„Аз съм суеверен и ме е страх да се подигравам с опасностите – пандемии и земетресения. Надявам се, че това Божие наказание - вирусът, ще си отиде също толкова рязко, както ни сполетя. Затова не съм вкарал темата за ковида в новия ми спектакъл „Няма да платим, няма да платим“. Това е комедия за оцеляването“, каза Теди Москов в „Денят започва“ по БНТ за своята версия по пиесата на Дарио Фо, чиято премиера е на 15 юли на новооткритата лятна сцена пред театър „София“.
Герои в постановката са обременени от социалните ограничения работници – искат пари, дори когато спят с жените си. Те свършват живота си в кофите за боклук, където откриват приятели от детството. А всъщност жените са тези, които не искат да плащат за пазара, тъй като всичко в магазините им се вижда несправедливо скъпо – и за всяка стока дават толкова пари, колкото тя струва според тях.
„Звучи сходно със съдбата на бедните хора в България. Има съчувствие към дребната кражба, която е някак симпатична. По времето на комунизма, например, не си дупчех билетчето в трамвая. Но на тези неща тогава не се обръщаше внимание. Въобще у нас винаги е било така – да сме около нещата. Ако доживея до 200 години, може би ще дочакам магистралата Бургас-Варна. В България открай време се смята, че бързата работа е срам за майстора“, коментира още Теди.
Той обаче съвсем не определя стила си като „критически реализъм“, а като „майтапчийство“. „Хуморът и тъгата са един организъм – усетих го, когато гледах „Чапекови приказки“ и „Напразни усилия на любовта“ на Леон Даниел. Понякога и аз съм го постигал в спектаклите си. По принцип българите обичаме да се окайваме – защото геният на завистта е роден тук и винаги гледаме да омаловажаваме нещата, за да не ни завиждат. Глупостта обаче е безкрайна. Простотията - също. У нас тя е резултат от високото самочувствие: Тоя ли ще ми казва какви книги да прочета. По света е резултат на мързел – на онова консуматорско общество всичко му се поднася смляно“, категоричен е Москов. И все така е убеден, че за българските политици културата е нещо крайно непознато, а изключително прости хора се занимават с нейното оцеляване. „Липсата на пари за култура е друг начин тя да бъде контролирана. А ако аз стана министър на културата, ще налея милиарди в чалгата – ще плащам по милион на всеки чалга певец, за да не издава албум. Ще раздавам пари и на публиката, за да не ходи на чалга концертите“, твърди режисьорът.
По време на социалната изолация той е измайсторил още няколко драматизации – по „Глупаци“ на Нийл Саймън за студентите му в Пловдив, по „Малки убийсва“ на Алън Аркин, по „Ту би, ор нот ту би“ – филма на Ернст Любич за нахлуването на Хитлер в Полша. Вероятно ще поставя „Д-р“ на Бранислав Нушич в Малък градски театър „Зад канала“ и ще работи за куклената сцена в любимата му Варна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
