Свикнали сме с образа му, а не знаем история му. То е спътник на всеки голям български успех - дали развято от най-бързата бяла жена в света, или на световното през 1994 година, пред погледа на милиони. То е и сред нещата, които почти всеки емигрант взима със себе си, когато си тръгва от България. Националното ни знаме. Знаете ли кой е негов автор? Кой, кога и как - пръв подрежда бялото, зеленото и червеното – така, както ги познаваме и днес. Създаването му преплита надежда за свобода, любов, бащина заръка, едно 14 годишно момиче, две короновани глави и три държави. Извезано в тайна стая, за да влезе в битка - Освободителната война. Това така и не се случило. Знамето изчезнало, по-късно било върнато, за да се превърне в символ на Третата българска държава и така до днес.
Уроци в учебниците за нея няма. Нито за баща й. Делото им обаче оставя ярък отпечатък в нашата история. Те са сред скритите герои на нашето Освобождение. Не влизат в битка, но участват в нея. С помощта и подкрепата си за българското опълчение, а тя е можела да коства живота им. Рискуват.
1876-а Априлското въстание е потушено, но се превръща във взрив. Европа и Великите сили разбират за поробения български народ. Маскирани като благотворителни дружества, бившите революционни комитети се събират за да подпомогнат наближаващата Освободителна война. Една от най-силните български общности е на територията на Румъния в Браила и Букурещ. Прадядото на инж. Павел Мончев - Иван Параскевов е сред заможните българи, които се включват в организацията на идващата битка.
„И се е заговорило усилено сред емиграцията, че ще има въоръжен сблъсък между Руската империя и Османската империя. Тогава са се събрали на нещо като събрание, общо събрание, и са решили да изработят знаме, което да връчат на българските доброволци, които ще се бият на страната на руската армия. Решили са да съберат средства, но той е поел ангажимента лично, даже някой е казал оставете го той сам да реши, щом той ще даде парите сам ще реши как да оформи знамето. Тук вече, той е ангажирал дъщеря си както главен изпълнител. А материалите ги е изписал от чужбина, от Виена - тия хубави, скъпи сърмени конци, доколкото знам и малки бисери са вградени някъде, в гривата на лъва, атлас скъп атлас, всичките необходими материали”, разказа Мончев в "Темата на Нова".
Шест месеца 14-годишната Стилияна е затворена и скрита в стаята си. До нея достъп имат малко хора - сред тях е и частният й учител Илия Вълчев, който по-късно става неин годеник.
„Знамето е започнало да се работи, някъде около есента - ноември или декември месец, шиело се е в една малка стаичка, имало е тайнственост, секретност, това пак го знам от баща ми, че са се страхували от турски шпиони - да не се разбере и някой да им попречи да го изработят”, допълва той.
Цветовете - бяло, зелено и червено са част от революционната ни традиция и не са избрани случайно от бащата на Стилияна, който е автор на проекта знамето.
„Тези цветовете идват още от българското средновековие. Те присъстват в българската песен - фолклорна традиция, в хайдушките народни песни”, посочва доц. Мария Витошанска, изследовател.
За първи път обаче в браилското знаме - бялото се появява най-отгоре.
„Съществува едно наивно, но не и не правдоподобно, за тогавашните времена обяснение. Иван Параскевов казва на дъщеря си - "Бялото, бялото, отгоре, защото с "б" започва България”, твърди Мариета Станева, НВМИ.
Макар и не в същия ред - бялото, зеленото и червеното са част от знамената на двете Български легии на Георги Раковски. Според изследователи - цветовете Раковски открива в стари народни песни.
Вярва се, че цветовете са символ на йерархични слоеве на средновековното ни общество. Бялото - символ на духовенството, зеленото на работниците, а червеното на войниците. Цветове, познати от векове, за индоиранските народи. А самият Раковски е близък на семейство Параскевови и често им гостува в къщата им в Браила.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
