Тодор Георгиев е звездата от "Гласът на България" и "Африка: Звездите сигурно са полудели", който търпеливо и с много страст развива музикалната си кариера.Тодор свири на тромпет, пиано, китара и малко на барабани, преизпълнен е с енергия и ентусиазъм. Интересува се от история, археология, литература, кино, телевизия. Любознателността му към света го довежда до специалността "Масови комуникации" в Нов български университет. Но над всичко стои любовта му към музиката.
"Невъзможно е да обобщя 2013-а. Миналата например правих това, което правя от край време - да пиша музика, да се опитвам да събера група, да изкарам музиката си наяве, но нищо не се случваше. И в следващия момент дойде "Гласът на България", финалите бяха в началото на 2013-а. А пък след това направих и няколко записа", прави равносметката Тодор. След финалите той записа първата си песен "Едно на нула за моа". Текстът е на Рейчъл Роу, дъщерята на Камелия Тодорова, а по музиката работи със Светлин Къслев. "За първи път ми се случи, докато пътувах в колата си, да пусна радиото на напълно случайна станция и да чуя гласа си. Беше уникално изживяване", спомня си той най-радостния момент. Запечатва го, като прави клипче с телефона си. В първите седмици на 2014-а Тодор ще пусне и втората си песен "Не вярвам", която вече е записана. "Тази си я харесвам много повече от първата, защото текстът разказва преживявания от живота ми, докато първата не беше свързана с нещо конкретно и с мен", казва Георгиев. В текста има преплетени няколко истории, една от които напомня на младия изпълнител за последната му романтична връзка. Записва песента само за четири часа в студиото. "Просто тази песен извира от мен", доволен е. Радостин Събев-Шошо ще заснеме клипа, в който ще има екшън, любовни сцени и красиво момиче.
"Любовта е една гонитба. Гоним се, намираме се, спираме се, търсим се", казва Тодор и цитира Ричард Бах: "Истинските любовни истории никога не свършват". Той разказва, че този му романс в момента е в застой, но вярва, че все някога ще си намери продължението. Признава обаче, че донякъде има вина за неприятно стеклите се отношения, защото самият той дълго време е бил незаинтересован. "Отдръпването беше нормално. В живота така става - когато сбъркаш нещо, ти се връща по някакъв начин. Но вярвам, че ако в съдбата е написано нещо да се случи, то ще случи. Определено всичко е зависимо от действията ни. Но вярвам, че има и моменти от живота, които са предопределени. Такива неща, които идват, за да ти дадат урок, и такива, които идват след това, и си готов да ги посрещнеш", разсъждава Тодор.
Той вярва безпрекословно в голямата любов. "Хората, които са изградени от емоции, имат нужда повече да дават любов, отколкото да получават. И това е проблемът понякога, защото хората те предават рано или късно", мъдрува Тодор. Романтичен е до болка и макар че вече е осъзнал емпирично, че това носи много главоболия в днешния свят, е твърдо решен да си остане такъв. "Макар да носи негативи, романтизмът носи и текстове и песни", казва той. Спомня си, че именно подобни силни чувства го инспирират за първата му авторска песен "Страх". Написва я на 18 години и я изпълнява с една от групите си, които създава, докато е ученик в Музикалното училище. С парчето дори стига на второ място в конкурса на Д2 "Голямото междучасие". Неин запис все още може да бъде намерен в vbox7.com.
Тя е инспирирана не само от горящата музика в него, но и любовта, която го спохожда за първи път в училище. "Тогава си мислех, че ако намеря момиче, в което да се влюбя, ще се оженим и ще бъдем цял живот заедно", смее се над наивността си Тодор. Когато обаче разбира, че това почти не се случва в живота и започва да изпитва чувства и към други момичета, изпада в депресия. Чувства се като предател. "Чудех се изобщо как е възможно това", възкликва той днес. Оттогава му остава урокът, че чувствата са променливи, но не и сладостта от претворяването на тези чувства в изкуство. "Оттогава всяка песен, която напиша, е свързана с нещо, а не просто е така. Музиката и текстът винаги са свързани и идват заедно", споделя Тодор.
Андрей Баташов е неговият учител, ментор, приятел и мъжки пример. Той го запознава с руските класици и "Бийтълс". Често си ходили на гости. В един такъв случай Баташов чува от вратата, че Тодор свири на пианото "Little Help from My Friends", втурва се в стаята му и започва да пее заедно с малкия си приятел. "Той беше аристократичен, готин, голям човек. Покрай мене се държеше като тийнейджър. Учеше ме на ритъм и свирихме заедно на китара. Беше с мене и когато за първи път се сблъсках с раздялата с момиче. Казваше ми, че любовта пак ще се върне. Той ми помогна да разбера, че е по-важно да страдаш за чувството, отколкото за конкретния човек", разказва Тодор. Всъщност Баташов е човекът, който го задържа в България, защото след гимназията той упорито иска да емигрира. Андрей му казва първо да изгради кариера тук и след това да си търси късмета по света. Признава и че смъртта на Баташов е най-тежкият момент в живота му, след който пораства и става мъж. Сега често ходи на гроба му и му поднася задължително бели цветя. "Той се сблъскваше с толкова злоба и завист, но душата му беше бяла", констатира той.
Музикалният талант на Тодор се е проявил още от много малък не само когато търчи с метла китара из хола, но и докато пее в детски хорчета. Със силната си подготовка в 20-о училище успява да влезе в Първа английска гимназия, така и обаче никога не я завършва. Виновна е диригентката на духовия оркестър на школото, която набира хора. Тодор веднага се записва и се захваща с тромпета и това е преломът, след който всичко се променя. Приятелят му Асад, синът на Хайгашот Агасян, постоянно пък му разказва за Музикалното училище и колко готино е там. Така без много чудене Тодор решава, че ще напусне Първа английска само след една година, за да кандидатства при музикантите. Съобщава новината на майка си с есемес, докато тя е в Германия по работа. Макар и сериозно шокирана, тя все пак подкрепя сина си. Успяват да му уредят прослушване при проф. Атанас Дюлгеров. "Свирих дотогава абсолютно аматьорски. Той ми направи няколко прости музикални теста и реши да ме приеме в класа си. Беше ми като баща в училището", връща лентата Тодор. Не само това е достатъчно за приемането му обаче. Тъй като трябва да приравни изпити, му се налага за три месеца да научи солфеж и пиано. "Беше много трудно сега като се замисля. Но много бях запален и така е до днес. Музиката гори в мене. Често младите музиканти допускат грешка - считат я за математика. Музиката обаче е поезия", казва Тодор.
В музикалното училище му предстоят много приключения. Вместо класически партитури той мъкне в чантата си автобиография на Ник Мейсън, барабаниста на "Пинк флойд". В сериозен идеологически сблъсък е с учителката си по пиано, при която отказва да учи. Тогава той е посветен на китарата, а с момчетата, с които свирят, правят трибюти на "Пинк флойд" и "Ред хот чили пепърс".
С една от групите си "Синърджи" дори ги канят да свирят по клубове. Момчетата обаче порастват и се пръскат по цяла Европа, а Тодор решава да се захване с работа, от която да изкара пари. За кратко е асистент в телевизията. "Това беше голямата ми грешка, защото загърбих музиката. Започнах да губя себе си. И реших да напусна. Беше много тежък период, може би именно защото престанах да бъда себе си. Накрая си казах: Стига толкова. Отивам на кастинг за "Гласът на България", разказва Тодор.
После го канят за "Африка: Звездите сигурно са полудели", за което се съгласява веднага. Единственото му условие, за да замине, е да му разрешат да си вземе китарата, без да мисли за неудобствата и опасностите. "Когато лагерът ни беше заобиколен от лъвове, разбрах колко яко нещо ми се случва", спомня си Тодор. В шоуто той се сприятели с Георги Тошев, който го взе под крилото си, и с Юлиян, който му остава един най-близките хора и до днес. Признава, че понякога е реагирал доста емоционално, например в комуникацията си с Милена, която често му правеше забележки за песните, които свири. "В един момент тя започна да се заяжда за всичко, а не беше права за нито едно от нещата. Юли тогава го нямаше и аз се почувствах много изолиран. Не намерих сила в себе си да се изправя и да се защитя, защото никой не ме подкрепи. Тогава исках и да напусна шоуто", спомня с горчивина Тодор.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
