„Исках да огледам живота си от квартала Елефънт енд Касъл до Холивуд, от тариката женкар Алфи до Алфред, иконома на Батман, с всичките му успехи и провали, със забавните му мигове, както и с тези на страдания и борба, с комедията и драмата в него, с романтиката и трагедията му и да издиря сред всичко това уроците, които съм усвоил и желая да споделя не само с актьори в началото на попрището им, а с всички.“
Така започва автобиографията с ексцентрично заглавие "Трябваше да взривим проклетите врати... и други житейски уроци“ ("Колибри"), подписана от холивудската легенда и британско национално съкровище сър Майкъл Кейн. Той участва в над 150 филма, сред които се открояват Алфи, Романтичната англичанка, Да образоваш Рита, Тихият американец, Перфектният обир, Младост и много други. Кейн е в стихията си в абсолютно различни роли, той добре познава цената на успеха - достигнал е върховете в своя занаят, започвайки по най-трудния начин. Самият той признава: „Малките роли могат да доведат до големи неща. И ако достатъчно дълго вършите правилните неща, звездите най-сетне се подреждат във ваша полза.“
Сър Майкъл Кейн е жива легенда на британското кино - кариерата му обхваща повече от шест десетилетия. Носител е на награда „Сателит“, два пъти на БАФТА, има три Златни глобуса, номиниран е три пъти за „Еми“. Печели "Оскар" за най-добра поддържаща роля в „Хана и нейните сестри“ (1986) на Уди Алън и за „Правилата на дома“ (1999) на Ласе Халстрьом. Сега от висотата на своите 85 години Кейн споделя всичко, на което го е научил животът. Разкриваща удивителен талант, тази книга представя Майкъл Кейн като мъдър човек и неустоимо забавна личност. Ето как започва тя.
"При първото ми посещение в Съединените щати, след като току-що бях направил Алфи, седях сам във фоайето на хотел „Бевърли Хилс“ и чух шума на хеликоптер, кацащ в отсрещния парк. Това, както ме осведоми портиерът, било абсолютно забранено. С него стояхме на вратата, за да видим кой така нагло бе престъпил закона – вероятно президентът, ако не на САЩ, то поне на хотела. На отсрещната страна на Сънсет Булевард сред облак прах, изпъстрен с искрици от слънцето, се появи с ръста си от 1,95 м и в пълна каубойска премяна Джон Уейн – не можеше да го сбърка човек. Стоях там със зяпнала уста, а той улови погледа ми, кривна от посоката си и дойде при мен.
– Как ти е името, малкият? – попита.
– Майкъл Кейн – успях да изграча.
– Точно така – съгласи се той и наклони глава. – Играеш в онзи филм, Алфи.
– Да – отвърнах, без да успявам да поддържам моята половина от разговора.
– Ти ще бъдеш звезда, хлапе – провлечено изрече той и преметна ръка през раменете ми. – Но ако искаш да се задържиш звезда, запомни следното: говори тихо, бавно и не казвай много.
– Благодаря ви, господин Уейн – отвърнах.
– Наричай ме Дюк.
– Той ме потупа по ръката и се отдалечи с поклащаща се походка.
Беше зашеметяващо холивудско мигновение за амбициозен млад актьор при първото му посещение в Града на мечтите. Също така бе отличен съвет за всеки, който се кани да играе в уестърни и да произнася репликите си, яхнал кон. Говориш тихо и бавно да не подплашиш конете и казваш възможно най-малко, преди добичето ти да е хукнало. Но не беше чак толкова полезна препоръка за някой като мен – актьор, който щеше да играе всякакви персонажи с тонове приказки и, слава богу, стъпил с двата крака на земята."
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
