Малките графики на Рембранд някога са се продавали за нищо пари. С тях великият ренесансов художник запълвал дупките в бюджета си. Но именно те са една част от най-ценното наследство на майстора. В тях той създава метафори за съдбата си на художник, като изобразява просяци. Някои от тези малки шедьоври могат да се видят в уникалната изложба на Националната галерия "Квадрат 500" - "Европейска графика. Историята на една колекция". От архивите на първия ни арт салон са извадени близо 80 отпечатъка на едни от най-големите в областта. Изложбата в зала 19 може да се види до 31 януари 2016 г.
Подбраните творби показват разнообразните графични техники, изяществото и чистотата на тези техника, оформяла се векове наред. Пред зрителя се разстилат пътищата на графиката от ХVII до края на ХХ век. През този дълъг период художниците все по-високо оценяват възможностите за тиражиране на графичния отпечатък. За разлика от картината, която е скъпа за повечето хора, графиката достига до най-разнообразна публика. При нея зрителят не разглежда оригинала - дъската, металната плоча или литографския камък, върху които е работил авторът, а огледалния му отпечатък върху хартия. Именно това, говори колко е сложно създаването на всяка творба и какво майсторство се изисква.
Много художници ползват графиката като експериментално поле за формулиране на търсения и прецизиране на визуалните си езици. В дългия списък са Мане, Стайнлен, Майол, Кандински, Пикасо, Шагал, Руо, Дали, Де Кирико, Вазарели, Марини, Семпере, Каногар. Пикасо създава повече от 100 000 графики през живота си. Експозицията в зала 19 показва разнообразието на графичните техники: офорт, акватинта, литография, ксилография, сериграфия. Всяка от тях има свои собствени особености и похвати, инструменти. Подборът дава възможност да се сравнят различните автори в рамките на една и съща техника.
Наредени са част от легендарните серии на Гоя - "Ужасите на войната" и "Тавромахия" на Гоя, третиращи темите за властта, насилието, невинните жертви. Подобни са и листовете на известната немска художничка Кете Колвиц, които и днес не губят силата си на въздействие.
По стените се вижда как жлъчта и сарказмът при Домие стигат до изразителността на карикатурата. В графиките на Дали пък се чете респектът му към историята на изкуството и постоянното желание да премерва сили с нейните герои.
В изложбата могат да се видят и работи на "стриктни графици" от втората половина на ХХ в. като Рейкаши, Бруновски, Калай, Гажович, които демонстрират самобитен стил, привличащи автори и публика от цял свят. Графичната колекция на Националната галерия е свързан с еманципацията на този вид самостоятелно изкуство. Началото е поставено още с обособяването на художествения отдел на Народния музей в края на ХIХ век. В него през 1939 г. постъпва личната сбирка на Захари Зограф от около 1000 европейски гравюри. През 50-те години на миналия век чуждестранният отдел на галерията се обогатява с нови произведения. Мащабно разрастване на колекцията става след създаването през 1985 г. на галерия за чуждестранно изкуство, което съвпада и с разпростирането на графичните биеналета на различни места в света. Едно от тези събития е Международното графично биенале във Варна, от което в колекцията постъпват голяма част от наградените творби.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
