Оперният певец е един от последните възпитаници на световноизвестния бас в Рим
Безкомпромисността - това е урокът от великана Борис Христов, който Пламен Бейков смята, че все още учи. 47-годишният оперен певец и кандидат за депутат от листата на "Десните" е един от последните ученици на световноизвестния бас в Българската академия за изкуство и култура в Рим. "Борис Христов беше безкомпромисен към безотговорността и нехайството - черти и на нашето време, които не мога да понеса, а на мен непрестанно ми се налага да правя някакви компромиси - това искам да изкореня, казва той. В голяма степен за това е виновна средата, в която живеем, точно заради това съм решил да се впусна в политиката. Промяна, това е думата, която днес искам да изкрещя, а след това и да убедя хората да започнат да променят живота си" - казва той и продължава да разсъждава. "Думата "политик" е синоним на общественик, политикът трябва да бъде обществен деец, да върши делата си безкористно, често загърбвайки индивидуалните си планове и личната си изгода", казва кандидатът на "Десните". Според него само това е пътят, за да се изчисти образът на политика и да спре да бъде синоним на нещо грозно. "Както е в "Тоска", веднага дава пример певецът с операта минути преди чиято генерална репетиция припряно разговаряме. Въпреки че Пучини не му е любимият композитор, точно в "Тоска" той открива много от сегашните изкривени черти на политиката и властта. "Те са вложени в образа на диктатора Скарпия, който подмамва Тоска с лъжливото обещание, че ще устрои фалшив разстрел на любимия й Марио Каварадоси, а го убива", разказва Пламен Бейков. "В тази опера виждаме цялата корумпираност на властта и всяването на чувството на страх, чрез което властниците искат безконечно да управляват". Но не само Пучини изразява присъдата на изкуството към морално уродливата власт. "Композиторите винаги са били чувствителният резонанс на политическата ситуация", казва Пламен Бейков и веднага дава още един пример, този път с Хендел, който е и сред любимите му творци. "Хендел е написал много опери, в които също се е занимавал с темата за диктатурата и опиянението от властта, която убива душите на хората", казва оперният певец.
Не само непоносимостта на изкуството към уродливото лице на властта тласка Пламен Бейков към политиката. "Имам влечение да се занимавам с обществени дела", признава певецът. За първи път се е заел с това като студент в Лондон в Кралския колеж за музика в началото на 90-те години. Там отишъл по препоръка на учителя си Борис Христов. "Докато учех, активно участвах и в изграждането на българското читалище на нашата емиграция, което стана предшественик на сегашния културен център там". Участвал е покрай това и във възстановяването на историческото дружество "Българска орда". Негови създатели в миналото са семейството на Чавдар Мутафов и писателката Фани Попова-Мутафова.
В Лондон най-голямо впечатление тогава му направила пъстротата на хората и желанието за инициатива, което имат те. "Всеки генерираше някаква идея и никой не му пречеше да я развие", обяснява той. Но културен шок не преживял, защото преди това работел в Българската хорова капела и още като хорист е концертирал във Франция и Канада още от 1988 година. "Изкушението да остана там беше голямо, но реших да се върна, както се върнах и от Лондон, защото хранех надежди, че тук нещата ще се променят, че трябва тук да се работи, за да може преходът бързо да приключи".
Петнайсет години по-късно не мисли, че е постъпил наивно, но смята, че е допуснал грешка, като не се е включил по-активно в обществените дела и в политиката. Същия недостатък отчита и при поколението на родителите си. "Честните, скромните и работливите трябваше да бъдат по-активни, а не от скромност да седят настрана, тогава щяха да се избегнат много проблеми, които ни донесоха политическите авантюристи", смята той. Сега се вижда колко много от българите са били наивни и са се оставили други хора да вземат решения вместо тях много дълго време. "Голям аванс на доверие дадохме на политиците досега, оказва се незаслужен", обобщава той. Освен да върне морала в политиката, като общественик Пламен Бейков иска да работи и за промяна в сферата на културата. "Със сигурност бих искал културните институции да са по-самостоятелни и свободни в решенията си, а не да очакват спуснати директиви отгоре", споделя кандидатът на "Десните". Освен това ще се фокусира върху изработването на единна стратегия за развитието на българската култура. "При нас в Русе се създават много инициативи, такава е и образователната ни програма - изнасяме концерти лектории в Операта и по училищата", казва Пламен Бейков. Наблюденията му сочат, че има глад за подобни инициативи, но те остават самотни и недостатъчни. "Затова трябва да се развие една стратегия", добавя общественикът.
"С последната реформа на делегираните бюджети оперните и драматичните театри се превърнаха в стопански дружества, които обаче не управляват свободно своите финансови ресурси, а са принуденида реализират максимална продажба на билети, за да оцелеят и това води до необходимостта от максимално бързото производство на продукт, който заради този натиск често носи белезите на компромиса и губи от качеството си. Това трябва да спре!". Според него обаче в стремежа за продажба на билети в последните години русенският театър започнал да пътува по сцените извън дунавския град, да търси изява и в по-малките градове, където винаги ги очакват с нетърпение. "Tова е хубаво, но не бива да става за сметка на качеството", добавя ученикът на Борис Христов, който е твърдо решен в политиката да не е склонен на компромиси. И бързо влиза на сцената, където вече звучат първите акорди на "Тоска", за да се появи там като току що избягалия от затвора революционер и борец за римска република Чезаре Анджелоти.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
