Телевизионният театър почита Григор Вачков на 16 март със „Заповед за убийство“ от Робърт Шекли. Пиесата на американския фантаст, носител на наградите „Хюго“ и „Небюла“, е режисирана от Роза Янева. В другите роли са Георги Калоянчев, Татяна Лолова, Хиндо Касимов, Никола Анастасов, Константин Коцев, Саркиз Мухибян. От всички тях само изключително виталната и легендарна със своя позитивизъм Лолова ще гледа на живо спектакъла.
Това е история за Земята, която е превзела Космоса. На малката планета Нови Делавър, колония на Земята, живеят хора, които не познават човешките пороци. Там няма кражби, лъжи, престъпления, няма затвори и полиция. След като е мълчало цели 200 години междупланетното радио донася новината, че от Земята ще дойде инспектор, за да провери спазват ли се земните традиции и закони. От този момент животът на жителите на Нови Делавър се преобръща. Кметът нарежда да се извадят всички книги от мазетата, които разказват за живота на Земята, защото на Делавър нищо не е като на земята. И делавърци трябва да открият поща, полиция, затвор. Назначени са и началници, но за затвора трябва и престъпник. Кметът назначава героя на Григор Вачков за престъпник, който да бъде задържан за кражби и убийство. Така сандъкът на Пандора е отворен. Пороците стават част от живота на Делавър, а Инспекторът – първата им жертва.
Григор Вачков напуска този свят преди 40 години на 18 март, докато снима като Постол войвода в „Мера според мера“ на Георги Дюлгеров. Режисьорът го кани, след като го гледа наскоро в „Мъжки времена“ на Едуард Захариев, където Гришата прави може би най-силното си трагично превъплъщение. Дюлгеров е поразен от силните му тъмни очи, изпълнени с противоречиви чувства. И зарязва първоначалното си идея да търси визуална прилика с Постол Войвода. По сценарий героят на Гришата трябва да се появи в 20 сцени от лентата. Той е бащата и патрирахът на македонското четническо движение, който в един момент влиза в конфликт с главния герой Дилбер Танас. Снимат само две сцени – в едната, на чардака, Постол съди провинилите се, а в другата е организирал засада на четата, за да застрелят Вели Пехливан. Дюлгеров и до днес разказва, че ако беше послушал Вачков да заснемат още дубли, е щял да ги използва и в останалата част на сагата. Но на предложението на Гришата режисьорът отговаря: „Ти си гениален, няма нужда от повече“. След смъртта му не желае да извика друг, който да облече костюма на Постол. Защото единствено Вачков е майсторът на „нечовешките“ роли, както казва Таня Лолова. Всъщност Вачков дебютира в киното с миниатюрна роля без думи – като монтьор в германския „Звезди“ на Конрад Волф по сценарий Анжел Вагенщайн, който излиза през 1958-а и печели специалната награда на журито в Кан през 1959-а. Първият му истински драматичен образ е Александър Карев в „Гибелта на Александър Велики“ на Владислав Икономов и Любомир Левчев - бригадир на голям строителен обект, който се противопоставя на соцсистемата и затова тя го елиминира безпощадно. Като дъщерята на Карев се изявява 8-годишната тогава Мартина Вачкова.
Снимките на „Мера според мера“ започват на 3 март. Гришата, който е наясно, че няма да доживее внуци заради различните си диагнози, винаги е зареден с много хапчета. Той все си мисли, че сърцето ще му изиграе някой номер, но при аутопсията се оказва, че то е най-здравият му орган. На 8 март продукцията полива женския празник, а на 10 март Гришата натиска газта към София.
На 12 март Силвия Вачкова звъни на Дюлгеров да качи Мартина, която е Лимбийката в „Мера според мера“, на автомобил за София, защото баща й е получил тежък инсулт и е закаран в Правителствена болница. На 18 март великият актьор се пренася в рая без да дойде в съзнание. Неговата популярност може да се сравнява само с тази на любимия му приятел и повече от брат Стефан Данаилов. Йордан Радичков, с когото също са неразделни, получава инфаркт, след като разбира, че Вачков си е отишъл. Именно великият сладкодумец го описва във „Всеки ден в гората“, където действието се развива на Пловдивския панаир. „Беше много неудобно, защото Григор Вачков гледаше панаира, а от своя страна панаирът гледаше него. Подир актьора вървеше цяла тумба мургави хлапаци, а три жени се дърпаха за фустите и си викаха една на друга: „Глей, ма! Глей, ма!“ Те така извъртат главите си, за да гледат Гришата, че падат в дупка пред монтираната на открито австрийска валцова мелница. „Насреща ни се зададе колоездач, и той изкривил врата си, подобно на египетска рисунка, за да може да гледа Григор Вачков, и тъй както въртеше педалите и се носеше с велосипеда си като египетска рисунка, се блъсна в железен стълб“, пише Радичков.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
