Четвъртък,

Тайните на Лувъра

От: Агенция Стандарт -
A
A
A

Лувърът най-после отваря след пандемията. Ценителите атакуват най-великия музей в света на 6 юли. Всяка година през залите му преминават 9 милиона възхитени посетители, като 70 процента от тях са чужденци. Заради корона карантината статистиката в края на 2020-а може би ще бъде с други цифри, но до декември все още има много време. Да си припомним най-интересното за Лувъра в Париж, който има две „реплики“ – в Ланс и в Абу Даби, чиито архитект е легендарният Жан Нувел.

Площта на музея, чиято премиера е през 1793 година по време на Френската революция, е 210 000 квадратни метра, което е равностойно на 30 футболни игрища. В основната колекция има 554 000 артефакти, като обикновено се „въртят“ 38 000 от тях. Ако искате да видите всеки експонат – макар и само за 30 секунди, ще са ви необходими 14 дни и нощи. Но тъй като и Лувърът има работно време, това означава, че са ви нужни 39 визити – всяка от тях е с билет за 15 евро. Висенето на „опашка“ през лятото достига до 3 часа. 66% от творбите са на френски автори. 7500 от картините са подписани от домакините.

Първият камък от бъдещия дворец е положен през 1190 година. В началото е сравнително малка крепост, която защитава Париж от запад. През XIV век Карл Пети – онзи, който си говорил на немски само с конете, решава да разшири територията. След него Анри IV превръща някои от етажите в галерия. През 1682 година краля слънце Луи XIV се мести в двореца във Версай, защото Лувърът е прекалено малък за неговия блясък.   

Легендата за призрака

Белфегор е един от най-известните фантоми във Франция и в киното. Той от векове живее в Лувъра, а от 60-те на предишното столетие се превръща и в герой на сериал, който обаче не е сниман сред блясъка на двореца. Интересът към призрака е толкова голям, че репортери няколко пъти тайно са оставали в Лувъра, за да влязат в дирите му, но, уви.  И още един неуспех – повторното филмиране през 2000-та със Софи Марсо и Джули Кристи. Из градините на Тюйлери броди още един призрак – на някой си Невил, който е убит като прекалено любопитен служител на Катерина Медичи. Когато едноименният дворец изгаря през 1871-а, тълпата вижда между пламъците малък червен човек. 

Участвал ли е дяволът в строежа на пирамидата

Това е въпросът, който гравитира около факта, че 666 късчета стъкло са използвани за основната пирамида, през която се влиза в двореца. Всъщност детайлите са 673 – така че не се притеснявайте, входът не е към ада. Пирамидите са 5 – три малки около централната, а къде е петата? Това пък е въпросът, на който Том Ханкс отговаря във финалния кадър в „Шифърът на Леонардо“ – петата пирамида е под галерията на основната.

Париж две години плаче за Мона Лиза

Покрай „Шифърът на Леонардо“ на Дан Браун конспирациите са възродени с нова енергия. Според една от тях дамата, която е позирала на Да Винчи, е била бременна, тъй като е кръстосала ръцете си над корема. Някои исторически хроники твърдят, че Лиза дел Джокондо е очаквала второто си дете, докато Леонардо я рисува. А това пък е доказателство, че не е била проститутка, както я подозират някои. Други пък твърдят, че това е майката на Да Винчи, трети – че образът е микс между жена и мъж. Както се знае, геният е бил бисексуален. Картината е показана за първи път пред публика през 1517-а.

Професор Маргарет Ливингстън от Харвард предлага на зрителите да гледат Мона Лиза в очите, а не в устата – и тогава ще усетят усмивката й. Учени от Холандия пък са разработили компютърен софтуер, който анализира, че в усмивката има 83% щастие, 9% отвращение, 6% страх, 2% гняв и 1% неутралитет. Странно е, че в нито един от дневниците си Леонардо не споменава коя е Мона Лиза. Ако се вгледате, ще забележите, че жената няма вежди – дали са „зачистени“ при реставрация или просто творбата е незавършена – напълно в стила на Леонардо, може само да се гадае. Джорджо Вазари я описва с плътни вежди, което навежда на хипотезата, че са заличени случайно.

Най-известната картина в света е похитена от Винченцо Перуджа през 1911-а. Той е италиански „патриот“, който иска да върне шедьовъра в родината на гения. Париж изпада в ужас. Неговите жители пускат писма в пресата, умолявайки всеки, който знае нещо за любимата им Джоконда, да даде информация, която да помогне да откриването й. Две години по-късно във Флоренция Мона Лиза е предложена за продажба на арт дилър. Той, разбира се, веднага в тича в полицията и не след дълго Джокондата се завръща в Лувъра. Оттогава всички се чудят как този портрет, който е с обем 77 на 53 сантиметра, може така силно да вълнува целия свят. През 1956 година някой си Уго Унгаца хвърля камък по картината и поврежда боята около лакътя на Мона Лиза. Бронираното стъкло и всички охранителни мерки, свързани с Джокондата, струват на Лувъра 7 милиона долара. Името всъщност е правописна грешка - оригиналното е Monna Lisa. Мonna на италиански е кратката версия на Madonna - Богородица. Картината се смята за безценна – и не може да бъде застрахована.  По 25 000 души на ден преминават пред Мона Лиза – с 5000 повече, отколкото са зяпачите в Айфеловата кула.

Наполеон 4 години спи с Джокондата

Наполеон винаги се прекланя пред Леонардо да Винчи и щом влиза в двореца Тюйлери, който днес, уви, не съществува, веднага слага Мона Лиза над главата в спалнята си. Четири години той спи под най-загадъчната усмивка в света. По негово време Лувърът става най-могъщият музей. Императорът му „осигурява“ 5000 работи, които усвоява по време на походите си из Европа и Египет. Неслучайно мястото пред най-голямата пирамида днес се нарича „Cour Napoléon“. И досега в Лувъра виси внушителната „Коронация на Наполеон“ с размери 10 на 6 метра.  

Когато нацистите стигат до границите на Франция, в Лувъра започва грандиозна акция – абсолютно всичко е натоварено във вагоните на 40 влакови композиции и е разпределено из замъците на Франция. Когато офицерите на Хитлер нахлуват в двореца, откриват само статуите, които, за щастие, не могат да бъдат изнесени. Докато Париж е окупиран от немците, Лувъра е използван за склад – за всичко, което пълчищата на фюрера са откраднали от Европа. Спомнете си Джордж Клуни, Мат Деймън, Бил Мъри, Кейт Бланшет и компания какви неистови усилия положиха в „Пазители на наследството“, за да съхранят за поколенията работите на световните арт титани.     

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички