„На теб, Българийо свещена“ е урокът, който ще изнесат актьорите в Театъра на армията - сценичната адаптация е на големия Иван Налбантов, декорите и костюмите са на Нина Пашова, музиката е на Дони. „Паисий“, „Раковски“, „Левски“, „Той не умира“, „Моите песни“ в изпълнение на Иван Налбантов, Анастасия Ингилизова, Антоанета Добрева-Нети, Алексадър Дойнов, Веселин Анчев, Георги Къркеланов, Стефка Янорова, Тигран Торосян...
Премиерните представления са на 4, 16 и 29 март от 19,30 часа. „Добре дошли на урока български. Ние няма да ви повтаряме написаното в учебниците и томовете книжнина за живота и творчеството на Патриарха на българската литература Иван Вазов, а ще се опитаме със средствата на художественото слово да надникнем в десетина от неговите неувяхващи творби. Терминът „художествено слово” има двояко значение: като вечна класика и като актьорско изпълнение“, коментира Иван Налбантов. А ето какво казва и професор Владимир Атанасов, който е консултант на спектакъла.
„Защото театърът е дом, в който приютяваме мечтите си. И храм, в който изповядваме слабостта си. Театралният урок напомня всеки урок – безмълвният в сумрака на незнанието си припомня и започва да шепне думите на поезията. Тогава словото звучи и на сцената, и в залата, тя го иска. Зрителят е напуснал делника на своята апатия и не се нуждае от други „указания“ – словото на Вазов изпълва. Това е достатъчно. Всеки го преоткрива в себе си и заживява с радостта да чува стиховете отново. Поетическото слово на Вазов е вълнуващо преживяване на историята, на онова голямо и идеално време, в което участваме всички. И се случва тук и сега. Стиховете на Вазов от композицията „На теб, Българийо свещена“ не припомнят предразсъдъци - те са узнаване, защото набавят ново знание, което отключва въображението и укрепва културната идентичност. През 1925 г. Гео Милев пише: „Вазов е чувствителна струна, която се отеква на всичко, що вълнува неговата съвременност. И тази струна звучи в унисон с чувствата и мислите на съвремениците – на целия народ. Оттук и неговата широка популярност. Това определя и характера на неговата поезия. Със своята половинвековна писателска дейност Вазов е установил себе си като несъмнен фактически патриарх на българската литература – и на поезията, и на прозата.“
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
