Незабравимите софийски професори по медицина оживяват в нова книга
Неслучайно наричат д-р Тотко Найденов "духовен предприемач" и "летописец на българското здравеопазване". Той е написал четиридесет книги, повечето от които посветени на родната медицина и нейните служители - "Аз, лекарят", "Съдебните лекари разказват", "Лекарски хроники", "Кратка история на медицината", "222 любовни лекарски истории"... В "Болестите и секса на държавниците" пък разказа тайни, дълбоко скрити в досиетата на първенците. Повечето от четивата веднага се превръщат в бестселър.
България е единствената страна в света, в която лекарите имат свой празник. Той е утре - 19 октомври. Идеята е на д-р Найденов, а рождената й дата се крие някъде десетилетия назад. В ученическите му години. Ето какво разказва роденият в Ямбол медик за причините, накарали го да се бори за каузата "Ден на българския лекар". "На 7 април 1948 г. е създадена Световната здравна организация. ООН постановява датата да се чества като професионално-съсловен празник на лекарите и сестрите. БКП пък решава 7 април да бъде Ден на здравния работник. Празнуват го всички наравно: сестрите, санитарките, шофьорите на линейки. Уважавам труда на тези хора, но лекарят е водещата фигура в медицината. На 7 април след т.нар. другарски вечери в столовата на ямболската болница майка ми винаги се връщаше разплакана: "Пак ни сложиха при санитарките"... На вратата стояла главната сестра и разпределяла новодошлите. На татко, завършил във френския град Монпелие - т.е. буржоазен лекар, и на майка, чийто брат е лежал в Белене, посочвала дъното, при санитарките, а не в челото на масата, при лекарите. Още тогава реших, че те трябва да има отделен празник, само за тях", заключава писателят.
Неуморен в идеите си, през пролетта на 1994 г. той предлага на фармацевтите да празнуват на Еньовден (Билобер) - 24 юни. Есента на същата година, пак по идея на своя колега, БЛС решава да има Ден на българския лекар. Определена е датата на 19 октомври - празника на свети Иван Рилски Чудотворец, небесен покровител на народа ни и най-великият наш светец. Мотивите: добрият лекар е земният покровител на хората, най-стойностният член на обществото. И така вече 20 години!
България е и единствената страна в ЕС, а вероятно и по света, която отбелязва паметта на сънародниците си, загинали при спасяване на хора. Това се случва на 15 август. На тази дата през 1963 г. селският лекар Стефан Черкезов спасява 47 души от пламнал автобус и умира от тежките си изгаряне. Подвигът му се отбелязва всяка година с едноминутно мълчание в 12 часа пред болниците.
Д-р Найденов не само е дал идеята за този паметен ден, но е издирил имената на над 130 лекари и 15 медицински сестри, водни и минни спасители, загинали по време на работа.
Това е основанието днес да го наричат "духовен предприемач", а Министерството на здравето, Българският лекарски съюз и "Мати Болгария" да му отредят, всеки по отделно, своя почетен знак. Тези дни излезе от печат последната книга на лекаря писател. Тя е спомен за "Незабравимите софийски професори по медицина" - създали, ръководили, преподавали и лекували в столичния Медицинският университет, който след три години ще навърши един век. Повечето от героите си авторът познава лично. Той се възхищава от професионализма им, но не спестява житейските им грешки, странностите и дори недостатъците им.
На 18 октомври 1884 година в първоразрядната окръжна болница в София има тържествен обяд. На болните са отпуснати допълнително половин кокошка и 125 грама вино. Поводът е, че от днес по идея на д-р Асен Шишманов тя ще се казва "Александровска". На 29 ноември 1917 година цар Фердинанд издава указ за откриването на Медицински факултет в столицата. Шест месеца по-късно започват занятията. Сред колосите, които през годините свързват живота си с това учебно заведение, са академиците Методи Попов, Радой Попиванов и Асен Хаджиолов, професор Асен Златаров и още много, много други...
Основателят на катедрата по анатомия е професор Владимир Воробьов. Той идва в България след гражданската война. Негов студент е художникът и бъдещ професор по педиатрия Иван Андреев. Всичко е в самото начало. Впечатлен от красивите му рисунки, възрастният мъж се обръща към младока със следните паметни думи:
"Колега, пред вас стои дилемата: Да станете богат художник или беден лекар". Това се случва преди около век. Ненадейно Воробьов получава писмо лично от Ленин. "Тръгвай си", нарежда Владимир Илич! И има защо. Само след няколко години лекарят ще балсамира и "подреди" в мавзолея ръководителя на световната революция, а светът ще се извърви да го гледа. На българския му колега, "селски" на Хайтов и Борис Димовски, професор Георги Гълъбов пък е поверена грижата за мумията на нашия вожд Георги Димитров.
Твърде странен е най-видният представител на микробиологията в медицинския факултет - академик Владимир Марков. Всички се боят и странят от него. Пословичен е случаят, когато преподавателят гони от изпит студент и му пише двойка само защото като е влязъл, е поставил мокрото си бомбе върху бюрото му.
Д-р Стамен Григоров, откривателят на бацилус булгарикус в киселото мляко, завършва медицина в Женева и получава две предложения за работа - асистент на знаменития професор Масол или директор на Пастьоровия институт в Сао Пауло, Бразилия. Той избира да е лекар в родното си село Извор, Пернишко, а по-късно в Трън.
Професор Васил Моллов е образец на компетентност и човеколюбие. Неговият студент, знаменитият хирург професор Иван Руменов, разказва: "На обща визитация той забелязва, че един от пациентите, художник, болен неизличимо, започва да агонизира. Д-р Моллов сяда до него, хваща го за ръката и говори: "Ето, приятелю, ти оздравяваш, затова ти става така леко. Обещавам ти, братче, ще те заведа в Мадрид и ще отидем в музея Прадо да видим "Голата Маха" и "Облечената Маха" на великия Гоя". Студентите се споглеждат учудени: нима опитният медик не вижда, че човекът си отива? След половин час той действително изпуска последна въздишка, но на лицето му е изписана не скръб, а радост.
Академик Чудомир Начев основателно наричали Чудото. Той е полиглот, специализирал в цяла Европа, първият българин, член на Кралския колеж на лекарите във Великобритания. Заедно с професор Рахамим Шекерджийски създават четиринадесет лекарства в областта на имунологията и фармакологията. Държи се с пациентите като с най-близки роднини. Обръща се към възрастните жени с "майче". Една от тях се разплаква: "Откога синът ми не ми е викал майко". Асистентите му казват, че само като се появи в коридора, и на хипертониците кръвното им пада.
Син на царски офицер, професор д-р Георги Урумов извървява дълъг и труден, пълен с пречки път към професионалното си израстване. Той е изключително упорит и почтен. Светла личност, скромен, трудолюбив, всеотдаен, уважаван от всички пациенти и колеги, умира заради техническа грешка. Една сутрин, макар че не се чувства добре, тръгва на работа, но в коридора получава тежък инфаркт и изпада в клинична смърт. Дошлият лекар от "Бърза помощ " правилно му поставя дефибрилатор, но той е повреден и не задейства. Така замиращото сърце на видния български кардиолог функционалист спира да тупти поради неизправна родна апаратура, за чието внедряване у нас той толкова е съдействал. Така е при много лекари, каквото лекуват - от него умират.
Знаменитият професор хирург Аршавир Дережян се прочува за вечни времена, когато като млад лекар спасява медицинска сестра. Пенка пада безжизнена в съседния кабинет, ударена от ток. Изкуственото дишане не дава резултат. Тогава докторът надява ръкавици, разрязва гръдния кош и взима застиналото сърце в длан. Енергичният директен масаж дава резултат, то трепва, после се събужда и започва да бие. Пренасят Пенка в операционната зала и там спасителят само довършва подвига си: промива разреза и го зашива. Тази възкръснала под чудодейните ръце на лекаря сестра се възстановява бавно, не знае нито дума, учи се да пише и говори. След година пак е на работа на старото място. Върнала се от оня свят.
Късметът на нивалина
Най-видният български фармаколог безспорно е професор Димитър Пасков. Завършил е в София, специализирал в Ленинград, той създава забележителното лекарство невалин, което се ползва и до днес по цял свят. Откритието става съвсем случайно. Дете, наскоро преболедувало от полиомиелит, почти неподвижно, силно ожаднява и тъй като не може да става, изпива водата в чашката до него, в която родителите му са натопили блатни кокичета. Още на другия ден чувства подобрение в движенията. Наблюдаващият професор Пасков изследва кокичетата и изолира от тях алкалоида галантамин в листата и цветовете им. Препаратът получава шумно обществено признание у нас и в Европа, а създаването му завинаги ще се свързва с името на професор Пасков.
Нещастието на властта
Професор Александър Станишев завършва медицина в Мюнхен. След избухването на Балканската война напуска престижната си работа в Европа и се връща в родината. Той е първият ръководител на катедрата по хирургични болести към новооткрития Медицински факултет в Софийския университет. Сутрин всички лекари, строени в шпалир, чакат шефа си да пристигне с неизменния си файтон. Лекциите му започват с тържествен гонг и ставане на крака. Всяко негово изречение започва с високопарното Аз. Не търпи възражения. Разярява се, когато чува за смъртен случай в клиниката. Затова крият от него починалите - няма ги в леглата, защото са отишли на изследване, лъжат го и той не пита повече. Създава плеада талантливи хирурзи, които по-късна са принудени да се крият в миша дупка из провинцията.
По характер е себелюбив, много обича почестите, наградите и славата. Затова не може да откаже, когато през жежкото лято на 1944 г. му предлагат поста вътрешен министър. Само няколко месеца власт от юни до септември в правителството на Иван Багрянов обаче му костват живота. Той издава зловещата заповед да се плащат 50 000 лева награда за партизанска глава. Много скоро на власт идват комунистите и той е изправен пред Народния съд. Изслушва смъртната си присъда изправен и безмълвен. Без да трепне. До последно смята, че тя няма да бъде изпълнена. Той може да бъде толкова полезен на хората, да работи и да ги спасява навсякъде по света, дори в Сибир. Вместо това в мразовитата нощ на 1 срещу 2 февруари 1945 година е принуден да установява смъртта на хладнокръвно и последователно разстрелваните пред очите му сто негови колеги министри и депутати. Накрая и той получава куршум в тила. На екзекуцията служебно присъства желязната Цола Драгойчева, майка на бъдещия блестящ кардиохирург Чавдар Драгойчев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
