Теодора Димова с „Христо Г. Данов“

Голямата награда е за цялостен принос към националната книжовна култура

Теодора Димова с „Христо Г. Данов“ | StandartNews.com

Теодора Димова е тазгодишният носител на голямата награда „Христо Г. Данов” за цялостен принос в националната книжовна култура. Престижното отличие й бе връчено от министър Боил Банов на официална церемония в къща музей „Христо Г. Данов” в Пловдив в рамките на инициативата „Пловдив чете”. „За мен е чест, че връчвам юбилейната, двадесета голяма награда на високо ценен не само в България роден автор”, каза министър Банов. „Един писател се познава не по това какво пише, а по онова, което не си позволява да пише”, отбеляза Теодора Димова. С тези думи тя призова да не забравяме отговорността, която носим пред нашите предци. Сподели, че е силно развълнувана и трогната не само от високото признание, но и от факта, че се намира на метри от мястото, където нейният баща Димитър Димов е написал романа „Тютюн”, вдъхновен от атмосферата на Тютюневите складове. Теодора Димова е автор на 9 пиеси, сред които са „Без кожа”, „Змийско мляко”, „Кучката”, „Любовници”, „Невинните”, играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите й „Емине”, „Майките”, „Адриана” и „Марма, Мариам”. През 2006 г. „Майките” спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. „Адриана” е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. „Марма, Мариам” спечели Националната награда „Хр. Г. Данов” за българска художествена литература. Романът на Димова „Влакът за Емаус” (2013) спечели наградата за проза на портал „Култура” за 2014 г. Последната й книга - повестта „Първият рожден ден”, излезе в издателство „Сиела” в края на 2016 г.

В тържествената церемония  участва и председателят на журито, зам.-министърът на културата Амелия Гешева, която връчи наградата в категория „Издание за деца”. Сред официалните гости на събитието бе Божана Апостолова, създател и съучредител на инициативата „Пловдив чете”.  Членовете на журито - Александър Държиков, зам.-кмет на Пловдив, д.н. Силва Хачерян, началник отдел „Регионални дейности” в МК, професор Светлозар Игов,  доцент Пламен Дойнов, Георги Ангелов – тв водещ и преводач, д-р Иван Александров - директор на Регионална библиотека „П. Р. Славейков” – Велико Търново, доц. д-р Регина Далкалъчева - художник, Димитър Христов, писател и преводач избраха победителя сред номинираните на последното си заседание в дома музей „Христо Г. Данов” преди самата церемония.

Престижната награда се присъжда ежегодно за принос в националната книжовна култура. Насочена е към всички творци, свързани със създаването и популяризирането на книгата - автори, преводачи, издатели, художници, критици, библиотечни дейци, книгоразпространители. Неин обект са всички жанрове в областта на литературата - художествена литература, хуманитаристика, литература за деца, електронно издаване и нови технологии. Наградата е малка пластика, диплом и парична сума. Националната награда „Христо Г. Данов” е учредена през 1999 г. от Министерството на културата и община Пловдив във връзка с провеждането на „Европейски месец на културата”. Oтличията по традиция се връчват на официална церемония в Стария Пловдив в къщата музей на Хр. Г. Данов.

Наградени в отделните категории са Чавдар Ценов - за романа „Накъде тече реката“ („Жанет 45“), Лиляна Табакова - за превода на „Бестиарий“ от Хулио Кортасар („Агата-А“), Веселин Методиев - за книгата „Един много добър човек: Константин Стоилов и политическата добродетел“ (НБУ), „Колибри“ - за поредица от книги за деца от Валери Петров, „Лист“ - за поредицата „Детски шедьоври от велики писатели“, предаването „Артефир” на програма "Христо Ботев" на БНР, Регионална библиотека „Христо Ботев“ - Враца - за уебсайта „Карта на времето – дигитален архив на област Враца“, изграден по проект „Карта на времето”, Регионална библиотека „Партений Павлович” - Силистра - за проекта „Е-портал на паметта и знанието – маршрути на историческата памет, живото културно наследство и европейските знания”.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай