„Аз съм най-свободният художник на света. Както ме е учил баща ми - не се съобразявам нито с парите, нито с финансирането, нито с обстоятелствата. Още по-малко – с политиката. Всеки художник, който сервилничи пред политиците, спира да бъде художник. В политиката всичко е на плейбек – политиците са буфосинхронисти, които само си отварят устата. Това е в световен мащаб. А в България е такава криза, че дори не ми говори - защото тъгата ще се превърне в меланхолия, което не е добре. А аз съм позитивен човек и вярвам, че ще се оправим. Затова призовавам всички сънародници: Дръжте се, не се предавайте – сритайте им задниците, ще победим, ние сме по-умни от тях и сме повече. Сигурен съм, че след 50-60 години, когато умре и последният човек, свързан с комунизма, България ще бъде прекрасно място за живеене“, каза Теодор Ушев пред Би Ти Ви. Световноизвестният художник, режисьор и аниматор, чиито нов филм току-що получи поредна награда – този път от фестивала в Билбао, утре ще представи творбата си на специална прожекция в НДК. 8 години и 15 000 рисунки за заложени в лентата по едноименния роман на Георги Господинов. Преди „Физика на тъгата“ публиката ще види и ще чуе „Четирите годишни времена“ – четири филма по четирите концерта на гения Вивалди на четиримата най-известни аниматори в света, според анализ на Токийския университет на изкуствата. Анна Будинова рисува „Пролет“, Прийт и Олга Прян – „Лято“, Ацуши Вада – „Есен“, Теодор Ушев – „Зима“. От Япония пристигна специален екип с уникален софтуер, при който инструменталистите от „Кварто квартет“ със солист цигуларя Иван Пенчев следват художниците и се получава пълна синхронизация между анимацията и музиката. Изображението буквлано се движи под вълшебните звуци от лъка на Иван Пенчев.
Ето какво още сподели Теодор Ушев. „Много се вълнувам, треперя, не мога да спя от два дни. За мен това е най-важната прожекция. Досега всички преминат много добре, хората се вълнуват – което също е изненада, защото филмът е много професионален, много личен. Той е капсула на времето за моята генерация – вкарал съм в нея всичко, което ни вълнува. Но публиката в България е най-критичната, трудно можеш да я излъжеш. Исках да дойда тук, за да ми набият шамарите, да ме свалят на земята и да продължа напред“. Ушев разкри, че цялата идея за филма е вдъхновена от гробниците на египтяните, в които е имало предмети, свързани с живота на починалия.
„Исках да заровя любимите ми песни, мелодии, чувства в този филм – за поколението, което търси себе си, търси своята идентичност. И все не успява да ги открие – дали е провалено, дали е загубено, не се наемам да кажа. Но е факт, че не успяхме да изпълним мисията си. Постъпихме егоистично. Всеки от нас осъществи мечтите и успя сам, но всички заедно не успяхме да направим света по-добро място за живеене. Това е голямата ми тъга. Оттам идва и „Нарисувай ми тъга“. Но това не ни депресира. Тъгата е мотивиращо, движещо състояние – изкуството се създава от тъга. Трябва да си я прегърнем, да си живеем с нея и да продължаваме напред. Няма нищо по-депресиращо от непрекъснатия стремеж към щастието. Няма как непрекъснато да сме щастливи, по-добре да сме тъжни, но енергични – да действаме напред и постоянно“. Ушев, който е роден в Кюстендил, се връща чрез филма и в детството си. „Това е единственият град в света, по чиито улици растат череши. А софийската премиера е посветен на баща ми. Не бях най-послушният син, за което често си отнасях съответните наказания. Баща ми за мен беше много важен като личност, като постоянна съпротива на статуквото. Постоянна съпротива на тоталитаризма, на това, което го обграждаше – за да прави това, което иска, въпреки обстоятелствата, тормоза и несгодите. Научих много от него и ми е много мъчно, че няма да бъде на премиерата. Избрах тази дата, защото на 17 ноември беше последният път, когато го видях. Много години преди това си представях този момент. Най-големият страх на всеки от нас, който живее в емиграция, е че няма да може да си каже последното сбогом с родителите. Че ще изпусне този миг. Все пак съм щастлив, че успях да си кажа думите. Говорете с родителите си, говорете с децата си – докато е време, защото то се движи много бързо. Ако не го направим в точния момент, после всичко е изгубено. Обадете им се, кажете им колко ги обичате. Това е най-важното нещо на света – всичко друго е суета и губене на време“. Сред важните уроци от баща му Теодор споменява само няколко: да отстоява идеите си, да отстоява начина, по който постига нещата, да бъде упорит. „Но най-важното, на което ме научи, е да не се вманиачавам. Винаги ми е казвал: „В момента, в който усетиш, че нещо те завзема, го зарежи временно – после ще се върнеш към него. Иначе спираш да бъдеш човек, спираш да действаш нормално“. И във френската, и в английската версия на „Физика на тъгата“ Ушев и екипът му работят с изключителни творци, при които семейната връзка е много силна. В първата – Ксавие Долан с баща му, във втората – Доналд Съдерланд със сина му Росиф. Съдерланд много обича най-малкото си момче, което, докато учи философия в Принстън, случайно замества актьор в някакъв проект и така влиза в проесията. А баща му винаги му е казвал „Губиш си времето, ти си най-талантливият от синовете ми“. „Росиф ни свързва с баща си. Каза: „За него ще бъде чест за него да участва в този проект“. Доналд е над 80 и работи като луд. Затова беше много трудно да открием общо време. Записите се проваляха няколко пъти. Първо заради болест му падна гласът: Това не съм аз, едвам промълви той. След това изпуснахме самолета, а от там – и запазеното студио. Покани ни у тях, свършихме работата за 3 часа, въпреки че беше след тежък полет от Париж. Най-накрая дори ни заведе на обяд. Ако трябваше да му платим, нямаше как да стане. Само за минута в автомобилна реклама гласът му струва милион и половина. А ние нямахмепари дори за едно негово „Добър ден“. През цялото време той ми казваше „Добре, Тео“, „Да, Тео“. После стана ясно, че синът на Росиф се казва Теодор. Доналд изгледа целия филм, преди да го озвучи – струва ми, че имаше и сълзи в очите му. Беше много доволен и от гласа на сина си в него. Всъщност темата за родителите и децата е най-важната във филма. Когато попаднем в лабиринт, семейството ни извежда от него“, категоричен е Теодор Ушев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
