Жените, вдъхновявали Патриарха на българската литература и красивите думи, които Иван Вазов пише за тях, ще оживеят на сцената на Народния театър в първата премиера след принудителната пауза – спектакълa „О, ти, която и да си...“
Представлението е част от кампанията по отбелязването на 170 години от рождението на народния поет, която белязва настоящия сезон на театъра, и е с участието на Параскева Джукелова, Биляна Петринска, Ева Тепавичарова, Радина Боршош и Ненчо Костов.
Премиерата е на 7 и 8 юли от 19:00 часа на Камерна сцена, а следващите дати са 29, 30 и 31 юли, и 5 и 7 август. Билети могат да се закупят на касите на театъра и онлайн.
Представлението, режисирано от Бойка Велкова, е лиричен колаж по стихове, писма и спомени на Вазов, който с много театрално въображение и почтителност се опитва да отговори на въпросите: Кои са обичаните, тайнствени жени, вдъхновявали поета? Какво е присъствието на Съба Вазова, майката, бдяща до края на живота си като орлица не само над своя първороден син Иван, но и над всичките си девет деца? Все пак се знае колко обичан и обичащ е поета – от първата любов с Катерина до залезната – към Евгения Марс, на която посвещава негласно антологията си „Люлека ми замириса“ през 1919 година. Несподелимата любов с покръстената туркиня Пеша в Берковица, на която Вазов дава поетичното име Зихра в едноименната, посветена й поема, и разтърсващата, съдбовна среща и двегодишно преживяно щастие с Пелагия в Пловдив са сред знаковите събития в лиричния разказ за поета, одухотворен от много негови стихотворения, откъси от писма и спомени...
Драматург на спектакъла е Мирела Иванова, костюмите са дело на Нина Пашова, музиката – на Теодосий Спасов, хореографията – на Мила Искренова, а фотограф е Елена Спасова.
Параскева Джукелова дава първоначалната идея за рецитал по любовните стихове на Вазов, а впоследствие с всеотдайното съучастие на мнозина замисълът се разраства и превръща в драматургичен колаж, изграден с много въображение и обич върху автентични откъси от писма, спомени и стихотворения на националния ни класик... От „В царството на самодивите“, както гласи заглавието на прочутата Вазова поема, написана, за да заглуши любовната мъка, попадаме в царството на вълнуващия, съкровен и мистичен вътрешен свят на поета.
Вазов започва да пише на 19 годишна възраст, вдъхновен от любовта си към Катерина, но повечето от стиховете от този период изгарят при опожаряването на Сопот. Някои оцелели, а също и написаните по-сетне в Русе, влизат в „Майска китка“. Много по-късно, чак през 1919 в личната му антология „Люлека ми замириса“ срещаме изградени, добре структурирани и овладяни интимни стихотворения. Самият той е бил повече от сдържан, лаконичен и дискретен относно личното си битие, за което циркулират само догадки, нездрав интерес към смъртта му и почти никакво разбиране за епохата, мисията, патриархалното възпитание и ценностната последователност, които предопределят огромната му, макар и трепетна от увлечения, влюбвания и вдъхновение самота.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
