„Не влача шлейфа на миналото. Имам ясен поглед за предстоящото, макар да не се знае колко ще трае то. Не се обръщам назад. Безсмислено е. Боря се вътрешно с това и често си припомням една реплика от пиеса на Калин Донков „Да простиш, значи да забравиш.“, споделя Цветана Манева в документално-емоционалната биография, разказана от журналиста Георги Тошев и драматурга Яна Борисова. В „Тя, Цветана Манева” за голямата актриса говорят съпругът й Явор Милушев, Галин Стоев, Захари Бахаров, Юлиан Вергов, Теодора Духовникова, Стефан Вълдобрев, проф. Атанас Атанасов, Снежина Петрова, Възкресия Вихърова и много други. Това е нейната лична история през техния поглед - през написани и ненаписани писма, през споделени и несподелени тайни, през общи преживявания, представления, филми, сцени и снимачни площадки.
Въпреки редицата награди за таланта й, които получава през живота си, Цветана Манева остава сдържана и далеч от суетата, характерна за артистичните среди. „Аз съм благодарна на съдбата, че работих с достойни творци – сценариста Христо Ганев и режисьорката Бинка Желязкова. Ролите във филмите на Желязкова „Последната дума“, „Басейнът“ и „Нощем по покривите“ изостриха собствения ми характер, провокираха амбицията ми”, споделя тя. „Благодаря на всички, които се решиха да рискуват с мен”.
„Две са нещата в седмото изкуство, които ми липсват. Първо, там нямаш възможност да поправиш нищо, защото мигът, е отлетял, и второ, нямаш контакт с публиката, а тя е мой партньор на сцената. Много пъти са ме питали какви чувства изпитвам, когато се гледам на екрана? Доста противоречиви. Подобни срещи със „себе си“ ме карат да се ругая, защото всичко, което виждам, вече е непоправимо. Киното носи много дивиденти, но популярността не може да бъде единственото стремление в живота. За мен е нереално да бъдеш кинозвезда днес в България, защото ние просто нямаме киноиндустрия”, искрена е актрисата.
Днес Цветна Манева се отдава напълно на няколко неща: на внуците си – когато е с тях, дори не вдига телефона; на студентите, към които е взискателна, но е и „най-добросъвестният посредник по пътя към мечтите им”; на новата пиеса „Нощта на кралиците” от Яна Борисова, която ще бъде реализирана на театрална сцена до края на годината.
„Първата ми среща с Цветана по повод книгата беше в разгара на пандемията от коронавирус. Всички бяхме прекарали месеци наред затворени в къщите си, излизахме рядко, носехме маски на лицата си, а театрите работеха при много тежки условия с почти празни зали. Усещането за настоящето беше особена тема, а идеята за бъдещето се разми, размаза се и се превърна в нещо като петно на Роршах. Артистите бяха една от най-ощетените групи на обществото и никой нямаше представа, кога ще свърши всичко това.
Заварих Цветана в минорно състояние. Също като другите и тя не беше излизала много отдавна и настроението ѝ беше силно повлияно от липсата на свобода, контакти и ясна картина за това, което предстои. Ако не я познавах добре, бих си помислила, че е в депресия или поне, че е много тъжна. Но Цветана е изключителна, дори когато страда. Тя владее достойно емоциите си, не товари никого с тях, винаги е изправена, красива, а гласът ѝ буди респект и покой едновременно. Нямам представа как го прави и какво ѝ коства, но когато влязох в дома ѝ, усетих красотата на тъгата ѝ”, разказва Яна Борисова.
„Не съм водила битки през живота си, но много хора водиха с мен. Животът е справяне. Вместо битки имах разочарования, главно от предателства на приятели“ – сподели Цветана Манева в „120 минути“.
Баща й трудно е приел желанието й да стане актриса. В началото дори казал, че няма достатъчно качества, не изглеждала внушително и убедително.
„Тогава не можех да казвам „р“ и „л“. Толкова се притеснявах от него, че рецитирах материала за кандидатстване във ВИТИЗ с лице към стената. Първата година не ме приеха“ – разказа актрисата.
Внуците на Цветана Манева живеят във Виена – интелигентен град с традиции, по нейните думи. Петър, който в момента учи за журналист, е роден тук и заминава за Австрия на 6 години, докато малката Цветана е „виенчанка, там е родена, проговори едновременно български и немски“.
Цветана Манева сподели, че на своите студенти винаги казва да повярват в себе си и да бъдат решителни. По повод 24 май тя призна, че любимата й българска дума е копнеж.
„Копнежът е повече от мечта. За много неща копнея. Копнежите не се сбъдват, но дават енергия. Те развиват въображението, можеш да се видиш по-хубав“ – коментира актрисата. „Продължавам да очаквам България да стане това, което заслужава“, допълни тя.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
