Дан Браун е мой фиктивен персонаж, който заживя свой живот
Мина малко повече от седмица от смъртта на великанът Умберто Еко. Човекът енциклопедия бе един от най-мощните умове в Европа и света. А след кончината му неговата "Името на розата" отчете рекордни високи тиражи. Еко, подобно на Борхес, бе изгълтал повече от десет хиляди книги през живота си, а личната му библиотека бе огромна и будеше възхищение. Тук ще публикуваме едно от най-важните интервюта на писателят, дадено в златните му години пред "Paris Review".
- От какво семейство идвате?
- Баща ми беше счетоводител, а дядо ми - типограф. Баща ми е най-възрастният от 13 деца. Аз също съм първороден син. И на мен първото ми дете е първородно.
Моят дядо оказа голямо влияние в живота ми, въпреки че не го посещавах често. Той живееше на три мили от града и почина, когато бях на шест. Но беше забележително любопитен към света и четеше много. Когато се пенсионира, той започна да подвързва книги. И в целия му апартамент бяха разпръснати страници. Това бяха първите книги, които видях. Когато той почина през 1938 г., нито един от притежателите на неподвързани книги не поискаха да им ги върнем. И те останаха вкъщи, в една голяма кутия. Открих я случайно, в килера, когато един път родителите ми ме пращаха в мазето да им донеса вино.
Отворих кутията и видях вътре съкровище - толкова много неща за четене...
Оттогава насетне често посещавах мазето. Благодарение на дядо аз толкова рано пътешествах в света на историите. За нещастие обаче, изгубих всички тези книги и списания. Но през годините успях да издиря немалка част от тях в антикварните книжарници.
- Това значи ли, че родителите ви изобщо не са имали книги?
- В младостта си баща ми е бил запален читател. Но понеже баба ми и дядо ми са имали 13 деца, семейството трудно е свързвало двата края и баща ми не е можел да си позволи да купува книги. Затова пък отивал в някоя книжарница и започвал да чете някоя книга. Когато собственикът му правел забележка, баща ми се местел в следваща книжарница, където продължавал да я чете, докъдето бил стигнал. Това е безценна картина, която пазя в съзнанието си. Като възрастен баща ми имаше време да чете само вечер, предимно вестници и списания. Затова и повечето книги действително бяха от дядо ми.
- Били сте дете, когато фашизмът е триумфирал в Италия и е започнала войната. Как възприемахте всичко тогава?
- Странни времена. Мусолини беше много харизматичен и като всеки ученик по онова време бях включен към фашисткото младежко движение. Бяхме задължени да носим униформи, наподобяващи военните, и да посещаваме митинги всяка събота. Чувствах се щастлив тогава. Днес би било същото, ако кажат на едно американско момче, че трябва да се облече като морски пехотинец - на него би му се сторило много забавно. На нас всичко това ни се струваше нормално - като снега зимата и жегите лятото. Не можехме да си представим, че може да се живее по друг начин. Спомням си този период със същата нежност, с която всеки друг човек се сеща за неговото детство.
Спомням си, че изпитвах радост дори по време на бомбардировките, както и нощите, в които се криехме от тях. Когато всичко приключи през 1943 г., с колапса на фашизма, открих в демократичните вестници, че съществуват различни политически партии и възгледи.
- Войната упражни ли влияние върху литературата ви?
- Не.
- Казвали сте преди, че сте писали поезия като съвсем млад. В едно есе споделяте, че тогавашните ви стихове не са били по-различни от онова, което преживява тийнейджър, когато му се появи акне.
- Мисля, че на определена възраст, 15 или 16, писането на поезия е като мастурбирането. Но по-късно в живота
добрите поети изгарят онова, което са писали тогава, а лошите го публикуват
За радост, аз се отказах рано-рано.
- Чели ли сте "Шифърът на Леонардо?"?
- Чувствам се виновен да призная - да.
- Романът прилича на бледо копие на "Махалото на Фуко".
- Всъщност авторът, Дан Браун, е герой от "Махалото на Фуко"! Аз го измислих! Имам вътре такъв образ, който е обсебен с теорията на конспирацията, свързана с масоните, йезуитите и розенкройцерите с техните тайни. Аз дори мисля, че Дан Браун не съществува.
- Защо не започнахте да пишете, преди да навършите 40?
- Всъщност пиша от много по-рано. Дори докторската ми дисертация, макар и теоретична, е свързана с това да построя разказ. Мисля, че това, което философските книги правят, е да разкажат историята на тяхното проучване по даден проблем, така както учените обясняват как са достигнали до големите им открития. Така че аз винаги съм разказвал истории, само че по различен начин.
- Кое бе обаче нещото, което ви накара да посегнете към романа?
- Един ден, през 1978 г., моя приятелка ми каза, че има нова работа - да прави рецензии за малки детективски новели, написани от непрофесионалисти в бранша. Аз й казах, че няма шанс да напиша детективска история, но ако го направя, тя ще бъде петстотин страници и главните герои ще са монаси в Средновековието. Когато се прибрах вкъщи, започнах да пиша списък с имената на такива монаси. И изведнъж си представих отровен монах. Оттам започна всичко - от тази малка визия, която поддържах в главата си. После всичко беше въпрос на време.
- Във всичките ви книги има общо описани само два сексуални акта. Каква е причината за това?
- Просто предпочитам да го правя, вместо да пиша за него.
- Пишете ли всеки ден? Имате ли правила, които следвате?
- Не. Вижте, писането не е поставянето на думи върху определен лист хартия. Можете да напишете цяла глава в ума си, докато се разхождате. Аз често съм правил така.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
