Не съм пипвал компютър през живота си, казва легендарният режисьор
Уди Алън е синоним за високо майсторство, арт висота, свежарски хумор и по-голяма слава в Европа, отколкото в Щатите. Режисьорът е вече на 80 години и заедно с Клинт Истууд доказва, че старостта може да е един от най-продуктивните етапи в кариерата на всеки режисьор. Алън продължава да прави по един филм годишно, а ексцентричността му става все по-голяма с времето. Ето какво заяви пред "Холивуд рипортър" легендарният режисьор.
- В момента сте на 80. А смъртта винаги беше тема на най-ранните ви филми. Сега, на тази възраст, занимава ли ви този проблем?
- Все още ме тревожи. Впрочем, занимаваше ме още като бях на пет. И продължи през целия ми живот. Единственото, което съм измислил по въпроса за смъртта, е да направя всичко възможно да го прогоня от ума ми. Обикновено се опитвам да се фокусирам върху нещо по-маловажно: например ще мога ли да заснема добра сцена между Джеси Айзенбърг и Стив Карел. Ако мисля за това, поне мога да вземам добри решения. А по отношение на въпроса за смъртта - не.
- Променихте ли се през годините?
- Моята артистичност еволюира. В началото, когато започнах да правя филми, единственото, от което се интересувах, бяха смешките. А после, през годините, станах по-амбициозен и исках да стигам до по-дълбокото.
- Как дойде идеята за новия ви филм "Кафе общество"?
- Исках да направя филм за семейство и отношенията на членовете му едни към други, както и за любовната история на главния герой. Представях си как филмът има структурата на роман, за да мога да се потапям в съдбата на всеки един от героите. Затова и реших да съм основен разказвач в лентата, така сякаш пиша книга.
- Все още ли мразите Лос Анджелис?
- Не... Това впрочем винаги е било мит. Никога не съм мразел града. Просто не е място, в което бих могъл да живея - понеже не обичам горещия климат и не искам постоянно да завися от колата си. Мога да карам, но не обичам да седя зад волана... Харесвам градове като Ню Йорк, където мога да изляза от дома си и веднага да попадна в средата на всичко - шума, трафика, хората... И да има облачни, дъждовни или снежни дни. Но имам много приятели в Калифорния. Обичам да ходя там за кратки периоди.
- Четете ли много книги?
- Никога не съм се наслаждавал на четенето. Не съм от този тип хора. Четях комикси, докато навърша 18. И отварям различни книги през десетилетията, понеже
всеки трябва да чете, ако иска да оцелее в живота
Но не го правя за удоволствие, а защото трябва. Предпочитам да гледам бейзбол, баскетбол, да ида на кино или да слушам музика.
- Кой вестник четете?
- "Ню Йорк Таймс" - десетилетията наред. Разгръщам често и таблоидите.
- Четете ли там нещата, които пишат за вас?
- Никога не чета каквото и да било, писано за мен. Нито интервюта, нито репортажи, нито пък - не дай боже - положителна или отрицателна критика за филмите ми. Старателно се опитвам да не мисля за имиджа си. Обръщам внимание само на работата си и не ме интересува дали пишат колко съм велик, или какъв глупак съм. Хубаво ми е да се събудя сутринта, да имам сценария пред мен, да се срещна с оператора, да започна да работя с чаровните мъже и жени актьори и да правя кино. А когато филмът свърши, да се насоча към нов.
- Бяхте много критикуван за това, че се оженихте за осиновената си дъщеря Сун-И. Как се чувствахте тогава?
- Като имунизиран към всякакви критики. Правех кино, чувствах се във форма, работех от сутрин до вечер упорито. Не ме интересуваше какво казват за тази история изобщо, бях погълнат от филмите.
- И никога не сте били травматизиран от публичния скандал?
- Изобщо.
- Как се разбирате със Сун-И?
- Тя е имала много трудно детство в Корея. Била е сираче, живяла е на улицата, гладувала е... И мисля, че наистина направих живота й много по-добър. Осигурих й много възможности, от които тя се възползва добре. Образова се, сдоби се със стотици приятели, завърши колеж, видя цяла Европа, а сега пътува навсякъде с мен. От това колко съм й помагал в живота изпитвам по-голямо удоволствие, отколкото от филмите ми.
- А как тя ви промени?
- Не мисля, че съм се променял изобщо. Мисля, че съм същият човек, който бях, когато бях на 20. Имам същите навици, същия начин на работа, същите фобии, същите забавления. Май не съм мръднал.
- Гледате ли все още по много филми?
- Почти не. Много малко нови ленти предизвикват интереса ми. А американско кино почти не гледам вече.
- Не сте ли гледали поне един филм със супергерои? От тези, които правят по милиард боксофис?
- Не.
- А някои от старите ви шедьоври?
- Не.
- Впрочем знаете ли, че това е 12-ият филм, който представяте в Кан?
- Възможно... Не зная.
- Ако имахте възможността, бихте ли изтрили някой от вашите филми?
- Бих запазил следните: "Пурпурната роза на Кайро", "Мач пойнт", "Съпрузи и съпруги", "Зелиг" и вероятно "Полунощ в Париж". За останалите не гарантирам.
- А "Ани Хол" и "Манхатън"?
- Направих ги толкова отдавна, че не си спомням почти нищо от тях. Даже си спомням, че
от "Манхатън" изобщо не бях доволен и водих преговори да го изтеглим от пазара
и да не го показваме въобще. Продуцентът ми каза, че съм луд и че филмът е чудесен, а и сме вложили много пари в него.
- Гледате ли някой от новата вълна сериали? "Breaking Bad" например?
- Не... Не обичам да седя вкъщи. Обикновено излизам с приятели на вечеря. А като се прибера, вече ми се спи. Нямам време за сериали.
- Все още ли нямате компютър?
- Нито пък смартфон. Не съм добър с технологиите, не ми се занимава.
- Никога ли не сте писали имейл?
- Не. Няма нито да напиша, нито да получа.
- Как остаряването промени възгледите ви към религията?
- Все още мисля едно и също: че религията е приятна фантазия за хора, които се опитват да потиснат болката от реалността и съществуването.
- Кого ще подкрепите на изборите?
- Харесвам Хилари. Както и Бърни Сандърс. Но мисля, че Хилари ще направи повече от него и дори той би бил по-доволен, ако тя спечели.
- Вярно ли е, че сте се срещнали със Самюъл Бекет?
- Да. Дори си говорихме за пет минути в Париж. Пиех кафе и някой ми каза - ей там е Самюъл Бекет, искаш ли да се срещнеш с него? Беше много мил. Макар че никога не съм му бил фен. По онова време исках да се срещна с Жан Пол-Сартр. Негови агенти ми казаха, че е възможно, но трябва да платя определени пари.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
