-
Гастролът е обявен за „политическа грешка“ и пропада
Том Джоунс, който на 24 юни гастролира в Античния театър в Пловдив, е щял да изнесе рецитал на „Златният Орфей“ през 1971 година срещу символична сума. Генко Генов – прочутият шеф на култовия не само у нас, но и в целия соцлагер и из Европа музикален фестивал, успява след продължителни кандърми да уговори легендарния певец да излезе в Летния театър на Слънчев бряг срещу мизерните 2500 долара. Всъщност сумата стига само за хонорарите на пианиста и диригента му, а самият крал на шлагера се навива да хване микрофона без пари. Шесто управление обаче бди – и, естествено, блокира акцията. Но Генко разбира за това вече в кабинета на Леда Милева – тогавашния генерален директор на националната телевизия. Тъкмо заради поста си тя е и заместник-председател на организационния комитет на „Орфея“. „Беше през зимата и въпреки студа, хукнах към „Сан Стефано“ без палто – толкова бях щастлив от успеха си с Том Джоунс. Бързах да съобщя радостната вест на Леда Милева. Тя реагира с уплаха и веднага позвъни в ЦК на БКП – на Крум Василев, който завеждаше отдел „Изскуство“. Разговорът беше много странен. Милева настояваше, че Том Джоунс е
прекалено голяма фигура
в световната естрада и неговото участие ще бъде политическа грешка. Василев явно не беше съвсем съгласен, но тя продължи да настоява, че Том Джоунс не бива да бъде канен. След няколко минути ми заяви: „Ето, и другарят Василев е съгласен“, макар да бях свидетел на диалога им и на неговите опити да я склони да помисли по въпроса. Бях като попарен. Знаех, че тя искаше да ме отстрани от „Орфея“, защото съм „идеологически неукрепнал“ и „неясен безпартиен“. Какво можех да направя повече? Отидох си“, пише Генко Генов в мемоарите си.
Както се знае, Том Джоунс много по-късно обира за първи път овациите на българските меломани. След финалните бисове при предишните си гостувания в НДК и в „Арена Армеец“ той казваше съвсем сериозно: „Само трябва да ме помолите – и ще дойда пак“.
Том Джоунс досега има регистрирана единствена пауза в уникалната си кариера – през 2016-а, когато почина съпругата му, той отмени предстоящите си концерти. След смъртта на Мелинда Роуз Удуърд, с която имаха 59-годишен брак, временно се отдаде на скръбта си, но не след дълго сподели в социалните мрежи, че само музиката може да го измъкне от емоционалната дупка и че е пеенето е най-точната терапия, а подкрепата на феновете повдига духа му. Плътно до Том Джоунс е синът му Марк, който е и негов мениджър. Звездата не говори за незаконния Джонатан, роден през 1987-а от кратката му авантюра с модела Катрин Беркери. Преди няколко години Джонатан помоли родителя си за среща чрез таблоида "Сън". "Когато казвам на хората кой е баща ми, те мислят, че лъжа. Искам да се видя с него поне веднъж. Просто да чуя как произнася името ми, ще е толкова вълнуващо", каза преди петилетка Джонатан, който тогава се пробваше да пробие в шоубизнеса, а сега се говори, че е стигнал до приют за бездомници.
Том Джоунс винаги е твърдял, че никога не би заменил съпругата си с която и да е друга жена, изпречила се на пътя му. „Тя беше и остава любовта на живота ми“, категоричен е и до днес 79-годишният чаровник. Уелсецът, чието рождено име е Томас Джон Удуърд, и Линда, както я наричат близките, се женят през 1957-а, месец преди раждането на Марк. И двамата са деца – на по 16 и 17. Всички са против сватбата им, но те се венчават. През следващите 6 десетилетия са неразделни, въпреки че бесният темперамент и
еротичният тембър
на Том Джоунс въздействат магически на жените и той няма как да се закълне, че е останал безразличен към прелестите им. Но в срещата между бъдещия мега ас на поп музиката и избраницата му наистина има нещо съдбовно. Те се запознават, когато са на по 12. По това време Том е болен от туберкулоза и докато се лекува, рисува и слуша музика. Прехласва се по девойката и без проблеми я прелъстява, когато тя е едва на 15. За да издържа семейството си, Том става бачкатор във фабрика за ръкавици, като в малкото си свободно време помага и на строителна бригада. След като Марк се появява на бял свят, става ясно, че Линда повече не може да бъде майка. И затова хвърля всичките си усилия, за да помогне на Том, който вярва, че трябва да пее. Първите му прослушвания завършват с провал. Той е адски отчаян, докато жена му е убедена, че е задължително да продължи. През 1967-а той най-после излиза на сцената, където го представят като миньор от Уелс. Том действително е слизал в мината при баща си, но нищо повече. След триумфа със “Зелените поля на моя роден дом” - хитът, който от раз продава един милион копия, семейството се мести в Лондон – в нова и разкошна къща, която наистина се превръща в крепост за Линда, зад чиито стени тя затваря ревността си. Защото Том се впуска на пълни обороти в сладкия живот, осигурен му от славата и парите. А на Острова винаги се е говорело, че сексуалният апетит на певеца в онази епоха е не по-слаб от гласа му. Все още из кралството циркулират легендите, че хиляди мадами са му изпращали по пощата сутиени и бикини. Но идолът, който се справя отлично с ролята си на прелъстител, винаги се прибира вкъщи при Линда. Скандалите са гръмотевични. Отчаяната съпруга го обвинява във всички земни мачовски грехове, а той й отвръща, че прави всичко заради благополучието на семейството. Вярно е, че Линда носи бижута за много хиляди, но никога не е била съгласна да плати другата цена за тях, са казвали близки на двойката. „С нея винаги сме си приличали. Затова и бракът ни оцеля – най-вече заради идентичното ни чувство за хумор“, коментирал е уклончиво Том Джоунс. Затова пък в кариерата си няма една грешна стъпка. През 1963-а става фронтмен на групата Tommy Scott and the Senators, с която свирят в нощни клубове в Уелс. Там го открива и Гордън Милс, който после става негов мениджър. През 1964-а му осигурява договор със звукозаписна компания. Истинският успех за Том идва още с втория му сингъл "It's Not Unusual". През 1967-а за първи път пее във "Фламинго" в Лас Вегас. Албумът от 1999 година Reload се харчи
в 5 милиона копия
и е от най-търсените в дискографията му. Супер парчетата му Sexbomb, Kiss, It’s Not Unusual, Delilah, What’s New Pussycat, I’ll Never Fall In Love Again и If I Only Knew разкриват феноменалния му талант да експлоатира всички стилове. Елизабет Втора му дава рицарско звание и титлата "сър" за заслуги към музиката на церемония през 2006 година. Според статистиката на Sunday Times състоянието на Том Джоунс възлиза на 213 милиона долара.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
