Мениджърът на „Сезони“ Маргарита Видралска с художника и поетесата
Лирика върху камък, емоция върху емоция, мъдрост върху мъдрост – това е експозицията „Хайку-следи върху глината“ с работи на скулптора Тодор Димитров и стихове на Александра Ивойлова. Необикновеният дует създава истинско удоволствие за очите, ума и духа в столичната галерия „Сезони“. Чудесното преживяване действително е двойно – думите догонват ваятелството и обратното. Творбите, които отразяват характера на Тодор Димитров, се опитват да разнищят връзката между пластиката и словото - чрез паралелното съпоставяне между форми и хайку стихове. Моделираните коне, ключове, женски лица напомнят за изгубеното време – хипнотични моменти, внезапно изплували от подсъзнанието. Няма съмнение, че това са само някои от мистичните видения, присънили се на артиста. „Дали това е Хайку? Следва действие на ръцете. Така построявайки обем върху обем, се получават въпросните обекти. Изпечени при 1100 градуса, те се насищат с материалност, присъстват в реалното пространство, виденията стават истински“, казва Тодор Димитров, който не е вложил в тях конкретна знаковост или символика. Ако все пак някой открие, то тя е привнесена от самия него. Ето какво още споделя художникът. „Изкуството е начин да спасим идеите си. Спасяваме ги от другите, от самите нас и от забравата. Нека да спасим една идея – поезията на формите или формите на поезията. Каква е връзката между словото и пластиката? Това разбира се, не е изобразяването. Може би има подсъзнателна структура, някаква формула, обща и за двете. Образът на мига, енергията на преживяното, трайността на прозрението. Това са трите принципа на Хайку поезията. Прекрасните стихове, които сподели с мен Александра Ивойлова носят точно този характер. Така се роди идеята да се покажат паралелно и в съзвучие две форми на едно и също състояние – вглъбеност, медитация и прозрение“.
В изложбата водеща е идеята за сетивността при възприемане на формите, повлияна от принципите на Хайку-поезията. „Древната практика на японското изкуство дава своеобразни принципи за наблюдение, възприемане и съпреживяване на света, които ни заобикаля. Човек наблюдава, докосва обектите, усеща присъствието им, тяхната тежест и материалност, осъзнава хармонията и своята принадлежност към нея. Триединството, включващо наблюдаващия, наблюдаваните обекти и космическото начало в тях се отразява и в най-дребните детайли. В капката вода се отразява вселената. Простите форми с тяхното осезаемо присъствие и синтетичност дават възможност на артистично настроения ум за огромен потенциал от интуитивни тълкувания. Това е взаимовръзката между сетивното възприятие и митологичното преживяване“, твърди Тодор Димитров.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
