Иля Велчев, поет
Струва ми се, че едно мое стихотворение "Мечта" от последната ми книга "Месо", съпреживява усещането на събратята ми по перо и камера за състоянието на съвременната ни култура:
Колко си тъничка, гола, моя мила Мечта!
Тъничка, нежна, само ребра.
Кой е детето, ти или аз?
Ти ли ме водиш с твойта малка ръка?
Аз ли ти пея приспивно в нощта?
С тебе до никъде няма да стигнем така.
Нека е страшно, нека е бой!
Нека други души не намират покой.
Нека плачат наште крадци,
Нека страдат наште лъжци!
Гледаш ме малка с големи, големи очи.
Някой от двамата тежко греши...
Очаквам от господин Славчо Атанасов, като носител на званието "Рицар на книгата" за своя принос към българското книгоиздаване, да продължи борбата си на арената на Комисията по култура и медии в Народното събрание за сваляне на деградиращия и вреден данък ДДС върху българската книга. Считам за клетва думите му, че е започнал тази борба и ще се бори до успешен край. Познавам го от изложби на Милена Велчева като духовен човек със силно уважение към творците на културата и изкуството. Имам и впечатлението от неговите градивни действия, например за издигането на паметника на хан Крум в Пловдив или за изграждането на православния храм "Цар Борис Покръстител", втория по големина в България, или активната му защита на Пловдивската опера... Изпитвам надежда, че ще се заеме сърцато и с така остарелия и вредящ Закон за филмовата индустрия, нагледани на празни кинозали и на липсата на отговорност затова.
Тревожи ме и състоянието на Златния фонд на БНТ, тази национална съкровищница. Мои две постановки на Телевизионния театър се оказва, че са изчезнали. Такава съдба може да е сполетяла и други творби.
Желая му железни нерви, здрав щит и остър меч!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
