Работим сериозно, никой не разказва вицове на терена, споделя Ованес
Ованес Торосян тези дни се снима във филма "Септември в Шираз" като съкилийник на Оскаровия Ейдриън Броуди. Признава, че най-голямото предизвикателство е езикът, защото не бил много на "ти" с английския.
"Може би заради това работя с други сетива. Обърквам се допълнително при леки импровизации - притеснявам се да не подменя неволно акцентите в смисъла. Броуди е много сериозен. Не разказва вицове и не прави нищо между другото. Това ми допада. Говорим си общи неща, гледам да не му се завирам. Не съм от тези, които искат да се фотографират с идолите си. Той е много добър актьор, но не се отличава по нищо от много наши. Един Малин Кръстев перфектно ще се справи с ролята му. Давам си сметка, че бизнесът им е измислен така, че да им вдига цената. Прави ги да изглеждат като богове. А тук подминават големите звезди. Това е жалкото", казва още талантливият арменец.
Ованес Торосян имаше късмета да се разпише във всички големи кинозаглавия от последните години - с главни и поддържащи роли получи куп признания. Неговият преподавател от НАТФИЗ Ивайло Христо наскоро с тъга обяви, че много от учениците му не успяват да практикуват професията си. Ованес и колегите му от театралното сдружение "Реплика" взеха и голямата награда на фондация "Стоян Камбарев". Успехът споходи младия актьор сравнително рано - а може би навреме. Не че не му е коствало усилия. Но дали е щастлив от тези факти на фона на думите на учителя?
"Не знам дали съм известен. Ивайло Христов е абсолютно прав. Това, че аз имам работа, се дължи изцяло на късмет - да попадна в подходящото време на необходимото място. С Лилия Абаджиева се разминахме веднъж на ъгъла на "Стефан Караджа". Тя говореше по телефона, казахме си "здравей" и всеки продължи, но нещо ме спря. Видях, че и тя се върна. Заговорихме се и ми поиска номера, защото го загубила. Не след дълго се обади и ме покани да играя в "Анархия в Бавария" на Райнер Вернер Фасбиндер. Ако бях минал по долната улица, нямаше да стане", разказва Ованес. Признава, че е имало моменти, в които му е идвало с един замах да приключи със занаята. Особено трудно било, когато се борили да наложат Модерен театър и година и половина нищо не играел.
На учителя с любов
Ованес завършва като брат си Тигран Академията в класа на Пламен Марков, но четири години по-късно. Ивайло Христов е асистент и на двамата Торосян. "Трябваше да се готвим по "Вишнева градина" - бяхме първи курс и се разделихме на три състава. Теглихме ролите от шапка, това се водеше първа репетиция. На следващата имаше състав и половина. Ивайло дойде и попита къде са другите. Тръгна си и каза, че който иска да работи с него, трябва да е сериозен. Оттогава никой не посмя да отсъства. Освен мен - на генерална репетиция на "Клас". Беше 10 декември, рожденият ден на Ивайло. Очакваше се от някаква телевизия да снимат откъс. Ролята ми беше да вляза, да кажа реплика и да изляза. Прецених, че има време и отидох да видя Милена, днес моя жена, а тогава гадже. Тя беше в клас "кукли" и учеше в съседната сграда. Говорим си с нея и по едно време се усещам, че имам представление! И оттам спринт! Обличам си дрехите, засилвам се и Тодор Близнаков, който играеше директор на училище, в този миг излезе от сцената и викна: "Свърши, моето момче". Реших, че ще се поклоня, нищо че не съм играл - ей така, за майтап. Близнаков ме спря: "Ще бъде много нагло". И не го направих. После отидох при Ивайло, който каза: "Къде беше, бе? Що не излезе?", а аз му отвърнах: "Заклевам се в целия арменски народ, че това няма да се повтори!". Той се засмя. Ето такъв е той - и строг, и много разбиращ. Друг да беше, щеше да се развика", спомня си Торосян. След време жена му Милена Ерменкова също завършва класа на Ивайло Христов.
Екшън в Академията
Когато Ованес кандидатствал, Пламен Марков казал на Тигран: "Ако брат ти не е добър, няма да го взема". "Приеха ме с компромис, изглеждах на 13. Мислеха, че чакам някого. И на 4-и кръг, когато всички се качихме на сцената, журито се шашна: "Кое е това хлапе?" Взеха ме с идеята да порасна", разказва героят от "Източни пиеси" и "Аве". Няма да забрави как веднъж с колегата му Атанас Найденов преживели истински екшън. Искали да репетират през нощта. По времето на Тигран нямало проблем, но при тях вече било "зависи" кой е на смяна. Така че изготвили план с фалшив ключ. Репетирали цялата нощ и на сутринта, преди да дойдат чистачките, излезли и пъхнали клечки от метли в ключалката - да изглежда, че някой е правил пакост. Дошли жените да почистят и видели, че не може да се отвори вратата. Момчетата хукнали надолу, но видели портиера насреща, а отзад вече слизали чистачките. Настанала истинска гонка, от която едвам се измъкнали, въпреки че Ованес си праснал ченето.
Разкази за аутсайдери
Ованес и колегите му Благой Бойчев, Милко Йовчев, Ивайло Драгиев са в основата на театрално сдружение "Реплика". Отначало възстановили дипломното представление "Белградска трилогия", след това заиграли и "Скъпа Елена Сергеевна" - първо в "Сфумато", а сега в кукления театър. "Ние, в "Реплика", искаме да даваме възможност на хора, на които не им се дава. Тъжно е талантливият да няма работа", категоричен е Ованес. По-късно към сдружението им се присъединил режисьорът Георг Жено и започнали с документален театър. Заглавията, заради които взеха голямата награда тази година от фондация "Стоян Камбарев", са "Истина отвъд полярния кръг", "Двама нещастни румънци, говорещи полски", "Ние сме боклуците от Източна Европа". Екипът е наясно, че хората тепърва ще свикват с театър в алтернативни пространства - сега играят в Червената къща, но имат вярна публика и всеки път идват все повече зрители. "Истината отвъд" разказва за аутсайдерите в Нурилск. Там живеят потомците на заточеници и болни от СПИН, приютени в санаториум. Помежду им има вражда. "Георг Жено и Юрий Клавдиев са интервюирали хората там и на основата на монолозите им пишат пиесата. Болният не е лошият", пояснява Ованес.
Двете дами на сърцето му
Ованес е щастливец и в любовта. С Милена Ерменкова се радват на малката Йоана, която рисува доста концентрирано и със замах. Не е ясно какво, но изглежда толкова мило! Веднъж татко й я завел на "Скъпа Елена Сергеевна" и тя издържала десетина минути. Затова си казал, че ще й допадне и "Кавказкият тебеширен кръг", в който играе Милена. Представлението му се сторило подходящо шарено за нея. Отначало двегодишната театралка гледала с отворена уста, но щом се появила майка й, взела да се радва: "Мама, мама".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
