Топ 10 от щуротиите на Ламбо

Стефан Данаилов, който трябваше да празнува 77, винаги с кеф е споделял за уникалните си приключения

Топ 10 от щуротиите на Ламбо | StandartNews.com

Фото Ани Петрова

1.   Като юноша бледен изхвърлих съученик от прозореца. На майтап, на майтап, ама момчето счупи двата си крака – мислех, че има сгурия на двора, но се оказа, че я били измели.

2.   В гимназията свирех на всичко – от флигорна до барабанче. Пеех в хора, участвах в  драм състава. Но не ми ли беше нещо интересно, казвах „Чупангелис“. 

3.   Баща ми, моят основен спонсор, искаше да уча право. За да не му скърша хатъра, се явих на изпит по история. Получих 2, 25.

4.   В Академията умрех да правя етюди с показване на среден пръст и с насиране в гащите от страх. Но постепенно простотиите, в които нямах равен, започваха да стават все по-малко.

5.   Пусках брада напук на всички, които не ме харесваха. Винаги съм бил убеден, че ми носи късмет. Веднъж баба ме спря на улицата и ми се развика: Веднага да я махате тази растителност от лицето ви – приличате на битник.

6.   С Найден Андреев за 4 часа създадохме „Без сълзи“.  Беше на баловете в Младежкия дом в Русе. Трябваше да изпея нещо. Поисках от библиотеката  томче със стиховете на Любов Левчев. Затворихме се в една от по-малките зали. Излязох пред публиката с лист в ръка – за да бъда сигурен, че няма да сбъркам нито една дума. След 48 часа цяла България пееше „Колко е лесно да бъдеш влюбен на 20 години...“  

7.   Аз съм първият частен артист в българския театър. През 1994-а пожелах да изляза от щата на Народния. Потискаше ме фактът, че присъствам в подобни таблици. 

8.   Бях единственият бизнесмен през 90-те, който плащаше стоката, преди да я получил и продал. Що безсънни нощи съм изкарал, докато се убедя, че от мен търговец на мръвки не става.  

9.   Вкарах два гола във футболен мач на актьори срещу певци. Що търчане беше, абе, голяма лудост. Но получих “Златната  обувка” от Иван Славков. Истински патък, намазан с бронз. Където и да отида, го мъкна с мен. Спомените са важни. И досега не съм изхвърлил огърлицата, с която играех Борис.

10. В четвъртия сезон на “Дело по съвест” моят герой Вергилио трябваше да се ожени и да целува булката. Валя до 11 вечерта. В полунощ спря и, айде, надуха маркучите. От водата ли да се пазиш или да се целуваш!

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай