Трио мачовци се събра на армейската сцена, за да възкреси една от позабравените пиеси на Георги Марков, която тук и сега излиза като „Кафе с претенция“. Юлиан Вергов и Моню Монев, които си партнираха чудесно в „Откраднат живот“, се обединиха с Иван Радоев за историята от 60-те години на миналия век. В онези времена творбата се казва „Ние, котараците“ и е отпечатана през 1965-а в издание на Комитета за култура. Репетициите започват в „Трудов фронт” с големия Юрий Яковлев, но до премиера така и не се стига, защото трупата изпада в немилост. През 1966-а в списание „Театрална библиотека” текстът е публикуван вече като „Кафе с претенция“. Дори тази безобидна комедия, обрисуваща провалена „свалка” на трима типични представители на градската бохема от средата на столетието, предизвиква не само много коментари, но и противоречиви оценки. Някои съвременници виждат себе си в героите, за които актуалните емблематични заведения – „Кристал”, „Прага”, „Астория” - са не само места за срещи, а и арена за лична изява пред дамите от градския елит. Други се познават в негативно обсъжданите от тримата герои персонажи. В крайна сметка „критиката” гръмко протестира срещу пиесата. Въпреки това през следващите години играят „Кафе с претенция“ в Габрово и Хасково, където режисьор е Еди Шварц, а в ролите са Васил Михайлов, Стефан Германов и Георги Енчев. Всъщност какво се случва в софийския апартамент на Милчо (Юлиан Вергов) – на 43, началник на рекламно бюро? Той е аверът му Милко (Иван Радоев), също на 43, трескаво се подготвят за визитата на две дами, заговорени случайно на кафе по „Раковска” ... Напътствията на доста по-опитния в свалките Милчо почти вдъхват кураж на Милко, който макар и архитект, е застопорил кариерата си до заветната длъжност „завеждащ техническата документация на службата”, а по отношение на жените е направо лаик. В кулминацията на ергенската треска в апартамента пристига неканен и третият им приятел – Минко (Моню Монев), също на 43, научен сътрудник по старобългарски. Неговото съкровено желание е да избяга от „семейния уют”, в чиито окови скоро е попаднал и да пийне с приятелите. Тази вечер и нейната неочаквана развръзка пораждат абсурдни и смешни ситуации, а непретенциозната среща е напомпана с много претенция. Режисьор на новата версия, която със сигурност ще се превърне в хит от афиша на Театъра на армията, е Иван Урумов, художник е Нина Пашова, а музиката е на Дони.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
