Неделя,

Тодор Колев се състезава с Ал Пачино в Карлови вари

От: Албена Атанасова -
A
A
A

„Никога не съм бил достатъчно глупав, за да се изживявам като оптимист“, казваше Тодор Колев.  Големият актьор, който на 26 август можеше да празнува 80, остана реалист до финала на земните си приключения. Българският Чарли Чаплин си отиде на 73 – и колкото да звучи като клише, мястото му в киното, театъра, телевизията и музиката наистина и безнадеждно остава празно. Дори в зенита на бляскавата си кариера коментираше с тъга: „Всеки да си оре неговата нива. Борих се достатъчно – каквото можах, направих. Време е младите да дойдат и да се пробват. Човек трябва да знае кога да спре. Това е много важно. Драматичен съм, защото такова ни е времето, такъв ни е животът“.  В последните години от земното си битие Адама беше отчаян от бездарниците и интригантите в гилдията, от липсата на вкус у публиката, от евтините пошлотии в афиша. „В България открай време властва лош навик – никой не го е грижа. Най-голямата ми илюзия се оказа, че изкуството може да помогне за промяната. Но никой не може да излъже живота – въпреки че е пълно с фалшиви герои, които не се осъзнават в този смисъл. Най-печалното е, че не умеем да се състезаваме, а искаме да побеждаваме“, съжаляваше той за „устойчивия“ ни национален модел. И концентрираше цялата немощ на интелекта в единствено изречение: „Днес няма кой да напише пиеса като „Човекоядката“, вече няма автори като Иван Радоев“.  Но беше категоричен, че актьорите успяват да отсрамят арт съсловието. „Те са действителните ни таланти – въпреки че никога не са получавали това, което им се полага. А американските продукции им плащат колкото на обущарите в Холивуд. Затова не им обръщам внимание – въздухарска работа. А ние сме професионалисти – всичко друго може да бъде спорно, само това – не. Когато Луиджи Перели дойде да снима „Дело по съвест“ у нас, остана изумен и възхитен“, споделяше Тодор Колев, изиграл десетки роли в комедии и драми. Самият той определяше като най-трагичен образ пред камерите своя криминален инспектор в „Смъртта може да почака“ на Евгений Михайлов. „С удоволствие приех огромното предизвикателство, за да докажа, че е по-лесно да разплачеш зрителите, отколкото да ги разсмееш“, беше искрен асът в седмото изкуство. Той никога не е крил, че е много голям късметлия в този „бизнес“. Когато Николай Волев се чуди кой да бъде „Двойникът“ – тоест братовчедите Деневи - се колебае между Ицхак Финци и Тодор Колев. Режисьорът доста дълго наистина е раздвоен – първият е супер заради завършеното си излъчване на научен работник, а вторият е супер заради дарбата си да влезе в кожата на страхотен бакалин.  И той влиза – въпреки че току-що са му правили операция на скъсан минискус и в някои кадри дори понакуцва. През 1981-а Адама получава наградата на фестивала във Варна, а на международния форум в Карлови вари неговите Деневи го извеждат на върха, където се състезава с Ал Пачино за актьорския приз. Друг - вече натурален италианец, Нино Манфред пък праща бутилка уиски, след като озвучава на родния си език Пурко от „Господин за един ден“. Тодор Колев получава още едно значимо признание за персонаж в лента на Волев. След прожекцията на фестивала в Гренобъл френска критичка казва: „Когато си отиде Виторио де Сика, решихме, че с него си е отишла и елегантността на комедията. Но дойде човек от далечна източна страна, за да ни покаже, че елегантната комедия все още някъде съществува“.      

    

Всъщност първата главна роля на Адама е в „Последният ерген“ на Володя Янчев. За малко да се размине с нея, защото Христо Сантов, тогавашният шеф на Киноцентъра, е против толкова сериозен театрал да се чапрази в комедия.  Володя Янчев, който по-късно ще направи истинския хит „Топло“, е толкова бесен от опита да блокират проекта му, че е готов да вдигне скандал чак в ЦК на БКП. Но перипетиите не спират до тук – Павел Писарев, който е партийната „шапка“ на Киноцентъра, лично сяда да премонтира някои сцени, които не му „харесват“.  А Тодор Колев, който никога не си оставя магарето в калта, директно го пита защо си е позволил да се меси в творческия процес. БКП-велможата изригва във възмущение от неудобния въпрос, но не дава логичен отговор. Лошите са другото амплоа на Тодор Колев. Никола Корабов го вика за „Иван Кондарев“, а Адама до последно помни снимките на историческата драма, защото едва не губи живота си след един от работните дни на терен. Тогава една вечер го връщат в София, защото на сутринта има репетиция, а после и представление. При чешма на Витиня шофьорът пропуска да дръпне ръчната спирачка и автомобилът със спящите в него Тодор Колев и Иван Несторов поема към близката пропаст и двамата успяват да скочат в последния момент. Адама е „лош“ и в „Един миг свобода“ на Иванка Гръбчева – поручик от жандармерията. Докато снимат в затвора, му показват убиеца на Сашо Сладура.  

На Тодор Колев не му липсват приключения и в музиката. Той разказва в мемоарите си, че първият му албум – две големи плочи – доста време чака да бъде пуснат. Излиза след обаждане на Стоян Михайлов, с когото Адама почти не се познава, но висшият БКП-функционер безкрайно го уважава. През 2002-а пък беше премиерата на „Най-доброто“, изпято за 25 години. Тогава Тодор Колев разказа пред „Стандарт“, че пише текста за „Как ще ги стигнем американците“  на връщане от турне. „Оркестърът продължи към София – по принцип винаги съм обичал да шофират сам. Спрях колата на паркинг след Перник. Идеята вече беше узряла и думите сами тръгнаха. Написах ги на листче. В онези години човек не се страхуваше в тъмното. Атмосферата по шосетата беше по-друга. Прибрах се бързо в къщи и пуснах „Лет ит би“ на „Бийтълс“, чиято музика реших да използвам и работата стана. „Автобиография“ пък се „пръкна“, докато с Борис Христов отивахме на гости в провинцията. По целия път му тананиках и пеех. Той хареса текста и аз щях да се спукам от гордост, защото много харесвам неговата поезия. Борето високо оцени моето чувство за хумор, играта с циганския словоред страшно му допадна. Много съм благодарен, че ми позволи да превърна в песен неговото стихотворение „Петима музиканта“. „Малката“ също е с дълга история. Канех се да я направя 20 години. Беше ми в главата. Но уж всичко ми беше ясно, но все не сядах да я довърша. Накрая се реших – платих си целия масраф и я записах в студио. Само и само да се освободя от нея. Сюжетът е следният: солиден мъж се влюбва в младо момиче и се женят. На финала тя го застрелва. Той пада и кашляйки прошепва: „А аз си мислех, че тя е малка“ – страшна драма“. 

Първото си шоу Адама завихря, докато е в детската градина в родния Шумен. Покатерва се по стъпалата в основното училище – рецитира безумно стихотворение, в което се кани да убие Хитлер и извисява гласче за песничката „Окей, Америка е тук“. Вече в прогимназията е дежурен в литературно-музикалните програми, тъй като свири чудесно на акордеон и цигулка. Докато другите танцуват във физкултурния салон, той пее все още разрешените през 50-те парчета на Бил Хейли.                

Тагове: Тодор Колев 80

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички