Властелинът на фентъзито загуби битката с Алцхаймер
"НАЙ-ПОСЛЕ, СЪР ТЕРИ, ТРЯБВА ДА ВЪРВИМ". Така беше обявена кончината на великия писател Тери Пратчет в профила му в Туитър. Това е реплика на Смърт, един от основните му герои, който разговаряше с останалите винаги с главни букви.
Британският писател си отиде на 66 години след дълга битка с Алцхаймер. Пратчет издъхнал в дома си, обграден от своето семейство.
"Светът загуби един от най-светлите си и остри умове. Със своите над 70 написани книги Тери е обогатил света, така както много малко хора преди него", се казва в официално съобщение на издателя на Пратчет, Лари Финли, разпространено от световните агенции.
И наистина изказът на Пратчет беше като манна небесна за верните му фенове. Те чакаха с нетърпение поредната история от Света на Диска.
Таткото на куп супер пълнокръвни образи като Сам Ваймс, Ринсуинд, баба Вихронрав се появява на бял свят в селцето Форти Грийн, което сега е част от Бейкънсфийлд, графство Бъкингамшър, на 28 април 1948 година. Той е единствено дете на Дейвид и Ейлийн Пратчет. Записват го да учи във висше техническо училище в Уайкъмб. Тери е на 13, когато за първи път публикуват негов разказ "The Hades Business" в училищното списание през 1961 г., а през 1963 година - в професионално издание. След това се заема с журналистика.
Пратчет, който помага на милиони хора да си "подострят" ума с книгите му, прави първия си пробив през 1968 година, докато все още работи като журналист. Той отива на интервю с Питър Бендър Ван Дюрен, съдружник в малка издателска компания. По време на срещата Пратчет споменава, че е написал роман. Те го издават, а той сам рисува илюстрациите - така се появяват "Килимените хора".
А първата книга от поредицата "Светът на Диска" - "Цветът на магията" излиза през 1983 година. Оттогава издава средно по две книги на година, които са малко за поклонниците му, искащи още и още невероятни приключения.
Хуморът, казваше той, е сериозна работа. Сладката ирония и странните същества, които извикваше на белия лист, са пиршество за душата на фентъзи почитателите. Истински ентъртейнър в писателския занаят. Сред колоритните образи е джуджето Веселка Дребнодупе, върколачката Ангуа, тролът Детритус, всички те от Стражата на град Анкх Морпорк. А шефът им е нещо като ченгето Джон Маклейн от "Умирай трудно" - капитан Сам Ваймс, готов да хукне и разпердушини всяка несправедливост в любимия му град.
В съавторство с Нийл Геймън написа "Добри поличби", където ангел и демон имат странно порядъчни взаимоотношения.
Личен живот
Пратчет се жени за любимата си Лин в същата година, когато издава "Килимените хора". Местят се да живеят в Съмърсет, а през 1976 г. се ражда дъщеря им Риана, която също става писател.
Тери е известен с тъмните широкополи шапки. Затова го наричат и градски каубой.
Казва за себе си, че е хуманист, и е виден поддръжник на идеята. На 31 декември 2008 г. става Рицар на британската империя.
През август 2007 той е погрешно диагностициран с лек инсулт, който е повредил дясната част на мозъка му. Но през декември същата година Пратчет поства в профила си в социалната мрежа, че страда от рядка форма на Алцхаймер, която е заблудила преди това лекарите. При нея области в задната част на мозъка се свиват и сбръчкват. В интервю по радиото той призовава верните си фенове да гледат на нещата бодро и уверява, че възприема това философски и с оптимизъм. По време на литературен фестивал в град Бат следващата година признава, че му е трудно дори да дава автографи. Дарява 1 млн. долара за изследвания на болестта, но казва, че той, както и мнозина други ще бъдат твърде далеч, когато лекарството бъде изобретено.
"Веднъж аз чух баща ми да говори с мен, докато бях в градината. Но това по-скоро са били спомени от него. Нещо става в главата ми. Това не е свързано с Бог, а някъде около мястото, където боговете идват", споделя писателят.
Известен е като запален геймър. Винаги носи със себе си лаптоп, за да може да пише. Увлечен е по естествената история и притежава парник с хищни растения. Пратчет е член на фондацията за защита на орангутаните на Албиона. Неслучайно един от най-популярните му герои е Библиотекаря орангутан в Невидимия университет. Той всъщност е вълшебник, който се трансформира в маймуна по време на магьоснически инцидент и решава да си остане в това състояние на тялото, защото така му е по-удобно да работи.
През 2010-а Пратчет става професор към колежа "Тринити" в Дъблин.
За занаята
Пратчет казва, че за да пишеш, трябва и да четеш интензивно, до точката на кипене.
Описва писането като трудна работа и желаещите да я практикуват трябва да "направят граматиката, пунктуацията и правописа част от живота си". В началото на кариерата си пише и хорър книги, но с годините остава верен на фентъзито.
"По-лесно е да огънеш Вселената около историята", усмихва се той. "Фентъзито не е само за магьосници и глупави пръчици. То е да видиш света в нови посоки", твърди писателят. И се шегува: "Откакто съм добре платен, феновете ми са "всичко" за мен".
Поредицата "Светът на диска" има 40 романа, преведени на 37 езика. От тях са продадени повече от 55 милиона екземпляра. Откакто преди 7 години Пратчет обяви, че е болен от Алцхаймер, издаде пет нови произведения. Историите му са превръщани и във филми, и във видеоигри. "Светът на диска беше за него двигател, с който иронизираше реалния. Правеше го толкова брилянтно, с високи умения, огромно чувство за хумор и постоянно изобретяване на нови неща", казват за него критиците.
А и нали си знаете, светът всъщност е Диск. Той плува през космоса, поставен на гърбовете на четири слона, които пък стоят на гърба на гигантската костенурка А'Туин. А се носят предания, че някога са били пет. И че с петия се е случило нещо.
Култови цитати от книгите му
- Винаги си избирай по-голям враг. По-лесно се улучва.
- Казват, че обратното на шума е тишината. Това не е вярно. Тишината е само отсъствие на шум.
- Автентичната тъпота всеки път надминава изкуствения интелект.
- Фантастиката и фентъзито са като спортен уред за мисълта - не могат да те отведат никъде, но тренират мускула, с който можеш да стигнеш навсякъде.
- Гравитацията е навик, от който е трудно да се откажеш.
- Свободата понякога е убийствено преживяване.
-----
Бе забелязал и известна прилика между секса и готварското изкуство. Хората се увличат и по двете, понякога си купуват дебели книги, пълни със сложни рецепти и занимателни картинки, и огладнеят ли достатъчно, започват да творят невероятни пиршества... във въображението си. А за вечеря се задоволяват с пържени яйца и картофки, стига да са свястно приготвени и да има малко салатка от домати.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
