разположена е в отделна зала зад защитно стъкло. Около нея винаги има страшно много народ - поне половината от него се чуди защо най-прочутата усмивка в света е върху парче дърво с толкова малки размери. Затова пък повечето платна на Рембранд, Рубенс, Тициан и Пусен са достатъчно мащабни. Сред култовите скулптури са Венера Милоска и Нике от Самотраки. Колекцията на Ротшилд, дарена на музея през 1935-а, съдържа 40 000 гравюри, 3000 картини и 500 илюстрирани книги.
Сред най-впечатляващите експонати са изсечените върху каменна колона закони на вавилонския владетел Хамурапи. Установено е, че са необходими две седмици, за да разгледаш всичко в Лувъра - но ако не спираш за повече от 10 секунди на обект.
Плебеите влизат след революцията
Близо десетте милиона посетители, които всяка година се дивят на Лувъра, надали веднага биха могли да се досетят, че сградата първо е била военно укрепление. Части от неговите основи днес могат да се видят под Залата на кариатидите. Първият замък е издигнат от Филип II през 1190 като крепост, която защитава Париж срещу набезите на викингите. През 1317 г. след предаването на тамплиерското имущество на Малтийския орден, кралската хазна е прехвърлена в Лувъра. Скоро след това Карл V го превръща в своя резиденция. Катерина Медичи застроява пространството между старата крепост и двореца Тюйлери. За жалост той е опожарен по време на Парижката комуна. Така се открива панорамата към градините и площад "Конкорд".
Голямата галерия е построена от хората на Анри IV - дълга е над миля, широка е над сто фута. Съпругът на прославената от Дюма баща кралица Марго слага начало на вековна традиция - монархът да кани прочути художници и уважавани занаятчии, които работят по долните етажи. Сто години по-късно работата по двореца е спряна категорично, тъй като Луи ХIV избира да живее във Версай.
През 1699 г. в Лувъра е организиран първият Салон. Там се настанява Френската академия на науките. По-късно - и живописците на властелините. Лувърът дълго време остава извън светлината на прожекторите - едва през XVIII век е взето решение той да бъде превърнат в музей. За първи път простосмъртен извън слугите влиза в свещената за аристократите територия на 8 ноември 1793 г. Великата френска революция отдавна е започнала, а плебеите отказват да ядат пасти, вместо хляб. Мария-Антоанета вече е екзекутирана, а водачите на бунта решават, че обикновените хора трябва да видят нейната колекция от произведения на изкуството. Наполеон III продължава с мисията - работата по новото крило приключва през 1878 г. Архитектурата му е оценена като величествена. През следващитe 70 години са добавени най-различни сбирки - от Асирия до Мексико и Алжир.
В Лувъра е отпразнувана сватбата на Наполеон с австрийската принцеса Мария Луиза. В чест на коронясването му като император, наричат музея на него.
В началото Лувърът е попълвал фондовете си от кралската колекция. Тогава е притежавал 2500 платна. През наполеоновите войни са идвали доста трофеи - като археологическите находки от Египет и Близкия изток.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
