- Авторът на любимата детска песен "Шаро и първият сняг" останал сирак съвсем малък
- Писателят бил единственият в квартал "Павлово", който карал личен "Москвич"
„Тихо се сипе първият сняг, галено щипе бузките пак, где е на двора старият пън, Снежко затрупа всичко навън”… Ако и вие, докато четете тази редове, започвате да си припявате тази песен, то значи сте имали невероятно детство. И може би няма българин, който да не се пренесе в спомените си - в безгрижното и безметежно детство, когато нещата не бяха толкова сложни.
Стихотворението "Шаро и първият сняг", превърнато в песен, която и до днес всеки родител пее на децата си, е по текст на големия наш писател, поет и драматург Цветан Ангелов, а музиката е на Александър Райчев. Цветан Ангелов е роден на 28 януари 1922 г. в „къщата на баба Цена” във Враца. Съдбата му е тежка – остава сирак в ранна възраст. Майка му обаче му завещава нещо, което вероятно променя живота му впоследствие - сандък с детски книжки, сред които са приказките на Андерсен и на Шехерезада - "1001 нощ.
- Продава билки и локум
Цветан започва да работи отрано. Първата му задача е свързана с наглеждането на крави на съседите, събира и продава момини сълзи и други билки в аптеките, разнася локумчета на гости, дошли във Враца за Ботевите тържества на 2 юни. В ранна възраст прочита разказите и приказките на Елин Пелин, двата тома „Приказен свят” на Ангел Каралийчев, които го очароват. Завършва основно училище, прогимназия и полукласическия отдел на Врачанската мъжка гимназия (1942), като дете през ваканциите работи като прислужник в кооперация „Напред”, в горски разсадник, в коларска фабрика, като строителен работник. Войник е в 35 пехотен полк, а после в школата за запасни офицери.
- Тормозят го заради Вапцаров
Войнишката му служба не е особено приятна. Заради отказа да участва в разстрела на Вапцаров е бил подложен на тормоз, от който се разболява. След като е лекуван в различни военни болници, е уволнен. През 1943 г. Цветан Ангелов става учител в с. Ерден, Михайловградско, а година по-късно – е студент по славянска филология в София.
- Елин Пелин го наема на работа
1946 година, въпреки тежка ситуация в страната, се оказва благоприятна за Цветан Ангелов. Той участва в конкурс за работа в Радио София и лично писателят Елин Пелин му съобщава, че е спечелил конкурса. Дава му пари, за да си купи костюм и обувки, с които да се яви на работа.
От 1960 до 1980 г. е главен редактор на списание „Дружинка”. Написва две книги – „В минути на размисъл” (1964) и „Идва на света човек” (1976), в които изповяда своите чувства и вълнения, размисли за мястото си в живота.
Той е изключително продуктивен детски автор – създава повече от 60 книги за деца, сред които популярните „Честна дума”, „Смешки от грешки”, „Златотърсачи”, „Цветушка”, „Писана ракла”, „Люлка на радостта”. Издава роман за възрастни - „Село в равнината”.
Впечатлява с особения си дълбок поглед към детската душа и свят. Улавя копнежите и мечтите на малчуганите и общува с невръстните си читатели чрез поезията.
Много от книгите му са преведени на немски, руски, румънски, украйнски и други езици.
Той е един от енциклопедичните поети в българската детска литература. Носител е на литературната награда на Министерството на просветата „Петко Р. Славейков” за 1973 г.
Вписан е в Почетния списък на Международния съвет за детска книга за произведението му „Цветушка” през 1979 г. По създаден от него сценарий, повече от 100 пъти пред препълнени салони в Народния театър „Иван Вазов” се играе пиесата „Да отвориш прозореца”.
Почти целият съзнателен живот на поета преминава в София, на ул. „Симеон Радев” в кв. „Павлово”. Неговите съседи го обичали и уважавали - той бил единственият писател в квартала. Къщата му била най–хубавата, с просторна тераса и изглед към Витоша, с огромни прозорци, красиви стрехи и градина с много и различни цветя. През 50-те и 60-те години на ХХ в. той карал единствения личен автомобил в кв. „Павлово” – „Москвич”.
- Не успява да издаде последния си роман
В публикация на Регионалния исторически музей – София откриваме и една интересна, но в същото време тъжна подробност около живота и творчеството на Цветан Ангелов. В разговор със своя близка през пролетта на 1981 г. творецът споделя, че е подготвил още един роман за възрастни, но не успява да го издаде. Разболява се и умира на 29 януари 1982 г. , един ден след рождения си ден, на 60-годишна възраст.
Цитати:
- Българската приказка е въплъщение на българския народностен характер — с неговата практическа философия, с хитроумието, находчивостта, жизнерадостта, пестеливостта, далновидността, дружелюбието, гостолюбието му, с осъзнаването на високите морални стойности.
- Приказката като изкуство предлага възможност на всички човешки същества да изпитат неотразимите трепети на творчеството, на творческото съзидание, да поживеят (било като герои от приказния персонаж, било като творци) в невероятния мир на прекрасното. Знаем, че всеки родител е ставал неволен автор на приказки за своето дете. А и всяко дете, с присъщата на възрастта му спонтанност, измисля приказки за родителите си. Дистанцията на годините изчезва в отношенията между хората, когато се разказват приказки. Приказката тъче и заздравява, пък понякога и възстановява жизнената връзка между поколенията.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
