Ръководството на "Асарел-Медет"АД раздаде на 22 август в зала "Арена Асарел" 194 награди по повод Деня на миньора. Отличията получиха определените от своите колеги за най-добър в професията, както и тези, които имат 25, 30, 35 и 40 години непрекъснат трудов стаж в "Асарел" и дъщерните дружества. Един от тях е Стайо Гарноев, който през тази година навърши 30 години стаж в компанията, а заедно с това беше избран и за най-добър в професията от своите колеги.
Картините на художниците са поеми без думи. А творбите на панагюрския художник Стайо Гарноев са самобитни разкази по чудомировски, в които има красота, самоирония, хумор и жадна за радост душа. Някои казват, че стилът му е наивистичен, други го наричат Панагюрския Рубенс, но за мнозина той е просто Стайо - със свой уникален стил, изграден по пътя на самоучението.
Има осем самостоятелни изложби и е член на Дружеството на пазарджишките художници и Съюза на българските художници. В края на 2011 г. получава голямата награда за живопис "Георги Машев". Оказва се, че въпреки безспорния му талант, той така и не е приет в художествена гимназия, където да шлифова диаманта, подарен му от съдбата. И цял живот изкарва прехраната с ръцете си, но не с рисуване.
Тридесет години Стайо Гарноев е част от екипа на панагюрската минна компания "Асарел-Медет", а от месец юли вече е пенсионер. През тази година е отличен и като най-добър в професията от своите колеги. "До 1993 г. работех в инструментален завод, но беше период на криза. Тогава съкратиха съпругата ми от работа, а на нас не ни плащаха редовно заплатите.
- Мината беше сред най-стабилните предприятия
и отидох на работа там - в Мелничното отделение на обогатителната фабрика. После съм бил реагентчик, механошлосер, заминавах се с облицовките на мелници, бях заварчик и кранист", обобщава трудовия си път Стайо. От 2010 г. той работи на съоръжението "Ершов смесител" - мястото, от където с автоматизирана система на Siemens се управлява оборотното промишлено водоснабдяване на компанията.
Убеден е, че тайната на успешния екип е заложена в човечността и толерантността на хората. "Всеки си има своите чудатости, всеки си е "по башка луд" и ако няма разбирателство, ако не се правят отстъпки, няма как да има добър екип. Важното е да помогнеш, когато стане беля. Когато видиш, че някой се е свил, нещо го мъчи - ти да му подадеш ръка.
- Важно е младите, които идват след нас, да имат мерак да работят
защото без мерак не става нищо", казва Стайо и допълва, че колегите ще му липсват.
Талантът му се проявява още на невръстна възраст, когато за малко да загуби зрението си. "Бил съм на 3 г., когато съм си изпуснал камиончето във варницата. Решил съм да си го взема и съм паднал в нея. Прогледнал съм чак след три месеца, а баща ми, за да ме залисва, ми е рисувал патици и други животинки. От тогава съм започнал да рисувам из целия двор - патица до патица. И сега това животно присъства в моите картини. В училище видяха, че имам дарба и ме поощряваха. Кандидатствах за художествена гимназия, но тогава имаше много кандидати за много малко места. Пробвах и след казармата, но пак не се получи. Не съжалявам, самоук художник съм. В моите картини има хумор, гротеска, наистина жените са по-пищни, но всичко това го правя, за да се позамисли човек", казва художникът, който не държи да го харесват, защото рисува за себе си.
Всъщност, през последните 6 години не е рисувал, нито е участвал в изложби, а е реновирал бащината си къщата, която е на 150 години.
- "Министерството" - така той и неговите приятели наричат наследствения му дом
който се е превърнал в произведение на изкуството.
"Вдъхновението ме намира по всяко време, но сега акълът ми е в друго. Навремето, когато работех в Мелнично отделение, много ми се рисуваше, а в главата си имах хиляди картини", казва Стойо. Спомня си, че понеже не можел да рисува на работа, скицирал върху ботуша. Един колега - Ненчо Караатанасов, който тогава бил млад механик, а днес ръководи ремонтните дейности в обогатителна фабрика "Асарел", взел, че му донесъл листове и моливи. Насърчил го да рисува, като обещал да запази скиците с вярата, че след време ще са много ценни, спомня си с усмивка Стайо.
Според него днес
- живеем в един нов Златен век - с много талантливи художници, поети, певци и музиканти
За съжаление, те не са оценени от държавата, а масовата публика дори не знае, че ги има. Пита се - защо по телевизиите след новините вечер има спортни емисии, а няма минути за култура? "Защо тези предавания са сбутани в най-негледамите часове - или около полунощ, или в работно време", казва Стайо Гарноев. "Имам много талантливи приятели. Това, че държавата не ги оценява, не значи, че ги няма", категоричен е Панагюрският Рубенс, който доскоро работеше като оператор в съоръжението "Ершов смесител" в "Асарел-Медет".
- БЪДЕЩЕТО
"Най-хубавите години предстоят", казва с усмивка Стайо Гарноев и добавя, че като пенсионер ще има повече време за любимите книги. "Няма да бързам за работа, децата вече са порастнали и са поели по своя път. Ще се виждаме и с колегите, все пак те са ми били като семейство много години, няма как да прекъснем връзка. Пожелавам им да са здрави и да се радват на хубавите мигове", казва колоритният художник от Панагюрище.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
