Невръстни художници на икони спечелиха аплодисменти в елитното столично 7-о училище. Те направиха прекрасна експозиция, наречена "Дух и материя".
"Търсим нови интерактивни методи и осъвременяване на подхода на преподаване. Учителите са наясно, че така наречените индигови и кристални деца далеч надвишават равнището на интелигентност в консервативните методи на втълпяване. И никак не са убедени, че наизустеният урок е критерият за висока оценка. Както гласи ученическият фолклор: "Повторението е майка на знанието и баща на затъпяването". Затова стартирахме прилагане на сравнително нов метод за обучение чрез преживяване. И по-точно: детска иконопис - наивистична, но вдъхновена", казва Искра Христозова.
Нейната идея е осъществена от малките артисти от третите класове. "Агресивното поведение на учениците не само у нас е неоспорим факт. Статистическите данни са безпощадни. Но само с констатации насилието и тормозът биха се превърнали в норма, а целта е промененото съзнание на децата: преди да се стигне до познатите подражания на филмчета и игри, провокиращи свръхадреналин и зарибяване на цели поколения с полуумни герои с много мускули. Рисуването на икони на пръв поглед е несъчетаемо с конструктивзма - не като направление в изобразителното изкуство, а в педагогиката", коментира още Христозова. Тя обаче получава благословия от ръководството на 7-о СОУ и започва доста разчупен любителски курс в два от третите класове. Резултатите са изненадващи - агресията между учениците изчезва, запознаването на децата с основите на християнството преобръща поведенческите модели. Обидите и тормозът вече не са на мода, а филмите с насилие, от които се сънуват кошмари, са забравени.
"За това се иска и време, и търпение. Но учениците майсторят иконите с вдъхновение. Сами избират палитрите, фазера, варака и не желаят да се прибират, ако иконата е недовършена. Чудесата не стават толкова лесно, но докосването до духовността е реалност, променяща детското съзнание - то става по-малко егоистично и консумативно", не се колебае Искра, която е отличен филолог. Помощник-директорът Атанас Ненов също е сигурен в целта. "В курса ни по иконопис липсват претенции за професионализъм или канон. По-скоро избрахме ученето чрез преживяване. Учениците сами разбраха, че човек, докоснал се до вярата, вече е различен и тръгва по нов път, без да демонстрира показно стремежа си към духовността. Никой от тях няма да започне оттук нататък да ходи всеки ден на църква, но дори един да продължи да рисува икони, означава, че е постигната целта на този курс. А засега повечето желаят да продължат". Искра все така зарежда с емоции изгряващите художници.
"Те живеят в свят, който е почти непознат на "големите". Социалните педагози обаче са наясно, че става дума за субкултура с йерархични отношения. Възрастните грешат и с разбирането си, че агресията е само физическа саморазправа или че "агресорът" непременно е "лошият". Децата рядко имат изградени модели за справяне в конфликтни ситуации и най-лесно е да изберат деструктивния - агресията. "Нападателят" е наказан, насилието поражда ново насилие. Злото ескалира, защото възрастните очакват детето да се справи само, но не му показват как. Пътят, който се утвърждава в нашето училище, е друг - учителят тръгва към детето "агресор" като към малък страдащ човек, чиито потребности, например, от обич не са задоволени. Дългите наставления и задушаващи лекции не въздействат. Просто трябва да му се покаже другия начин на случване.
Рисуването на икони провокира обсъждане на отношения и промяна на детското мислене към по-добро. Те започват да тълкуват като търсене на нови значения дори задължителните предмети, които обикновено приемат като наизустяване за висока оценка".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
